Цветан Василев е роден през 1959 г. в гр. Габрово. Започва висшето си образование по специалност „Външна търговия” в социално-икономическия факултет на университета в гр. Лодз, Полша. През 1985 г. завършва Международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС).
От средата на 2000 г. Василев е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка, а от 2003 г. е мажоритарен собственик на банката и председател на нейния Надзорен съвет.

- Г-н Василев, как оценявате развитието на българския банков пазар през 2011 г. - кредитирането стои на точката на замръзване, а депозитите растат с двуцифрен темп?
- Данните за развитието на банковата система изглеждат съвсем логични. Напълно естествено е в условията на криза от депресивен тип да се засили склонността към спестявания за сметка на желанието за потребление. В същото време банките са обременени с кредитни портфейли, които не са изчистени в достатъчна степен – особено тези с фокус върху потребителските кредити, както и с проекти, свързани със строителството и недвижимата собственост. Проблемът е, че дори и големи и стабилни компании, ориентирани към износ, също изпитват затруднения заради намалялото търсене на традиционните им пазари.

- Т.е. догодина да очакваме ли промени на общата картина?
- Считам, че известен тласък на кредитирането биха могли да дадат проектите, свързани с енергийна инфраструктура, както и като цяло инфраструктурата – пътища, пристанища и летища. В тази ситуация решаваща ще е намесата и ролята на държавата. По отношение на ръста на депозитите не съм убеден, че двуцифреният темп ще се запази и през 2012 г., защото и спестяванията си имат свой праг. Плюс това в банковата система увеличението на влоговете е свързано и с друга тенденция – преместването на пари от една банка в друга. Така че, ако погледнете данните на БНБ, ще видите, че има банки с двуцифрен ръст, каквато е КТБ, и банки в отрицателен ръст - т.е. не можем да говорим за огромно нарастване на депозитите на населението, а по-скоро за разместване на самите пластове на спестяване.

- Според официалната статистика на БНБ печалбата на КТБ е 45 млн. лв. до края на септември, което е с близо 10 млн. по-малко от същия период на 2010 г.
- Да, печалбата ни е по-малка от 2010 г., но това беше планирано. Всичко е свързано с поддържането на по-консервативна политика. Средният обем на кредитите за миналата година като процентно отношение в активите беше 65%, а сега е 61 на сто. Там се крие и по-малката печалба, но от друга страна, така успяваме да поддържаме и по-висока ликвидност от средната. Въпреки всичко КТБ е на четвърто място по относителен размер на печалбата, при положение че сме седми по активи.

- Споменахте влошаването на кредитния портфейл в банковата система. Имотни експерти предупредиха, че има опасност банките да станат най-големите собственици на недвижими активи у нас. При вас как върви процесът по реализирането им?
- Според официалните данни на БНБ за деветмесечието показателите ни за възвращаемост на активите и на собствения капитал са най-високите в банковата система. Една от причините да сме в добро финансово състояние е, защото своевременно редуцирахме инвестициите си в недвижимости. Освен това политиката ни винаги е била по-различна от тази на колегите, което ни предпази от балона, в който влязоха други.

- На цялата банкова система „тежат“ ли й тези недвижими имоти?
- Основно лошите кредити идват точно от там – от ипотеки на граждани и от корпоративното кредитиране на проекти, свързани с недвижимата собственост. Смятам обаче, че до голяма степен те вече са изчистени. Не виждам възможност за сътресения в банковата система по тази линия. Ако от някъде могат да се очакват шокове - те ще бъдат отвън.

- Кризата в Гърция продължава да се задълбочава, как дълговите проблеми ще се отразят на страната? И какви ще бъдат негативните ефекти върху подразделенията на гръцките трезори у нас?
- Добрата новина е, че в общи линии повечето от чуждопредставените банки у нас вече са възстановили финансирането от банките им майки. Т.е. те няма какво да им връщат. Това е положително за самите финансови институции тук и е като цяло за платежния баланс в страната. Защото от тези над 8 млрд. преки инвестиции от банките майки към дъщерните дружества към 2008 г. – около 4 млрд. бяха изплатени в края на същата година и началото на 2009 г. По моя информация останалите 4 млрд. са обратно рефинансирани от дъщерните дружества към майките. Разбира се, убеден съм, че и БНБ следи и контролира да не се стига до нетно изтичане на капитали зад граница. Що се отнася до гръцките банки - те ще останат по-пасивни в развитието си в страната.

- Има ли опасност от скок на лихвите заради голямата доза несигурност и външните рискове?
- Драстично покачване не очаквам, но има доза риск най-вече в резултат на намалялото предлагане на ресурс от външните банки. А и виждаме на какво ниво са лихвите по депозитите – 5-6%. Това прави невъзможно кредитиране под нива от 7,5-8%.

- Когато визирате външните шокове за банковата ни система какво точно имате предвид?
- Свързани са с намалената инвестиционна активност на чуждопредставените банки тук, което може да доведе до намаляване на подавания ресурс и съответно и до неговото оскъпяване.

