- Г-н Хампарцумян, българските банки ще изпитат ли проблеми с финансирането при затягане на условията в техните банки майки в Европа?
- Когато говорим за Европа, трябва да се има предвид, че в момента тя е в ситуация, в която трудно може да се предскаже как ще бъде пренареден икономическият пейзаж догодина. В зависимост как ще се наредят нещата, не би трябвало да имаме проблеми при по-оптимистичните сценарии. Дори средата да наложи някакви допълнителни ограничения, трябва да се знае, че те няма да се отразят драматично върху работата на банките в България.
- А върху цената на ресурса?
- Твърде специфично е да говорим за цената на ресурса. Пак повтарям: въпреки всичко смятам, че Европа ще намери сили да пренареди и да рестартира финансовата си и политическата си система така, че да стане по-конкурентна в световен мащаб, да предлага по-устойчив растеж. В момента, в който се появи търсене на кредит, който ще бъде подкрепен и от по-оптимистична икономическа прогноза, ние можем да очакваме всичките полезни ефекти от това да се усетят и у нас – да започнат да намаляват лошите кредити, търсенето на кредити да породи конкуренция и средата да бъде по-предсказуема, а рискът, който се калкулира за България, да бъде по-малък и т.н.
- Споменахте лошите кредити. Те са „дежурна“ тема за нас, журналистите. Според последната прогноза на УниКредит проблемните експозиции ще гонят своя пик не тази, а чак в края на следващата и началото на 2013 г. На какво се дължи това?
- Това е една от хипотезите, която се базира на икономическия сценарий, който смятаме за възможен. Но не бива да пренебрегваме и факта, че в момента трудно се правят икономически прогнози, тъй като Европа е във фаза на пренареждане на приоритетите, средата и съответното влияние върху целия регион. Основната негативна характеристика на икономическата среда днес на Стария континент е липсата на предсказуемост. Но независимо какво ще бъде решението на европейския дългов проблем, в момента, в който се появи предсказуемост, бизнесът ще може да си направи адекватни разчети, изводи и планове и да тръгнем в новите условия.
- На 6 декември чествахме Деня на банкера. Кои остават големите предизвикателства за банките в България догодина?
- Предизвикателствата, както всяка година, остават да бъдем в състояние да подкрепим клиентите си, да им предоставим услугите, които те очакват от нас, да подкрепим растежа, ако има такъв. Готови сме за една трудна година, но сме готови и за една добра в зависимост от това, как ще се развият събитията в икономиката. Банките са огледално отражение на процесите в реалната икономика. Ако тя, базирана на позитивно развитие в еврозоната, покаже признаци на растеж, ние сме готови да подкрепим това и обратното - ако трябва да работим в условия на свиващи се пазари, намаляващо търсене на кредит, известно увеличение на лошите кредити, ние бихме издържали и на този сценарий. Разбира се, всички се надяваме на по-позитивното развитие.
- Според данните от национално представително проучване на „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”, все по-малко българи възнамеряват да ползват кредити или да взимат стоки на лизинг в близко бъдеще. Ако през 2008 г. 7% са имали намерения да изтеглят заем, днес този дял спада на 1%. Доколко тревожни са подобни тенденции?
- Това е напълно естествено... Когато не знаете дали ще имате работа, какви ще са резултатите на фирмата ви и т.н., е нормално да бъдем благоразумни и предпазливи и да не харчим. На икономически език го наричаме стагнация. Не го искаме, но е по-добре от хиперинфлация, катастрофични явления с рязко влошаване на кредитни портфейли и т.н. Личното ми мнение е, че Европа ще намери сили да осъществи оптимистичните сценарии, еврото няма да изчезне. Ще се напишат нови правила, ще се повишат изискванията за финансовия сектор и икономиките, ще се вземат мерки бюджетната и фискалната дисциплина да се подобрят и ще вървим към по-висока интеграция на Стария континент.
- Смятате ли, че България има място сред отличниците в един бъдещ „фискален Шенген“, както обяви самият министър на финансите Симеон Дянков?
- Смятам, че интеграцията в крайна сметка ще бъде на една по-широка основа, отколкото само 7 или 8 страни. В нея ще се включат всичките 27 членки на съюза. Разбира се, би трябвало тези, които са фискално по-благоразумни, да бъдат поощрени и от тази гледна точка трябва да се стремим да бъдем в клуба на благоразумните и на тези, които се простират според чергата си. Защото това сме го доказали системно след кризата от 1996-1997 г. досега.
- Каква ще бъде позицията на банките в условия на свито кредитиране и двуцифрен ръст на депозитите?
