ВИЗИТКА:
Дончо Барбалов е роден през 1966 г. Завършва Техническия университет в София и бизнес администрация в City University в Сиатъл, САЩ. От 2002 г. до 2006 г. отговаря за инфраструктурните проекти в българския офис на Световната банка. От 2006 г. е старши банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие. От ноември 2011 г. е зам.-кмет на София по финанси.

---

- Г-н Барбалов, какви са основните приоритети в бюджета на Столичната община за тази година?
- Преди всичко искам да подчертая, че бюджетът на Столична община, който ние планираме да е в размер на 1,27 милиарда лева, е базиран на един реалистичен подход. За да стигнем до този подход, ние направихме оценка на приходите от 2011 година, обърнахме внимание и на тенденциите от 2010 година. И на базата на реално постигнатите резултати през последните две години направихме бюджет, който според нас е напълно изпълним и реалистичен. Имаме три приоритетни сектора – образование, екология, транспорт и транспортна инфраструктура. В тези три области предвиждаме запазване на нивото на финансиране от 2011 година. За образование например предвиждаме над 215 млн. лева, което се равнява на около 86% от държавните трансфери към Столична община. За Центъра за градска мобилност само за преференциални карти и компенсации предвиждаме 90 милиона лева. За ремонт и поддържане на пътища планираме 27,6 млн. лева, което също е съизмеримо като сума с тази от миналата година. Като цяло собствените приходи на общината през тази година очакваме да са 521,6 млн. лева, от които 231 милиона лева са данъчни приходи, а 291,6 милиона лева от неданъчни приходи. От данъци в София планираме да постъпят 85 милиона лева от налога върху недвижимите имоти, 65 млн. лева очакваме от данъка върху моторните превозни средства, което е малко повече спрямо 2011 г. 6 млн. лева очакваме от данъка върху възмездните сделки. Най-голямото перо при неданъчните ни приходи пък по традиция е такса смет, от която очакваме постъпления в размер на 231 милиона лева. Трябва да отбележа, че през миналата година изпълнихме заложените в бюджета собствени приходи 90%, като тази година благодарение на по-реалистичния ни подход се надявам да ги изпълним 100%. Искам да подчертая още, че в етапа на подготовка на бюджета се опитахме да осигурим максимална прозрачност. Проведохме срещи с абсолютно всички политически групи в Столичния общински съвет, имаше идеи, които се опитахме да отразим в окончателния вариант. Предстои и обществено обсъждане на бюджета, на което ще чуем и мнението на гражданите.

- Главният архитект Петър Диков представи някои приоритетни цели за столицата, за които общината ще търси инвеститор на базата на публично-частното партньорство. Сред тях има значими проекти, като стартиране на проекта за нов модерен стадион и дори изграждане на нова линия на метрото. Доколко реални са тези проекти?
- Публично-частното партньорство е една много добра възможност за развитие на града, когато ние от Столична община по една или друга причина не можем да си позволим да направим необходимата инвестиция. Затова наистина е добре да привличаме частния сектор да участва в някои проекти, в които, естествено, и те имат интерес. Нашата задача обаче е да осигурим финансирането по подобни проекти от страна на общината. В тази връзка бих искал да спомена и идеята за създаване на общинска агенция за насърчаване и привличане на инвестиции в София. Знаете, че на последната сесия на СОС беше възложено на кмета Йорданка Фандъкова в кратък срок да изготви детайлна разработка по въпроса. Тази агенция ще се превърне в механизъм за привличане на инвеститори, ще популяризира града като място за правене на бизнес и реално ще помогне за стимулиране на публично-частните партньорства, за които говори и арх. Петър Диков.

- Казахте, че сте планирали реалистичен бюджет, но годината е кризисна и тежка, очаквате ли да има проблеми със събираемостта на данъците и таксите?
- Честно казано, не очаквам сериозни проблеми или влошаване във връзка с възможността на столичани да плащат местните си данъци и такси. Наистина обаче трябва да имаме предвид, че годината ще е трудна, и може би няма да има значително увеличаване на доходите на хората. Точно затова ние и не предлагаме никакво увеличение на данъците и таксите в София през 2012 година. Що се касае до събирането им, много разчитаме на новата информационна система, която вече работи в местните данъчни администрации. Знаете, че през тази година хората ще плащат данъците не с ЕГН, а с данъчен номер. Тази система ще ни даде възможност да действаме по-бързо и по-информирано. Така че на базата на новите ни възможности и с малко повече воля се надявам да постигнем една наистина добра събираемост.

