- Г-н Ягодин, изпращаме още една тежка година за бизнеса, домакинствата и икономиката като цяло. Какви са поуките, които банките научиха след четири години криза, и какви са очакванията ви за развитието на страната през 2012 г.?
- Има няколко основни извода от изминалите няколко години. Първият е, че човек трябва най-добре да живее спрямо реалните си доходи и да не излиза прекалено много извън чергата си, както казва народът. Вторият извод е, че банкерите трябва да бъдат много внимателни в действията си по време на кредитен бум, за да не прегрее дейността им. Във време на икономически спад идват сегашните проблеми, като провизиране на лоши заеми и проблеми в събирането дори на кредити, които имат потенциал. На трето място, е по-скоро изводът за държавните ръководители, които трябва да знаят, че дори и да има лесен достъп до външно финансиране, не трябва да се изкушават и да пристъпват към необосновано големи дългови експозиции, за да могат да поддържат изкуствен стандарт, който не отговаря на икономическата реалност. Като цяло в България нивото като общ размер на дълга спрямо БВП е добро, както и нивото на преразпределителната функция на бюджета и на бюджетната дисциплина. Има много показатели, по които страната ни може да бъде сочена с основание като пример. В същото време трябва да се работи активно, за да може реалните доходи на домакинствата да започнат в по-интензивен темп да доближават средното ниво за Европейския съюз.

- Какви мерки трябва да се предприемат в тази насока?
- В основната си част необходимите предпоставки да се прави бизнес у нас са налице. Имам предвид не само ниската данъчна тежест, относително ниските разходи за труд, стабилната банкова система, но и фактори като географското положение и изграждащата се в момента инфраструктура. Всички тези дадености за правене на бизнес ги има, но може би има необходимост от по-облекчени регулации за компаниите. От друга страна, работещите трябва да направят повече, за да постигнат по-голяма ефективност. Знаем, че доходите на българския работник не са високи, но в същото време производителността е на доста съществено отстояние от това на развитите икономики.

- Все пак какви са очакванията ви за развитието на страната за 2012 г.?
- Относително погледнато, спрямо редица държави от ЕС очакванията за България трябва да са по-позитивни, като сметнем, че липсва и бремето на прекалената задлъжнялост. Но все още са налице и много предизвикателства пред страната ни, тъй като е отворена икономика и е граничеща с икономики, които са в силна криза и застой, които може би ще продължат по-дълго от година. Има рискове и по линия на прекалената обвързаност на страната ни с икономиките от ЕС и трябва да премине период, в който част от икономиката ни да се пренасочи към източните пазари. Това ще донесе здравословен ефект за България, но ще изисква време. Перспективите са по-добри спрямо други страни, но спрямо 2011 г. няма да видим особена промяна. Очаквам да е същата тежка година, която обаче ще създаде добра база за икономически растеж.

- Банковият сектор показва отново, че е стабилен, и продължава да отчита печалби, макар и по-ниски. Как ще се развива браншът догодина? Кой сегмент на кредитирането ще бъде водещ?
- Банковият сектор не само отчита печалби, но и отчита сериозен ръст на привлечените средства от местни депозити. Така финансовите институции имат възможност все повече да намаляват зависимостта си от външните пазари. По последни данни едва около 15-16 на сто от ресурсите в системата са от кредитни институции извън България. В миналото този процент достигаше около 22-23 на сто. В същото време депозитите не са евтини и при положение че продължават да растат с 10-12 на сто на годишна база, а кредитите с между 3-4 на сто, това поставя рентабилността на банките под съмнение. Добре е, че има допълнителна ликвидност, както и че местните влогове се доближават до 100 процента покритие спрямо заемите. Хубаво е, че има доверие в банковата система, но е важно как ще се генерира нов бизнес по линия на кредитите, така че този ресурс да се използва.

