Д-р Джузепе де Филипо е магистър по естествени науки от Университета в Пиза и има докторска степен по физика от института „Нилс Бор“ в Университета в Копенхаген. След като се присъединява към екипа на McKinsey & Co., Де Филипо е съветвал изпълнителните директори на едни от най-важните финансови институции в Швейцария, Италия, Испания и Великобритания. Той отговаря и за офиса на McKinsey в Китай, добавяйки към клиентите си и най-големите мобилни оператори в света. При завръщането си в Швейцария експертът се присъединява към UBS, най-голямата компания за управление на богатството, а днес отговаря за региона на Югоизточна Европа. Г-н Де Филипо пристига в България за форума MySuccess.bg in Finance, на който вестник „Класа“ е медиен партньор.

---

- Г-н Де Филипо, към пазара на услуги за частно банкиране се насочиха множество големи банки заради ръста на богатството по света и съответно голямата доходност. Как финансовата криза се отрази на сектора?
- До 2008 г. индустрията за управление на богатството функционираше в една предимно спокойна среда. Подкрепен от възхода на пазарите, секторът бе способен в продължение на близо три десетилетия да разчита на висок растеж на фондовете под управление. Когато пазарите са нагоре, е много по-лесно за банките да реализират положително представяне.
Финансовата криза от 2008 г. обаче промени динамиката на финансовите потоци и очакванията на клиентите. Пазарите вече са по-малко предсказуеми. Дори и магьосниците експерти се притесняват да правят прогнози. Едно нещо обаче е сигурно - че не е достатъчно да разчитаме само на растящите пазари и на това, че продуктите сами ще носят доходност. Необходимо е да разпознаваме истинските и интересните възможности, за да постигнем финансовата възвръщаемост, която клиентите очакват.

- Кои са основните тенденции в частното банкиране в Европа тази година?
- Проблемите в глобалната икономика като цяло станаха много по-сложни и дълбоки – да погледнем дълговата криза в Европа, в САЩ и дори в Япония. В същото време пазарите са все по-взаимнозависещи и свързани един с друг като резултат от глобализацията. Инвеститорите също са добре информирани, защото новините никога не спират в електронната епоха. Швейцария като финансов център пък загуби някои от конкурентните си предимства.
Поради несигурната и високорискова среда UBS Wealth Management смята, че пазарният растеж няма да е основен драйвър на успех в бъдеще. Току-що излезли от последната финансова криза, клиентите стават все по-взискателни. Изключително волатилните пазари в комбинация с ниските лихвени проценти правят така, че клиентите започват да демонстрират все по-голяма неохота към поемане на рискове, която на свой ред се проявява в задържането на повече ликвидност. Това поставя голямо предизвикателство пред всички съветници. Те трябва да са добре подготвени да предоставят съвети с широк икономически и финансов обсег.

- С колко очаквате да се увеличи броят на HNWI (индивидите с най-високо нетно състояние) през 2012 г?
- Средно техният брой ще расте по-бързо от темпа на нарастване на БВП.

- Днес банкерите съветват клиентите да се насочат към тъй наречените сигурни убежища. Според вас кой е най-удачният вариант – злато, швейцарски франк, азиатски валути или кеш?
- Ако погледнем дълговата криза в САЩ, Япония и много европейски страни, аз бих седял настрани от държавни ценни книжа. В момента най-обещаващият актив са корпоративните бонове. Държавните книжа от бързоразвиващите се икономики също са възможност, тъй като тези страни продължават да растат с по-бързо темпо от индустриализираните държави и имат по-нисък дълг. Що се отнася до валутите, австралийският и канадският долар са атрактивни, както и норвежката и шведската крона. Швейцарският франк е надценен. Едно добре диверсифицирано портфолио трябва да включва и нетрадиционни активи, като суровините и недвижимите имоти. Златото продължава да предоставя чудесна защита срещу обезценка на портфейла.

- Сигурна съм, че има известни различия между инвестиционните навици на частните клиенти на UBS в Западна и в Източна Европа. Можете ли да дадете примери за това?
- Основната разлика се основава на схващането за риск и възвръщаемост. Някои от клиентите ни в Източна Европа са по-агресивни в своите стратегии. Според мен това се дължи и на страхотния икономически растеж в региона в последно време – т.е. там инвеститорите изискват по-висока възвръщаемост заради по-високите рискове, които са свикнали да поемат.

- Как кризата с дълга в Европа се отрази на инвестиционните планове на богатите клиенти?
- От началото на годината финансовите пазари се движат като влакче в увеселителен парк. В настоящата турбулентна пазарна среда, където видимостта е ниска, основният фокус на инвеститорите би следвало да бъде насочен към запазване на капитала. Диверсифицирането е много важен елемент в тази насока. Независимо от количеството богатство ключът е да се намали рискът, като се влага в различни класове активи, региони, индустрии и валути.

