- Г-н Ягодин, вие оглавихте Българска банка за развитие (ББР) пред около 3 месеца, в какво състояние намерихте финансовата институция и какви са първоначалните ви намерения за развитие?
- Българска банка за развитие присъства на банковия ни пазар от над 10 години (допреди 2008 г. като Насърчителна банка). През този период е формиран профилът на ББР като единствената държавно контролирана банка в България, чийто приоритет е бил и остава прякото или през други финансови институции кредитиране на малкия и средния бизнес. До голяма степен тази цел е постигната в годините, особено след капитализирането на трезора с 500 млн. лв. Същевременно, в организационно и оперативно отношение, ББР е останала встрани от бурното институционално развитие на българския банков сектор след 2001 г. Развитието на редица жизненоважни за съвременните банки системи (управлението на риска, на ликвидността, автоматизацията на банковите операции, изготвянето на адекватна управленска отчетност и др.) по наше мнение не съответства на нивото, постигнато в останалите финансови институции на местния пазар. Без подобна база е немислимо налагането на банката като значим играч в сектора.
Ако трябва в едно изречение да набележа първите ни стъпки, това са пълна реорганизация на банката в съответствие с актуални управленски модели, преработка и допълване на действащите вътрешнобанкови правила и процедури /някои не са актуализирани от 2001 г./, адекватна модернизация на информационните системи, стартиране на активни преговори с външни контрагенти по привличане на ново финансиране.

- Във ваше изказване коментирате, че сред основните приоритети на банката ще бъде достъпът на малките и средните фирми до финансиране. В какво ще се отразят промените?
- Финансирането на малки и средни предприятия (МСП) определено ще бъде във фокуса на кредитната дейност на ББР. Казвайки това, искам да подчертая - банката няма за цел да конкурира търговските банки в сегмента „МСП”. По-скоро задачата ни е да осигурим достъп до финансиране за проекти, които останалите банки биха отказали или финансирали при крайно тежки условия. Освен това финансовата криза наложи и друго ограничение – по ред обективни причини банките разполагат с ограничено количество стабилен ресурс, който могат да ангажират в дългосрочни проекти. Логично е те да предпочетат да го насочат към приетите за по-сигурни ипотечни и големи корпоративни кредити. Така дългосрочното кредитиране за МСП остава встрани от техния фокус и тук виждаме ролята на ББР. В крайна сметка това е и основният приоритет на тази банка. Време е ББР да се активизира по-сериозно именно в тази насока.

- ББР разполага с едни от най-големите капитали в банковия сектор. Какво трябва да се промени, за да бъде по-ефективно кредитирането към бизнеса?
- Това е факт, разполагаме с един от най-значимите собствени капитали в българската банкова система – близо 700 млн.лв. За съжаление, до момента този капитал не е използван в степента, в която е следвало с оглед мултиплициране на дейността. Нормално е зад всеки 100 лева капитал да стоят 600 – 700 лева рискови експозиции /най-вече кредити/. В нашия случай зад 100 лева капитал стоят по-малко от 200 лева. Използвайки уникалната си позиция на държавна банка, разполагаща с възможно най-високия кредитен рейтинг, ББР е в състояние да привлича дългосрочен ресурс на ниска цена. Подобна платформа може да подсигури не просто допълнителен свеж ресурс за финансиране на реалния сектор, а ресурс на атрактивна цена. По мое мнение това не е без значение за българската банкова система, особено на фона на относително високата цена на депозитите в страната.

- Като цяло на каква стойност са заемите, които ББР е отпуснала на бизнеса?
- Към края на полугодието ББР е отпуснала на българския бизнес кредити в размер на почти 500 млн. лв. В допълнение към тази сума е предоставила кредитни линии към други търговски банки в общ размер на 450 млн.лв. или общата сума, с която банката е финансирала българския бизнес, приближава 1 млрд.лв.

- Какви са очакванията ви за развитието на икономиката през тази и следващата година и доколко сътресенията в еврозоната ще се отразят на страната?
- БВП отново расте, но известно време все още ни дели от момента, в който растежът ще се превърне от статистически показател в нещо, което хората усещат във всекидневния си живот - повече работни места, по-високо потребление и т.н. Колко време ще отнеме този процес, е трудно да се прогнозира на фона на променливата динамика на дълговите пазари.
България е част от ЕС, там са основните ни търговски партньори. Несъмнено проблеми в икономиките им ще се отразят и у нас. Същевременно поне засега перспективите за икономически растеж в еврозоната остават позитивни, макар и не в степента, в която всички бихме желали. Широко експонираните проблеми пред страни в т.нар. периферия се компенсират от очакванията за ръст в Германия, Полша и др. Безспорно положително развитие е, че страните от ЕС вървят по пътя на свиване на бюджетните си дефицити и фискална консолидация, което в дългосрочен план е единственият начин за постигане на устойчив растеж.