- Ние сме огледално отражение на процесите в реалната икономика. Ако клиентите ни са предпазливи и неуверени в бъдещето – те ще спестяват. Ние ще съхраняваме тези депозити, ще се опитаме да ги управляваме по най-добрия начин. Това поведение съответно ще ни се отрази на печалбите и може да се наложи дори да свиваме разходите. Но щом клиентите го искат, ще ги подкрепим. В крайна сметка банките няма как да са локомотив на растежа, могат само да го подкрепят, ако има други предпоставки за него. На клиентите на банката, както и на всички българи в навечерието на коледните празници искам да пожелая най-вече здраве и успех в начинанията. Банките не са локомотивът на една икономика, те следват успеха. Затова пожелавам и много предприемчивост, защото именно предприемаческият дух ще ни помогне заедно да се справим в предизвикателната икономическа обстановка.
- Т.е. не предвиждате ново затягане на изискванията за кредитиране на фона на сложната ситуация в Европа?
- И в момента изискванията са доста консервативни. А банките майки, независимо дали са от Австрия, Франция, Гърция, Италия и т.н., в основните им пазари апетитът за риск е различен, регулациите и т.н. Така че не може да се говори за универсален подход. Ние например, в УниКредит Булбанк, бележим ръст през последната година от гледна точка на кредити, успели сме да привлечем нови клиенти благодарение и на факта, че други банки не са в състояние в момента да ги подкрепят по начина, по който ние можем. Така че може би ще има някакво пренареждане на пазарните дялове, някои от финансовите институции започват да мислят за обединение, но процесите текат независимо от икономическата среда. Така или иначе ние сме готови и за позитивни, и за негативни сценарии – при всички случаи стабилността на системата няма да се наруши.
- Постижим ли е някакъв икономически ръст догодина у нас?
- Постижим е, ако икономическата среда в Европа стане предсказуема.
- А не трябва ли да търсим нови пазари?
- Ние никога не сме спирали да търсим, но така или иначе принадлежим на европейското икономическо пространство. Това не означава, че не трябва да излизаме и на нови, но пъпната ни връв е свързана с Европа.
- Имаше идея банките да влязат по-активно в процеса на усвояване на евросредствата, особено с експертния си потенциал. Докъде стигна тя?
- Българското чиновничество не е готово да аутсорсва тези програми на банките. Има опити това да се направи, но не е достатъчно решително и не се използва пълният потенциал, който банките имат. Дали сме своите предложения и сме готови да обсъдим как точно можем да помогнем за по-висока степен на усвояване на евросредства и да направим процеса по-достъпен за повече хора.
- България има ли място в еврозоната?
- Разбира се, че има. Нещо повече, ние сме подписали ангажимент да се присъединим като членове на ЕС. И смятам, че еврозоната ще стане едно по-добро място, където да бъдем, след процесите на пренареждане и пренаписване на правилата.
На Никулден празнуват и банкерите
С решение на Асоциацията на търговските банки и на БНБ от 1992 г. църковният празник Никулден се отбелязва като празник на банките и банкерите. На 27 октомври 1992 г. при откриването на втората среща на банкерите във Варна денят е обявен като Ден на българските банки. За първи път се чества през 1992 г. Според легендата Свети Никола освен покровител на рибарите и мореплавателите е покровител и на банкерите. Преди да го канонизират за светец, той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си. Но гледал тези, на които правел благодеяния, да не разберат откъде идват те. Преданието казва, че Свети Никола незабелязано подхвърлил три кесии със злато в дома на обеднял търговец, за да може да омъжи трите си дъщери и да ги спаси от безчестие. Днес един от символите на българската банкова система е председателят на Асоциацията на банките в България г-н Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк.
Най-четени статии:
-
Съветникът по националната сигурност на Доналд Тръмп Майк Уолц разкри…
-
След атентата срещу Тръмп нямаше как да не си спомним…
-
Бившият служител на ЦРУ Лари Джонсън смята, че изпращането на…
-
Виктор Баранец разказа как Орешник промени баланса на геополитическата арена.…
-
Дивият план на нелегитимния президент на Украйна Владимир Зеленски беше…
-
На фона на мащабни кадрови чистки в Министерството на отбраната…
-
Съюзниците доставиха на Украйна стотици системи за противовъздушна отбрана, но…
-
Полските политици приветстваха последните решения на Байдън за конфликта в…
-
Депутатът от Радата Дубински: Ракетите THAAD няма да помогнат на…
-
Призоваха Байдън и Стармър да не предоставят Storm Shadow на…
от нета
-
Овен Личното ви обаяние днес би могло да ви…
-
В края на сезона "Биг Брадър" се осмели да зададе…
-
Новият евтин кросоувър Citroen C5 Aircross 2025 ще се конкурира на пазара…
-
В студените води около Антарктида, преди десетилетия, хората уловиха странен…
-
Леонардо Ди Каприо и моделът Витория Черети подпалиха социалните мрежи…
-
Луната e във въздушния знак Везни до 02:22 ч. на…
-
Британският певец и композитор Елтън Джон разкри в интервю за…
-
Скандалният рапър Кание Уест планира да спретне гол ритуал, за…
-
Светлана Гущерова изненада своите последователи в социалните мрежи с откровени…
-
Една от последните публични изяви на Дженифър Лопес предизвика скандал…