Момчил Андреев е роден в Пловдив. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения и магистратура по бизнес администрация. Специализирал е финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия, САЩ, Швейцария и Франция. Бил е председател на УС и изпълнителен директор на Българска пощенска банка (1995-1997) и член на бордовете и изпълнителен директор на ЦКБ и Булбанк. От 1 октомври 2003 г. е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България" ЕАД. През миналата година Райфайзенбанк България бе отличена с приза "Таен клиент 2010 г.“ за най-добро обслужване според независимо маркетингово проучване за асоциация "Банка на годината".

- Г-н Андреев, Райфайзенбанк България за трета година организира благотворителната инициатива „Избери, за да помогнеш“. Само за 2011 г. бяха събрани 387 100 лева в подкрепа на 22 проекта. Според вас как кризата се отрази на желанието на българина да дарява средства и да бъде съпричастен?
- Кризата не е променила хората в желанието им да даряват. По-скоро се отразява на сумите, които са склонни да отделят. Всъщност кръгът на дарителите тази година се разшири, което е окуражаващо. 90% от служителите на банката се включиха за поредна година в дарителската кампания.

- На дневен ред в обществото обаче е дебатът за лихвите по кредитите и алчността на банките. Високи ли са всъщност те?
- Лихвите се определят на пазарен принцип. Ежедневно се сключват стотици кредитни и депозитни сделки. В момента нивата са близо до тези отпреди кризата. Откакто започна финансовата криза, Райфайзенбанк увеличи клиентите си с над 120 000, а това значи, че условията ни по кредити и депозити са конкурентни и атрактивни. В момента нивата са около тези отпреди кризата. Вижте нетния лихвен марж на банковата система - той е 3,87% за първите 9 месеца на 2011 г., като се е свил с 0,1% спрямо 2009 г. В абсолютна стойност нетният лихвен марж се е увеличил с 2,8%, докато активите на банките с цели 9%. Излиза, че провизиите за проблемни кредити не са за сметка на увеличаване на нетния лихвен марж, каквито тези чухме, а за сметка на намаляване на чистата печалба на акционерите. Не са коректни сравненията със страни като Германия и Франция, чийто кредитен рейтинг е 6-7 нива над нашия. През миналата година Райфайзенбанк например пласира успешно 20 млн. евро 5-годишна облигационна емисия на Българската банка за развитие, необезпечена и без държавна гаранция, на 4,80%. Това скъпо ли е? Има успешни компании, за които сме основна обслужваща банка, които ползват сходни условия. В Далечния изток лихвите не са по-ниски, отколкото у нас, но кредити се теглят и обслужват, защото има печеливши проекти, а икономиката расте. У нас за високите лихви говорят основно хора, които са накупили неработещи активи. На слаб бизнес и 2% лихва му е висока. Това, което банките направиха и се подценява, е, че в разгара на кризата инжектираха ликвидност на платежоспособните си клиенти, които имаха ликвидни затруднения. За съжаление немалка част от тях, вместо да балансират бизнеса си, използваха гратисните периоди, за да преточат активи, да генерират фиктивни задължения и да фалират със задна дата в ущърб на кредиторите си.

- Тогава какво промени кризата от гледна точка на критериите на банките за отпускане на заеми?
- В момента условията за отпускане на кредити не са по-различни от действащите през 2004-2005 година. Разликата е, че тогава при същите условия икономиката растеше и имаше оптимизъм, а сега се усеща отпечатъкът на световната криза. Банките започнаха да диверсифицират в много по-голяма степен рисковите премии в зависимост от кредитоспособността на клиента. До 2008 година проблемните кредити бяха пренебрежимо малък брой на общия фон и като цяло се котираха надбавки за риск, които бяха много сходни както за добрите, така и за финансово нестабилните клиенти. Кризата направи разликата между добрия, платежоспособен клиент, който управлява разумно финансовите си дела и затова плаща 2-3-4 процента по-ниска лихва, и този, който е неуспешен в бизнеса и си е направил грешни сметки.

- Но финансовият министър Симеон Дянков посочи, че държавата си е свършила работата. Агенциите са ни повишили рейтинга и съответно банките вече взимат ресурс на много по-ниски цени. В същото време те не понижават лихвите с необходимата скорост. Доколко фискалната политика и макроикономическите показатели влизат при смятането на ставките?
- Повишеният рейтинг на страната насред тази безпрецедентна криза е постижение. За този резултат заслуга имат и банките, защото никой не вдига рейтинга на държава със слаби банки, напротив, свалят им го. Нашият банков сектор продължава да е ликвиден и като цяло рентабилен, независимо че около една трета от банките приключват годината на червено основно заради утрояването на просрочените кредити до 15%. Статистиката на БНБ показва, че банките продължават да увеличават кредита за икономиката независимо от по-несигурната среда, продължаващия ръст на проблемните кредити, несигурността, която пораждат фалитите със задна дата, и относително бавните и скъпи процедури. Средно един проблемен кредит се събира за 6 месеца до 2 години, а съпътстващите разходи понякога достигат 8-10% от размера на вземането. Банките продължават да купуват и държавни ценни книжа (ДЦК) при атрактивни за бюджета условия. За съжаление по-високият рейтинг не води автоматично до по-ниска премия за риск, която се формира на международните финансови пазари и е определяща за цената на външното финансиране. През септември 2009 година например 5- годишният CDS (Credit Default Swap) на България беше около 2 процента, през септември 2011 г. достигна 4 на сто, а в момента е 3,65%, или с 1,65% по висок, отколкото преди 2 години.

- Да ви разбирам ли, че банките са напълно готови да разкрият как точно формират лихвите по кредитите?
- Начинът, по който се формира цената на ресурса, е оповестен на сайта на всяка банка. Да не говорим, че на пазара работят 30 банки. Специално в Райфайзенбанк не връщаме никого, който иска да преподпише договора си за кредит на база СОФИБОР или EURIBOR.

- Лошите кредити ще продължат ли да растат и от какво ще зависи това?
- Зависи от ръста на икономиката и от това, доколко ефективно ще бъдат управлявани проблемните кредити.

- И всъщност ниският темп на кредитиране показва, че няма качествени проекти, които да търсят банково финансиране, или че банките просто са затегнали твърде много критериите?
Ако икономиката расте с 1-2 процента годишно, не можете да очаквате 20% ръст на кредита. Това би била нездрава експанзия. През 2011 г. кредитите нараснаха изпреварващо спрямо ръста на БВП. Що се отнася до условията за получаване на кредит у нас, те не са по-различни от тези през 2004, 2005, 2006 година, а изискванията към кредитополучателите са сходни в целия регион.

- В условия на свито кредитиране банките ще прибегнат ли до повишаване на таксите?
- Не виждам в това голям потенциал. По-перспективно е да се подобрява качеството на услугата, само тогава клиентът ще е готов да плати повече. Който иска повече печалба, трябва да инвестира в модерни технологии, да оптимизира процеси и да снижава себестойността на услугата. Интернет банкирането например може да намали таксите на потребителя с 30-40%.