- Има ли опасност от нова вълна от кризата, която да залее света?
- Вероятността от рецесия в САЩ и в еврозоната драстично се засили поради ниския ръст, въпреки че това не е основният сценарий в прогнозите ни. За разлика от изследванията и показателите на доверието данните за икономическата активност (като промишленото производство, продажбите на дребно и разкриването на нови работни места) показаха малко признаци на икономическо свиване и се представиха сравнително добре до юли, особено в САЩ. От този период нататък обаче се появи риск бизнесите и потребителите да започнат икономии. Еврозоната вероятно ще създаде още проблеми за пазарите и световната икономика. В среда на повишен риск от рецесия отговорът на правителствата ще бъде от ключова важност.

- Смятате ли, че има риск от фалит на Гърция? Какви ще бъдат последствията за европейската и световната икономика при такъв сценарии?
- Гърция най-вероятно ще фалира в следващите шест месеца - облигациите й ще поевтинеят още, въпреки че страната ще остане в еврозоната след евентуалното просрочване. Можем да станем свидетели на банкрут на много нива, като не очакваме скоро да се стигне до споразумение за преструктуриране. Не е вероятно Португалия и Ирландия да банкрутират през следващите две години, но двете държави ще останат зависими още дълго от спасителните кредити, отпускани от ЕС и МВФ. Ирландия е по-вероятно да постигне фискална консолидация от Португалия, която може да просрочи задълженията си в дългосрочен план.
Много малко вероятно е Италия и Испания да просрочат дълговете си през следващите пет години и облигациите им са сравнително евтини. Ние обаче смятаме, че тези облигации ще поевтинеят още повече, и съветваме инвеститорите да не ги купуват в момента. Смятаме, че ще е необходимо масово купуване на още облигации от ЕЦБ, за да се задържи доходността на италианските и испанските облигации след банкрут на Гърция, тъй като помощта на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) не е достатъчна да покрие италианските нужди от финансиране.
Белгия и Франция ще бъдат силно засегнати от заразата след евентуален банкрут на Гърция, като разходите по спасяването на банките ще окажат натиск върху качеството на суверенните им кредити. Купуването на облигации от ЕЦБ и за тези страни може да се окаже необходимо.
Европейските банки ще се нуждаят от помощ под различни форми, включително вливане на капитал, гаранции по финансирането и допълнителни механизми за осигуряване на ликвидност. Всичко това може да се осигури, но колебливите политически решения и недостатъчно активната политическа позиция ще натрупат огромна тежест върху банковите облигации и акции, преди да се вземат каквито и да било съществени окончателни мерки. Затова за момента запазваме предпочитанията си към нефинансови корпоративни облигации, но бихме разгледали определени банкови облигации и акции след голяма разпродажба.

- Еврозоната все още ли е атрактивна за инвеститорите? Как гледат на България?
- Увеличаващото се напрежение в еврозоната води до повишаване на волатилността на финансовите пазари и съответно на банковите пазари. В резултат на това бяха ускорени фискалните икономии в няколко страни и се дискутира допълнителна интеграция. Фискалното затягане ни подтикна да преразгледаме прогнозата си за БВП през 2012 г. и да я понижим до +1%, а прогнозата ни за инфлацията – до 1,8%. Все още виждаме няколко предстоящи пречки през следващите месеци, като например одобрението на EFSF. Въпреки това икономиката на еврозоната е една от най-големите в света и ще продължи да доминира в мисленето на всеки инвеститор.
А що се отнася до България, според нас страни, в които са налице следните фактори, могат да предложат привлекателна среда в средносрочен план: високо ниво на конкурентоспособност на външните пазари; възможности за приватизация, навременно изпълнение на опитите за фискална консолидация; възможности за подновяване на ливъриджа на частния сектор. Ръстът на българския износ в последните две години бе впечатляващ. А като допълнение не можем да не отчетем и ниските нива на публичен дълг – близо 20% от БВП.
Един от големите проблеми обаче е високата задлъжнялост на частния сектор, който прави по-трудно развитието на кредитирането. От гледна точка на отпуснатите кредити в региона Румъния е лидер – заемите за частния сектор са едва 40% от БВП, следвана от Сърбия – с 52% от БВП. Затова и ние виждаме съвсем логичен шанс банковото кредитиране да подкрепи икономическия растеж в тези две страни, в Румъния предимно през 2012 г. В повечето от останалите държави в региона процентът варира между 75-100% и за тях ще е много по-трудно отново да постигнат силен ръст на кредитирането. В България нивото на използване на кредити е около 80%. Освен това растежът, воден от износа, дава възможност да се привличат чужди капиталови потоци и да се повиши производителността. Ниските разходи за труд в европейски контекст също помагат за мобилизирането на инвестициите.