Осем банки у нас отчитат 52,67 млн. лв. загуба в края на първите шест месеца, сочат данни на Българската народна банка (БНБ). Финансовите институции, които изпитват затруднения, са се увеличили с 3 спрямо година по-рано, а загубата е нараснала с 10,44 млн. лв., показва статистиката. В края на юни най-сериозни финансови затруднения е имала Алфа банк, която регистрира загуба от 25,545 млн. лв. Въпреки че отрицателният й резултат е най-висок в банковия сектор, в края на периода спрямо година по-рано загубата намалява с 11,9 млн. лв. На второ място по регистрирани финансови проблеми е Българо-американска кредитна банка с 14,06 млн. лв., следвана от Инвестбанк, която е на червено с 6,77 млн. лв. Сред трезорите с голяма загуба е и Емпорики банк. Кредитната институция отчита в края на юни 3,115 млн. лв. отрицателен финансов резултат, или с 1,3 млн. лв. повече спрямо година по-рано. Сред трезорите на загуба са още НЛБ банка (2,36 млн.лв.), ЧПБ Тексим (436 хил. лв.), Регионална инвестиционна банка (227 хил. лв.) и Зираат банк, клон София (149 хил. лв.).
Общо банковата система отчита печалба 315 млн. лв. (35 млн. лв. само за юни). Това е добър резултат, въпреки че е с близо 30 на сто по-нисък от печалбата за същия период на миналата година, отчитат от БНБ. Индикатор за доверието в банковата система е нарастването на привлечените средства. Основен ресурс за банките остават влоговете на гражданите, чийто дял достига 45,6% от привлечените средства. За последните три месеца те са нараснали с 1,5% и в края на юни до внушителните 64,304 млрд. лв., сочи статистиката на БНБ. Само депозитите отчитат ръст от 2,1%.
Интересна подробност е, че за вторите три месеца от годината по-осезаемият ръст е при евровите депозити. За първите 6 месеца родните финансови институции са успели да натрупат доход от основната си дейност, който според експерти е достатъчен да неутрализира основните рискове, свързани с проблемните кредити.
Лошите кредити също увеличават обема си през второто тримесечие, но темпът им на растеж се забавя. Делът на експозициите с просрочие над 90 дни е 13,53% при 12,93% към 31 март.
Междувременно Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на българските банки, коментира пред БНР, че банките са един от малкото бизнеси, които всъщност са финансовата инфраструктура на всяка икономика и затова те имат доста висока степен на регулация. Той обясни, че нашата банкова система е много по-стабилна от гледна точка на това, че “парен каша - духа”. Банкерът допълни, че лихвите по кредитите няма да паднат, докато не се постигне устойчиво развитие на икономиката. Основното, за да преодолеем кризата и лошите кредити, ще бъде предприемаческата активност и устойчивото развитие на икономиката, което в България трябва да дойде след кризата, допълни той. Хампарцумян обясни и големия размер от 29 млрд.лв. на депозитите на домакинствата. “Хората, докато не усетят икономически ентусиазъм за работата си и за бизнеса си, няма да харчат. Това е рационално поведение. Фирмите също са предпазливи в нови инвестиции. Именно затова краят на кризата е настъпил статистически, но реално не го усещаме”, обясни шефът на АББ.
От своя страна Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК, коментира, че ликвидността у нас е висока - над 25%, а това е показател за добра стабилна банкова система. Хората са предпазливи все още, въздържат се по отношение на потреблението. Ако направим анализ на ръста на влошаване на лошите кредити, ръстът за второто тримесечие за 2011 г. спрямо първото тримесечие е 0,6%. Този процент е значително по-нисък от всяко едно тримесечие от 2010 г., поясни Маринова.
Колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре, категоричен бе Хампарцумян. Той се дистанцира от становището на финансовия министър Симеон Дянков, че засега не бива да бързаме да влизаме в еврозоната. Според банкера политиката и бизнесът трябва да са поне на една ръка разстояние. Думите му изцяло подкрепи и Маринова.