- Споменахте, че общината ще предприеме сериозни мерки срещу длъжниците с над 1000 лева задължения към Столична община. Очаквате ли проблем със старите задължения към хазната, които никак не са малко?
- Работата и в тази посока продължава. Кампанията започна още през 2011 година, като бе насочена срещу големите длъжници на общината. Когато излязат окончателните резултати за отминалата година и видим кои са новите ни длъжници – тук включвам и фирми, и граждани, които не са си платили местните данъци и такси, съответно ще почнем последователно и методично да им припомняме за техните задължения. Това е дълъг процес. Стигането до запори и намесата на съдия-изпълнител е една много крайна фаза. Само за миналата година например ние успяхме да си върнем стари задължения от фирми в размер на 3 милиона лева само благодарение на факта, че им напомнихме за тези задължения. Така че ние очакваме голяма част от длъжниците да се разплатят със Столична община само на базата на уведомителните известия, които им пращаме.

- Столична община също има задължения. Колко са те и ще имате ли затруднения с издължаването си към фирми и доставчици? Възможно ли е да се стигне до проблема, с който се сблъскаха много български общини, които се оказаха със запорирани сметки заради задължения, често дори неособено големи, към различни частни фирми.
- Към края на 2011 година задълженията на Столична община са около 21 милиона лева, но искам да подчертая, че не всички от тях са просрочени. Що се отнася до запорираните акции и сметки на Столична община, те не са за това, че имаме задължения. Запорираните ни сметки са по различни съдебни дела, в които имаме имуществени спорове. Това за съжаление е нещо, което не можем да избегнем. Затова работим да създадем по-добра информационна система от гледна точка на това да сме предварително информирани за подобни мерки. Но това е нещо, което не можем винаги да избегнем.

- В тази връзка още ли са под запор дяловете на общината в „Централни хали“ и Общинска банка?
- Доколкото знам – да. Трябва да се знае, че самият процес на вдигане на запорите е дълъг и тежък.

- Тази година обявихте рекордно високи средства, които очаквате по европейските програми. Това вече спечелени проекти ли са, или все още работите по тях?
- Да, действително тази година има 437 милиона лева по различните европейски програми, което е със 100 милиона лева повече от парите, които сме получили по тази линия през 2011 година. По повечето от тези проекти в момента се работи. Инвестиционната ни програма до голяма степен се базира на европейските средства. През тази година например очаквам да пуснем втория диаметър на метрото. Ще има реконструкция на ключови кръстовища, като три от тях предстои да бъдат приключени през тази година, стартираме и интегрирания проект за развитие на градския транспорт. С европейски пари разработваме и проекти, свързани с управлението на битовите отпадъци в града. Давам тези проекти като примери за това, че голяма част от средствата по оперативните програми вече са спечелени. Естествено, общината непрекъснато участва в различните процедури за кандидатстване по европроекти. Точно затова сме предвидили един фонд, от който да можем да съфинансираме участието си по европейските програми, без да имаме притеснения за това.

- Кажете малко повече за оптимизирането на структурите в Столична община. Ще има ли съкращения в районните общински администрации например?
- Първият етап от оптимизацията на структурите на Столична община вече беше одобрен от общинския съвет. Става дума за съкращаване на директори и съкращаване и обединяване на структури с дублиращи се функции в централната администрация на общината. Тази реформа влиза в сила от 1 март тази година. По този начин съкращаваме 26 управленски позиции. В момента работим за унифициране на структурата на районните администрации и по промяна на структурата на общинските предприятия. През годините се е получило така, че непропорционално в някои райони на София има повече служители от необходимото, а някъде – по-малко. Затова трябва да потърсим уеднаквяване на районните администрации, което да се базира на ясни критерии. Малко по-трудна ще е реформата в общинските предприятия, защото те са близки до дейността на търговски дружества. Там подходът ще е друг, конкретно ще разгледаме дейността и резултатите на всяко общинско предприятие. В тази посока вече се работи и в най-скоро време ще обявим конкретните си предложения за промени в съответните структури.