- Г-н Чернев, върви ли се към създаването на по-глобален валутен съюз, или точно обратното - към разпад на еврозоната, и къде е мястото на България на тази карта?
- Кризата на еврото е свързана с много други предшестващи кризи – финансовата криза, икономическата, дълговата, кризата на доверието, институционалната криза. Защото, когато говорим за ЕС като размер на икономиката, той е почти равен с тази на САЩ с разликата, че зад Океана управлява само едно правителство, а тук имаме Европейска комисия, върху чиято легитимност са хвърлени съмнения. Тепърва се задават въпроси, като кой всъщност ни управлява в Европейския съюз, дали това управление е легитимно и дали не трябва да сменим модела. И съответно вече има отговори в тази посока – т.е. ние избираме евродепутати, а те съответно легитимно управление. Но Европейският парламент пък може да си избере 10 французи и нито един българин и ние трябва да кажем „да“, защото това е решението на парламента и това е демократичният начин на управление.
Но се намираме и в една институционална криза, която е много по-трудно решима. Тя се усложнява от това, че в двигателите на Европа – Германия и Франция, се засилва национализмът като реакция на хората и гражданското общество срещу случващото се. Те видяха, че бизнесът избяга от Стария континент, че не се създават нови работни места, че пенсионните им модели са застрашени. И германците и французите все по-често се питат с какво в крайна сметка ни помага ЕС.

- Глобализацията ли е виновна за това?
- Има хора, които използваха именно глобализацията, размиването на границите, премахването на бариерите, за да могат в тази „мъгла“ да направят своите схеми и комбинации. И се стигна дотам, че в момента има и някои много печеливши от настоящата криза. На един реален долар те спечелиха по 100 отгоре през имагинерни финансови инструменти. Точно тези хора плащат на определени икономисти, тиражирани в медиите, т.нар. пазарни фундаменталисти, които ни обясняват, че пазарът знае и може много повече от който и да е държавен глава или премиер. Тяхната мантра е „пазарът знае“. Аз не казвам, че трябва всичко да бъде национализирано, но има сфери, в които държавата трябва да изпълнява своята роля и функция. А и не стигнахме ли дотук именно защото пазарът ни водеше. Тогава кой е виновен днес – държавни глави, премиери, Европейската комисия, Брюксел, а балонът „финансова криза“ се надуваше пред очите на всички тези хора. Питам се те не виждаха ли как растат дълговете... Сега очаквам обществото да окаже своя натиск и същите тези господа да бъдат притиснати да вземат генералните решения, но проблемът е, че не знаят кое е правилното. От една страна, е изчислено, че отказът от еврото ще върне икономиката на Франция с 20% назад. И започна да се прокрадва тезата – по-добре да се загубят тези 20 на сто днес, но от утре да се тръгне от здрава почва, отколкото да се стои в несигурността на еврозоната с риска да се загуби още повече с всеки изминал ден. На фона на засилващия се национализъм отказът на Германия или Франция от единната валута изглежда все по-логично решение. От друга страна, за да се запази еврозоната, трябва да се погледне ситуацията в САЩ – там има едно правителство, което казва на Фед колко и кога да пусне печатницата.

- Т.е. надува балона...
- Да, надува се балонът, но доларът е световна валута, така че, като се отпечатат 100 нови долара днес, те не водят автоматично до инфлация в икономиката, тъй като се разливат в глобален мащаб. Само че тези, които продават петрол, следят какво се случва и не искат да губят, а както добре знаем, търговията с черно злато е в долари. Всъщност вдигането на цената на петрола е, за да компенсира девалвацията на долара. А в крайна сметка българинът и всеки потребител, който зарежда бензин от бензиностанцията, плаща за печатането на още пари. И еврозоната се опита да използва същия метод с пускането на печатниците, но той не заработи, тъй като еврото не стана световна валута. А и да не забравяме фактора „конкуренция“ - т.е. Америка не е много щастлива от това да има силна еврозона, защото тя би заплашила печатането на долари.

