- Г-жо Стоянова, приемането на бюджета за следващата година и съпътстващите го закони винаги са били приоритет на есенната сесия на Народното събрание. Но тази есен предстоят избори, това ще повлияе ли на процедурите?
- Естествено е, че и тази година основен приоритет на започващата сесия на 41-вото Народно събрание ще бъде приемането на републиканския бюджет и бюджетите на НЗОИ и НОИ, както и пакета от данъчни закони, които по традиция също претърпяват известни промени. Не се притеснявам от изборите, защото обичайно всички тези закони се разглеждат през месеците ноември и декември. Но именно заради предстоящите избори според мен е по-правилно да започнем дебатите по пакета бюджетни закони след вота. Преди това обстановката е твърде напрегната, прекалено политизирана. Бюджетът и данъчните закони не бива да стават залог на тази политизация, защото са изключително важни както за страната, така и за живота на всеки български гражданин. Знаете, че в това отношение ние винаги търсим максимален диалог – с общините, с различните бюджетни структури. И тази година ще е така.

- Върви ли по график бюджетната процедура в Министерството на финансите, в структурите на изпълнителната власт?
- Всичко е по график. През тази година бюджетната процедура е съгласувана и с инициативата за т. нар. Европейски семестър: България изпрати своята конвергентна програма, после и основните си параметри. Получихме отговор от Европейската комисия, съдържащ и някои бележки. Иска ми се да припомня, че тези препоръки бяха по-скоро чисто формални на фона на бележките към другите страни от ЕС. Просто се препотвърждаваше, че трябва да продължим да водим тази политика, която сме заложили в конвергентната програма, и се надяват, че все по-стриктно ще вървим към балансиран бюджет. Заради това Министерството на финансите в момента е в диалог с останалите министерства и ведомства за съгласуване на конкретни параметри по различните пера от бюджета.

- Понеже говорим за бюджета, не можем да подминем и Пакта за финансова стабилност. Остава ли намерението ви той да бъде гласуван максимално рано?
- Това е другият голям приоритет на комисията по бюджет и финанси, на парламентарната група на ГЕРБ, а и на самото Народно събрание. Продължаваме да държим на намерението си да търсим максимален консенсус между всички политически сили за приемането на Пакта за финансова стабилност. Мисля, че е необходимо, а и възможно пактът да е този документ, който да обедини всички разумни, икономически обосновани, смислени тези. Ще е вредно за България да се гласува за този пакт единствено на базата на политически пристрастия. Както знаете, във финансов план България стои добре спрямо останалите страни членки, дори спрямо държавите от еврозоната и този успех може да бъде продължен във времето с подготвените промени в конституцията. Спазването на фискалната дисциплина и на фискалната консолидация са гарант за устойчивото развитие на всяка една държава. Вероятно знаете, че през последните месеци се говори и работи за приемането на подобни текстове и от редица големи европейски държави, което потвърждава верността на предприетите от нас стъпки.

- А не се ли притеснявате, че предизборната обстановка може да повлияе дори фатално на съдбата на Пакта за финансова стабилност?
- Знаете, че беше проведен широк кръг от консултации, но, разбира се, изборната атмосфера неминуемо се отразява. Именно заради това на мене ми се струва, че би било добре второто гласуване по Пакта за финансова стабилност също да бъде проведено след изборите на 23 и 29 октомври.

- А има ли резервен вариант, ако все пак пактът не мине? Заложените в него изисквания и изменения всъщност са изпълнени в бюджетните закони, нали?
- Да, точно така – всички те вече са в бюджета за следващата година и не само там – тези параметри са и в тригодишната конвергентна програма. Част от промените бяха приети и със Закона за устройството на държавния бюджет и на Закона за държавния дълг – ограниченията, свързани с размера на дефицита и на дълга спрямо брутния вътрешен продукт. Виждате, че имаме нужния резерв или застраховка, така да се каже. Всичко това заедно с ниските данъци у нас ни дава гаранция, че България ще става все по-привлекателна за чужди инвестиции и все по-добра за правене на бизнес и от българските предприемачи.
Стабилността на данъчните ставки у нас е нещо, с което имаме основание да се гордеем; имаме и основание да не ги променяме, защото ни дават много предимства във вътрешен и международен план. Всяко увеличаване на данъчните ставки би влошило конкурентната среда и условията за бизнес. С търсените промени в конституцията просто бихме имали един стабилен гарант за успехите и преимуществата, за които говорим.