- Все повече анализатори и експерти коментират, че не големият, а малкият и средният бизнес трябва да имат водеща роля във възстановяването на икономиката ни. Доколко обаче този тип компании могат да предоставят добри проекти, които да получат финансиране?
- Малкият и средният бизнес по принцип се считат за гръбнака на всяка добре диверсифицирана икономика, към каквато може би трябва да се стреми и България. Ако се разчита предимно на големите компании, концентрацията на икономическата активност може да бъде риск за националната икономика. Проблемът е, че тези бизнеси по всяко време могат да бъдат преместени извън страната, ако има някакви фактори, които не ги удовлетворяват. Много по-трудна е тази миграция при малките и средните компании и затова държави като Германия и Италия се уповават на този тип фирми.
Смятам, че МСП трябва да се подкрепят, но съм далеч от мисълта, че трябва да се финансират проекти, които са без потенциал, или предприятия, които нямат добре подготвен мениджмънт. Като цяло съм привърженик на разрастването на този тип бизнес.

- Как виждате участието на ББР през следващата година в процеса на кредитиране на МСП?
- Да не забравяме, че основополагащ принцип за банката е именно осигуряването на достатъчно добър достъп на малките и средните предприятия до адекватно финансиране. В последните години Българската банка за развитие е раздала директни и индиректни заеми за малък и среден бизнес за приблизително около 75 на сто от формирания кредитен портфейл. В бройки мисля, че цифрата надхвърля 4000 компании.

- Преди дни ББР подписа договор с министъра на земеделието за заем от 335 млн. лева, с който ще се създаде гаранционният фонд към Програмата за развитие на селските райони. С какво този фонд ще помогне на бизнеса?
- Очакваме Гаранционният фонд да заработи активно до средата на април, като дотогава ще бъдат избрани и банките партньори. Като се използва мултипликационният ефект на този пул от 335 млн. лв., би трябвало да бъдат раздадени заеми за над 1,3 млрд. лв. Те от своя страна са около 65 на сто от всички проекти, които могат да бъдат изпълнени в рамките на трите мерки, които всеки, който кандидатства, трябва да покрива. За мащабите на България тази кредитна стойност е внушителна и като се има предвид ръстът на кредитирането през последните години.

- БНБ отчете пореден ръст на необслужваните и преструктурираните кредити. Като обща сума те минаха 9 млрд. лв. Според последното изказване на Иван Искров банковата система има достатъчно ресурс да поеме още необслужвани заеми. Кога обаче според вас ще достигнем пика им?
- Банковата система разполага с два-три буфера, които стоят на разположение за покриване на бъдещи проблемни кредити. На първо място е изключително високата капиталова адекватност. Нееднократно се повтори, че в Европа банките се стремят да достигнат 9 на сто, а у нас системата отчита 17%. В същото време досега заделените провизии покриват проблемните експозиции, които вървят към загуба или продължаващо влошаване. Освен това имаме и продължаваща печалба в рамките на 600-700 млн. лв. и като продължава да се капитализира, създава още един буфер. Високата ликвидност пък е израз на високото доверие в банковата система. След началото на кризата няма нито един случай банка да се е обърнала към регулаторния орган или към правителството с молба за подкрепа.

- При огромната доза несигурност за следващата година как ще се движат лихвите? И кои ще бъдат новите предизвикателства пред трезорите у нас в обстановка на свит апетит за риск, по-скъп ресурс и желание за спестовност?
- Възможностите за продължаващо покачване на лихвите по депозитите и провокирането на нова депозитна война са изчерпани. Имаше едно известно залитане към ново показване на депозитните лихви през лятото, но сега вече се отчита спад, който е напълно резонен. Банките могат да си позволят да плащат толкова за депозитите, колкото имат възможност да покрият от кредитната дейност, която е значително по-слаба.

- Може ли да се очакват през тази година сливания на банки у нас?
- Напълно възможно е да има сливания в банковия сектор, като основно те ще са провокирани от външни фактори. От друга страна, може да видим процес не на сливания, а на придобивания вътре в България по линия на ниската рентабилност, която банковият бизнес отчита. За много акционери тя вече не е атрактивна за инвестиране на свободния капитал. От друга страна, заради проблемните заеми, които в някои институции са на чувствителни нива, се изисква допълнителен капитал, който в някои случаи се търси чрез прехвърляне към акционер с по-големи възможности.