- Тогава вярна ли е тезата за създаването на нова валута, като всички бъдат обвързани с долара?
- Всяка една държава може да влезе в свой валутен борд. Но това е твърде трудно политическо решение, защото означава по-ниски пенсии. А няма премиер или канцлер, който ще остане на власт след подобна мярка. Ако погледнем ситуацията у нас - трябва да се мисли за индексацията на пенсията спрямо инфлацията, защото еврото поевтинява, доларът върви нагоре, започват да поскъпват и суровините. Затова през януари можем да видим и нива от 3 лв. за литър бензин. Газът вече поскъпна с 4%. Парното очаквам да се увеличи.

- А каква ще бъде загубата за България при евентуално превалутиране?
- Българският лев в момента е надценен. Според експерти едно евро е около 5-6 лв. Така че, бидейки вързан към еврото или към марката, както е по закон, той беше закрепен на едно високо ниво, от което загуби българският износ. Защото родният износител ще продължава да взима едно евро за дадена продукция и преди година, и след пет години, а в същото време вътрешните разходи все растат. Но БНБ не дава да се говори на тази тема, с мотива, че така се клател бордът и едва ли не подобни приказки за реалния курс на лева били национално безотговорна политика. Имаше и предложения на всеки шест месеца курсът на лева към еврото да се коригира с 10% и в един момента едно евро да струва 5 лв. Но ни бе отговорено, че само ще се стигне до цена на литър бензин от 10 лв., доходите няма да могат да скочат и т.н. В крайна сметка няма дебат по тези теми в обществото.
Добре че поне не се засилихме да влизаме в еврозоната, каквито бяха амбициите на финансовия министър Симеон Дянков, когато пое поста. Защото механизмът е първо поне една година свободен курс на лева към останалите валути. И ако отклонението е в рамките на 5%, т.е. се движиш като змия около една линия, се казва, че валутата е стабилна, не прави големи отклонения и наред с другите условия можем да станем член на еврозоната. За радост България не стигна дотам, иначе моментално курсът щеше да е скочил рязко нагоре.
Днес, при настоящите съмнения дали еврото ще го има утре, все повече хората се насочват към други валути - британска лира, шведска и датска крона. Да не пренебрегваме и ролята на Китай, който се опитва да обърне натрупаните си пари в активи, които да запазят стойността им. Например китайци вече взеха пристанището в Пирея на концесия за срок от 35 г. и ще изсипят милиарди в него – т.е. вече могат да влязат в Европа много по-лесно.

- Каква е прогнозата ви за България и при лош, и при добър сценарий на ситуацията в Европа?
- Ако гледаме на силно задлъжнелите страни като на човек с наднормено тегло и му кажем, че не е здравословно и трябва да отслабне, той ще ни отговори: добре, прав си. Този, който не е натрупал дългове като нас, т.е. да отслабва – ще му отвърнем – накъде повече. Така че няма готови решения. Едно нещо обаче трябва да е ясно - ако еврото се срине, се срива и левът, а ще влезе и инфлация. Просто няма как да направим националната валута по-силна, защото не сме конкурентоспособни. Трябва да увеличим износа и да видим всъщност кой и какво се изнася. Ако е необходимо, дори да се назначи министър, който да отговаря за новите или загубените стари пазари, а не просто управляващите да казват, че нещо трябва да се случи. Подобни решения задължително трябва да минават през дискусии с браншовите организации. Необходими са и повече усилия за насърчаване на вътрешно потребление.

- Но пък рейтингът на страната се подобрява?
- Това са имагинерни бонуси. Българинът не яде рейтинг. Затова и смятам, че е мит, че силните държави с малък дефицит са по-добре в ситуация на криза. Защото излизането от кризата минава през инфлация. Това се случи у нас по времето на Жан Виденов и донякъде ни реши дълговата криза. В България имаше хора, които, когато доларът стана 3000 лв., си върнаха задълженията на банките и от кредитни милионери станаха чисти милионери. В Европа това е един от възможните изходи през инфлация на еврото да се върнат дълговете. Да, те ще останат в някои банки, т.е. процесът няма да мине съвсем безпроблемно, но след това ще се започне на чисто, ще се рефинансират банките. Но ако с една банка се случи нещо лошо, държавата гледа да избере възможно най-малкото зло – т.е. тя да не повлече цялата система и да предизвика криза. В такива случаи държавата запушва дупките.