- Може би е рано да се говори, но е важно – предвижда ли се догодина увеличаване на доходите?
- Формулата винаги е една и съща – за да могат да се увеличат примерно пенсиите и заплатите на държавните служители, трябва да се предвиди увеличаване на разходите в бюджета. И понеже те са строго лимитирани, остава да се разчита на допълнителни приходи. Дали приходите ще растат и с колко - това е сериозният анализ, който трябва да се направи, но след приключване на деветмесечието на тази година.

- През последните месеци МВФ и анализаторите на „Райфайзен“ леко снижиха прогнозата си за ръста на българския БВП за тази година. Съгласна ли сте с техния анализ, или сте по-голям оптимист?
- Вероятно тези институции имат своите основания. От друга страна, лекото намаляване на ръста на БВП няма да доведе до драматично по-малко приходи. Така или иначе ситуацията остава динамична и се следи внимателно от всички институции.

- Неотдавна министър-председателят Бойко Борисов прогнозира, че до февруари 2012 г. контрабандата на цигари ще бъде ликвидирана. Как виждате възможните стъпки за свеждане на контрабандата до минимум?
- Законовите промени, които се изискват за една такава цел, в голямата си част вече са направени. Митниците имат нужните правомощия. Вече е внесен и законопроект за изменение и допълнение към Закона за митниците, където се дават и разследващи функции на митническите служители. Това е поредната крачка към повишаване на ефективността на тяхната работа.
В ръцете на правителството, на финансовото министерство, на Агенция „Митници“ е разкриването и пресичането на контрабандните канали. Ако за тази цел имат нужда от още законови промени – ние ще им ги дадем.

- НОИ все още няма председател. Това означава ли, че бъдещият шеф на института няма да е участвал в подготовката на бюджета на НОИ за 2012 г.?
- Надявам се, че в съвсем скоро време Националният осигурителен институт ще има своя ръководител.

- От 1 септември се увеличава минималната работна заплата и свързаните с нея плащания. Как се отнасяте към идеята финансирането на политическите партии да бъде отвързано от минималната работна заплата?
- Струва ми се, че когато са приемани тези текстове от Закона за политическите партии, дебатите не са били дали те да получават годишно 5, 6 или 4 процента от МРЗ за всеки подаден глас, а за принципа, по който партиите трябва да се финансират, така че да разполагат с необходимите средства по един прозрачен начин, който да гарантира отсъствието на зависимости. Според добрите европейски практики, а и според мен добре е именно държавата да отделя пари за финансирането на партиите. Така че сегашното положение е оправдано, особено като се има предвид, че Сметната палата стриктно контролира изразходването на тези субсидии. Предполагам, че обвързването с минималната работна заплата е предвидено, за да има автоматизъм при актуализирането на парите за партиите при увеличаване на доходите в страната. Иначе вероятно би се наложило всяка година в Народното събрание да се дебатира какъв да е конкретният размер и т.н.
Разбира се, всяка добра идея може да се обсъди, включително за отвързването на парите за партиите от минималната работна заплата. Ако се стигне дотам, естествено, че ще се постарая да разбера аргументите на всяка една от страните с желанието да намерим оптималното решение.

- Наскоро стана ясно, че 93 на сто от бизнеса искат държавните служители да внасят лични осигуровки. Подкрепяте ли това предложение на БСК?
- Отнасям се положително към тази идея, макар че, когато е приеман Законът за държавния служител, той е бил съобразен с европейските практики. Наистина има аргументи държавата да поема тези плащания – не само за държавните служители, но и за работещите в системите на МНО, МВР и др., тъй като за тези хора се отнасят редица ограничения по отношение на допълнителна дейност, конфликт на интереси, публично обявяване на имущество и т.н. Плащането на осигуровките им от държавата има балансиращ и компенсиращ ефект.
И все пак в идеята тези служители сами да плащат своите осигуровки има много логика, включително защото така те ще бъдат равнопоставени с останалите български граждани. Следователно е въпрос на обсъждане как да се постъпи, за да се намери най-доброто решение, без тези служители да бъдат ощетявани.