- Г-н Стоев, преди дни финансовият министър Симеон Дянков обяви, че са водени преговори с България да се присъедини към т.нар. клуб на „отличниците“, обединени във валутен Шенген. Смятате ли, че страната ни е подготвена за подобна крачка и какви ще са предимствата?
- Преди всичко зависи как новият съюз на валутата ще се различава от настоящия. Големият проблем в момента е, че критериите от Маастрихт не се спазват. Ако новият механизъм предвиди достатъчно надеждни санкции, които да накарат страните да спазват фискална дисциплина и да балансират бюджетите си, това ще е в интерес не само на България, а на всички други членки на ЕС. Засега обаче не се знаят детайли по това предложение. Политическият коментар е, че България е по-добре да се стреми да бъде част от клуба на стабилните икономики, отколкото част от така наречените периферни икономики, на тези, които разчитат на инфлацията, на печатането на пари, за да си вържат бюджетите.

- Но така на практика няма ли да се потвърди развитието на Европа на „две скорости“?
- Това не е точно така, защото част от централните икономики, ако под тях се разбира „големите“, изобщо не са стабилни – като Франция и Италия. Европа в момента не се дели на големи и малки, а на стабилни и нестабилни. Стабилните най-често ги наричаме „северни“. Проблемът е в интеграцията на отделните държави и естественият извод е, че рухването на една икономика ще повлече и други. Интеграцията в момента е абсолютно неминуема като процес, ще се върви към нови правила, които ще се фокусират върху дисциплината във фискалното дело. Проблемът е, че не е ясно как ще се прилагат тези правила и колко ще бъдат сурови санкциите. Пак казвам: Франция е достатъчно голяма страна, за да си налага мнението и да дава нови предложения, но успоредно с това не е достатъчно реформирана като социална система, има големи дългове, най-тежкия бюджетен дефицит в еврозоната. Банките във Франция са с най-големи експозиции към проблемни дългови книжа. Изобщо имаме, от една страна, силна политическа позиция на Париж, а от друга – нереформирана система и тежки задължения към обществото.

- Но пазарите като че ли все още й имат доверие?
- Никой няма доверие в момента на Франция. Там бюджетният дефицит е 140 млрд. евро само за една година и е по-голям дори от германския, фискалните дела не са особено прозрачни, а синдикатите са достатъчно силни да блокират всяка реформа. В такава държава никой няма доверие. Просто пазарите се надяват е, че ЕЦБ във всеки момент може да изсипе неограничена ликвидност във финансовата система на която й да е членка и да покрие ликвидната дупка. Именно това крепи на косъм европейската финансова стабилност.

- Симеон Дянков предупреди, че има опасност еврозоната да не съществува. А Оли Рен посочи, че ЕС има 10 дни да спаси еврото. Какво следва за Европа, света и България при подобен катастрофичен сценарий?
- Финансов, монетарен, институционален или икономически проблем с еврото няма. Кризата в Европа не е криза на валутата, а на дълга в определени правителства и на тяхната неспособност да се реформират. Да си представим, че например златото е валутата, която обединява Европа. Евентуален дългов проблем в страната Х би ли бил проблем пред валутата, наречена „злато“. Не, разбира се, защото златото е стабилно. Т.е. - ако ЕЦБ се държи стабилно на пазара и направи еврото стабилно, никой няма да твърди, че има проблем с него.

- Условието да сме част от валутния Шенген е да стартираме пенсионната реформа. Удачна ли е идеята пенсионната възраст да започне да се вдига и за трите категории труд с по 4 месеца в следващите 3 години?
- При сегашните нива на пенсионни осигуровки и демографската ситуация няма решение на уравнението, а винаги ще има дефицит по линия на НОИ. За 2012 г. са обещани около 7,3 млрд. лв. пенсии при очаквания да влязат от частния сектор осигуровки за около 3 млрд. Така имаме 4 млрд., които трябва да дойдат от публичния сектор/държавата. Т.е. на практика системата в настоящия й вид не подлежи на балансиране. Да, предложенията са правилни в посока да се намалява дефицитът, но недостигът е толкова огромен, че няма как с толкова малки стъпки да се реши генерално проблемът на пенсионната система. Той не е само демографски, а фундаментален – всички тези хора, които в момента са пенсионери или ще бъдат в следващите 5 години – нямат нито един лев спестен в банката. Затова работоспособното население трябва да помисли повече и да пести днес в частни пенсионни схеми, в депозити, взаимни фондове или акции, че когато излезе в пенсия, да не разчита на НОИ.