Лъчезар Богданов, управляващ партньор, Industry Watch: Не всеки банков депозит означава спестяване

- Г-н Богданов, проучване на Асоциацията на колекторските фирми показа, че средната класа у нас продължава да затъва в дългове. Докога ще се задълбочава кризата за домакинствата?
- Според мен не става дума толкова за задълбочаване на кризата, колкото за неразрешаване на проблеми, възникнали още в началото на глобалната икономическа криза. С други думи, ако дадено домакинство е имало трудност да погасява ипотечен кредит в края на 2009 г. - началото на 2010 г. заради рязък спад на доходите, продължаваме да виждаме същите последици. Основната причина за тези проблеми е, че част от домакинствата и работещите съответно получиха относително добро увеличение на доходите няколко години поред заради бързата експанзия на някои сектори в икономиката преди 2008 г. Оттам, естествено, се стимулира потреблението и тегленето на по-големи кредити. Но в резултат на кризата доходите на този кръг хора спаднаха, а задълженията им остават на дневен ред. Най-често това са големи заеми, свързани с жилища, автомобили, друг тип дълготрайни продукти. Решението оттук нататък е в две посоки – или те да търсят друг източник на доходи, или да се премине към ликвидация или продажба на съответния актив с кредит и отказ от ползване на определени блага.

- В тази връзка проблемите с натрупани стари дългове ли свиват апетита на домакинствата за тегленето на нови, или по-скоро става дума за несигурност по отношение на заплатите и работното място?
- Като говорим за домакинства, те не са едно хомогенно множество. Има домакинства с доходи, които не са спадали по време на кризата. Чисто психологически хората, които са най-склонни да потребяват на кредит, обикновено са тези, които в относително кратък период усещат динамика в личния си доход или кариерно развитие. И след кризата се вижда, че за голяма част от професиите няма такива бързи израствания и съответно хората стават по-предпазливи. Друга причина за по-ниския апетит за кредити е свиването на инвестиционния мотив - т.е. хора, които взимаха заем за апартамент с идеята, че той ще поскъпне и съответно ще могат да го продадат на печалба. Но в крайна сметка, ако погледнем общата картина, кредитът за жилища продължава да нараства, макар и бавно. По-рязкото свиване е при потребителските заеми, което показва по-здравото благоразумие по отношение на покупката на техника, мебели, автомобили.

- Според последния анализ на Industry Watch за финансово богатство към края на септември то се увеличава до 42,6 млрд. лв. Растат и депозитите. Все още ли говорим за пестене на „бели пари за черни дни“ или по-скоро за отложено потребление?
- Нека не забравяме, че и икономиката на страната също се увеличава номинално, т.е., макар че непрекъснато говорим за криза, в последните години създаденият БВП, съответно и доходи продължават да нарастват, измерени в левове. Така че нямаме кой знае какво увеличаване на спестовността, каквото на пръв поглед изглежда. Освен това депозитите са неравномерно разпределени както за домакинствата, така и за бизнесите. Има фирми в тежко положение, но има и такива, които работят добре и съответно рязко са увеличили депозитите си. Пак казвам, не трябва да се смесва наличието на депозитите в банковата система само със спестяване или със задържане на потребление. В голяма степен ръстът им показва увеличение на наличностите паралелно с растежа на икономиката, измерена в номинално изражение. Съвсем различно е да имаме значително нарастване в дългосрочни спестовни инструменти, като вложения в пенсионни или взаимни фондове, които в страни с по-развита финансова система наричаме именно дългосрочни спестявания.

- В тази връзка какво смятате по идеите на финансовия министър Симеон Дянков за регулиране на лихвите по кредитите?
- Представата, че банковият сектор не е достатъчно регулиран, е доста невярна. А що се отнася до регулациите на лихвите, има един съществен проблем. Идеята да се обвържат ставките у нас пряко с европейски пазарен индекс като EURIBOR би предполагала, че българските банки безпроблемно могат да получат заеми при текущите нива на лихва, измерена през него, което на практика не е така. Това важи само за страните - членки на еврозоната. Така че е много странно да обвързваме българските лихви с индекс, който не дава възможност да се получава ресурс с такава доходност. Има генерално неразбиране, че банките могат да бъдат натиснати да направят кредитите по-изгодни, при положение че в условия на доста силна конкуренция на пазара у нас кредитите са толкова изгодни, колкото могат да бъдат. Ако се наложат формални ограничения, банките ще намерят начин да ги заобикалят. Цялата битка за по-ниски кредити за мен е доста безсмислена. Просто няма как да се накара глобалният финансов пазар да дава на българската домакиня по-изгодни заеми, за да си купи пералня или печка. А ако се види статистиката за лихвите, тя показва трайно сваляне на нивата както за домакинствата, така и за бизнеса от началото на 2010 г. с 1,5-2%.

Станете почитател на Класа