- За нас, журналистите, дежурна остава темата за лошите кредити. Към третото тримесечие те са 14,5%. Стигнаха ли своя пик и какъв е делът им в КТБ?
- Ние имаме 1 % лоши кредити. Едната причина е в по-различния подход във финансирането на проекти свързани с недвижимата собственост. В момента имаме около 5% риъл естейт в кредитния си портфейл. Всичко останало е в друг тип бизнес, който смея да твърдя, е далеч по-слабо чувствителен на кризата. Такива сектори са енергетиката, инфраструктурата, износът, който е обезпечен с договори. Като цяло за системата не мога да ви дам еднозначен отговор дали лошите кредити са стигнали пик, защото не съм запознат с портфейлите на останалите институции, както и в детайли с политиката им за провизиране. Но при всички случаи в последните три години банките преминаха към по-консервативна политика. От друга страна, имаха възможност да използват и текущата печалба, а доста колеги увеличаваха капитала си чрез хибридния инструмент на подчинен срочен дълг. Така че до голяма степен лошите кредити са изчистени. А дали ще има нови лоши кредити, ще се види ясно в следващите месеци до година.

- Изконсумираха ли банките загубите от кризата?
- Банките вече връщат добрата си форма. Тук обаче отново подчертавам ролята на държавата. В условията на изключително ограничено потребление, вътрешният риск, който седи пред банковата система и пред икономиката като цяло, минава през сериозната междуфирмена задлъжнялост. В редица случаи причина са нередовните плащания от държавата и общините.

- В условия на валутен борд държавата не може просто да пусне печатницата за пари, за да стимулира потреблението. Какви са алтернативите?
- Може да се работи за подобряване на усвояването на еврофондовете, което все още е на незадоволително равнище.

- Много се говори, че делът на парите на държавните предприятия в КТБ е твърде голям. Вие как ще коментирате това?
- Първо, държавата няма пари в КТБ. Ако има такива, те са обезпечение с държавни ценни книжа. По отношение на дружествата с държавно участие – да, КТБ работи с определен брой фирми, които са основно концентрирани в енергетиката. Точно те „услужливо“ бяха извадени от някои медии, за да се покаже видите ли колко е голям делът на държавните пари при нас. Мога да кажа, че понастоящем тези фирми не държат повече от 10% от целия обем на активите на банката. Второ: тук не става дума просто за депозанти, защото голяма част от тях са субекти, които извършват търговската си дейност с посредничеството на банката. Те ползват и финансиране от нас. Само към дружествата в енергетиката кредитните ни продукти и гаранции надхвърлят 200 млн. лв. Ако включа и косвените финансирания (под косвено финансиране разбирайте финансиране на правни субекти, които предоставят стоки и услуги на разсрочено плащане на държавни субекти) общата сума би достигнала 350-400 млн. Още нещо - преди 1-2 години всички държавни компании направиха нови търгове заради променената методика и пак КТБ ги спечели. Просто даваме най-добрите условия, като в същото време сме едни от малкото, които финансираме такива проекти. Преди няколко дни имаше търг в „Мини Марица-изток“ за оборотно финансиране – само две банки участваха, една от които КТБ. Предстоят търгове и в „Булгаргаз“, в които пак ще участваме.
А що се отнася по „любимата“ на някои медии тема за парите в енергетиката - корпоративно КТБ е най-големият нето кредитор на енергийната система в България. Формално има и по-големи от нас, но предвид практиката на международните банки да препродават значителна част от дълга – те остават с около 15% от него. КТБ не е продала нито един лев дълг и всички кредити, които сме раздали на различни субекти в енергетиката, си остават в портфейла ни.

- Да разбирам, че няма опасност банката да фалира, ако държавните дружества си изтеглят вложенията?
- Напротив, те имат да ни връщат пари. БНБ прави стрес тестове, които показват поведението на банката по отношение на ликвидност в екстремни условия. Резултатите на КТБ са сред най-добрите в системата.

- Секторите, на които сте заложили, ще се променят ли през 2012 г.?
- Ние заложихме на тях още през 2000 г., независимо че някои говорят, че сме влизали в енергетиката по време на тройната коалиция. Банката още от самата промяна на собствеността от Булбанк фокусира стратегията си в отраслите на устойчивото развитие – инфраструктура – енергийна и пътна, пристанищна, експортно ориентираните производства, които са по-малко чувствителни на кризата. Целият военнопромишлен комплекс също е кредитиран от КТБ. Не смятаме да променяме приоритетите си.

- И за финал - доколко сериозни са инвестициите ви в ПФК „Ботев“ (Пловдив)?
- Не ме разбирайте погрешно – не съм човек, който хвърля пари на вятъра за удоволствие. Безвъзмездните дарения се наричат благотворителност и също ги подкрепям, но футболът е друга тема. Не можах да приема, че един от най-славните отбори у нас като ПФК „Ботев“ (Пловдив) с такава вярна публика може да тъне във „В“ група. Естествено, много трудно е да се тръгне от такава ниска база. Но аз съм свикнал да правя от нищо нещо. Амбициите ни са да се изгради клуб на професионална основа и да се заложи предимно на традициите на собствената школа. Целта ни е „Ботев“ не само да влезе в „А“ група, но и да играе решаваща роля в първенството.

- Вярно ли е, че ще инвестирате 20 млн. лв. в стадион?
- Не знам как точно ги изчислиха 20 млн. При всички случаи стадионът се нуждае от сериозна реконструкция. Ще направим ремонт и на една тренировъчна база, близо до Пловдив, където смятаме да поддържаме детско-юношеската школа. Така че, как и колко пари ще са необходими не съм си правил сметка. Във времето сумата може да набъбне до 20 млн. лв., но не бих се ангажирал с конкретна дата за това.