- Как виждате 2011 г. за развитието на търговските банки с оглед на финансовата криза? Какви са прогнозите ви за сектора?
- 2011 година, в средата на която се намираме, протича под знака на постепенно отшумяване на ефектите от кризата. Делът на просрочените експозиции в кредитните портфейли на местните банки забавя своя ръст, като в същото време се наблюдава стабилизиране нивото на печалби в сектора. В същото време кризата оставя тежко наследство, банките ще се нуждаят от време, за да „изчистят” напълно портфейлите си от натрупаните проблемни кредити. Много от клиентите успяха да преминат през кризата с помощта на облекчения и реструктуриране на задълженията си, но пък бяха отслабени и засега не разполагат с възможности за поемане на допълнително финансиране по нови проекти. Предвид споменатото, очакванията ми са за ръст на кредитирането, но далеч по-бавен от нивата преди кризата.

- Има ли съживяване в сегмента на бизнес кредитирането, или търсенето остава слабо? Появи ли се апетит за поемане на риск у банките и доколко бизнесът може да представи добри проекти?
- Забелязва се, че докато в пика на кризата търсенето на кредитен ресурс бе основно за рефинансиране на съществуващи задължения, в последните месеци постепенно се върна интересът към ново финансиране, на този етап основно за оборотен капитал. Същевременно общото мнение в банковата гилдия е, че е налице „глад” за качествени проекти по линия на надеждни кредитополучатели.

- Според банкери все повече банки в страната ще трябва да разчитат на привлечените местни ресурси. Смятате ли, че базата, с която разполагат финансовите институции, е достатъчна и при тенеденцията за спад на лихви има ли вариант да забележим отлив на средства от банките?
- След 2009 г. на българския банков пазар ясно се наблюдава тенденция към заместване на заемните ресурси от външни източници с депозити от местния пазар. Тук трябва да отбележим, че по-скоро ситуацията от времето на бума в кредитирането /2005 - 2008 г./ бе нетипична. Тогава нарастването в обема на кредитите далеч надхвърляше това на депозитите и съотношението „кредити към депозити” за три години се покачи от 70% до над 120%. Ръстът в значителна степен бе финансиран от финансови институции извън България. Такъв растеж не може да продължи безкрайно, логично е след него да последва период на заместване на външните ресурси с местни депозити. Именно на това явление сме свидетели сега.
Българските домакинства традиционно съхраняват имуществото си под формата на недвижими имоти и депозити в банки, като делът на другите форми за съхранение на богатство е минимален. Състоянието на пазара на недвижими имоти, поне в средносрочен план, не предполага значителен ръст и съответно - насочване на значителни финансови потоци с цел реализиране на спекулативни печалби. От друга страна, депозитите в банки остават привлекателни, като доходността по тях макар да е по-ниска от 2009 – 2010 г., продължава да превишава инфлацията. Така депозитите са една честна сделка за вложителите и не виждам причина за отлив.
В по-дългосрочен план, предвид повишаването на финансовата култура на българина, е напълно резонно да очакваме преориентиране на спестителите от депозити към други финансови инструменти - акции, взаимни фондове, пенсионни осигуровки, спестовни застраховки „Живот” и т.н.

- Председател сте на Българска фондова борса. Какви са очакванията ви за развитието на капиталовия пазар у нас с оглед на резките спадове по света и в Европа в последните седмици?
- Спадът на международните пазари в последните седмици бе съществен. Но това вече е минало, спадът вече е отразен в цените на акциите на БФБ. Какво ще стане оттук нататък, влияние ще имат както бъдещото развитие на капиталовите пазари, така и индивидуалното представяне на котираните на местната борса дружества. Нека не забравяме, че цените на акциите се определят както от реалната стойност на активите, стоящи зад тях, така и от настроенията на инвестиционната общност и съответно вижданията й за бъдещ растеж. Обективно погледнато настоящите ценови нива на БФБ кореспондират с тези от средата на 2005 г. – период, в който инвеститорите масово бяха обладани от оптимистични нагласи, които генерираха последвалия четирикратен бум на българските борсови индекси през следващите две години. Склонен съм да вярвам, че реалната стойност /след отчитане на инфлацията/ на 1 акция през 2011 г. е по-висока от тази през 2005 г. Към днешна дата обаче очакванията на инвеститорите са далеч по- реалистични, така че оставам умерен оптимист относно развитието на пазара. Може и да не е утре, но активна търговия с акции на български компании отново ще има.