- Г-н Славов, ПроКредит е една от петте банки, подписали споразумение с ЕИФ за 78 млн. евро. С тези гаранции ще се отпускат заеми за 400 млн. евро при ниски лихви. Какъв е делът на банката от тези пари и какви ще бъдат реалните ползи за малкия и средния бизнес?
- Това, което сме договорили с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), е да осигурим кредити за 40 млн. евро.

- Една от най-обсъжданите теми, разбира се, е при какви лихви ще се предлагат тези кредити?
- Още при подписването на споразумението се опитах да обясня, че облекчените условия за кредитиране не се измерват само с по-ниските лихви. Естествено, имаме ангажимент по програмата да предоставим ставки, които са по-ниски от тези, които бихме предложили при равни други условия, защото рисковата премия, която е калкулирана във всеки кредитен продукт, до голяма степен се поема от ЕИФ. Друга част от риска пък остава в банката.
Голямото предимство за бизнеса обаче са облекчените условия по отношение на обезпечението. Смятаме, че това е много сериозна пречка за предприемачите. За много от тях то се явява “физически” проблем, а за други е “психологическа” трудност: да вземем пример с едно малко и микро предприятие, което обикновено е семеен бизнес. То има потенциал, добър проект, но му трябват инвестиции. Мениджърът му отива в банката и в сегашните условия се оказва, че за да получи средства, ще се наложи да обезпечи банковия заем с жилището, в което живеят децата му. На фона на не много оптимистичните очаквания за икономическото развитие много от предприемачите просто не смеят да поемат такъв риск. Освен това обезпечението не е средството за погасяване на кредита. За банката то е по-скоро гаранция при извънредни условия. А сключеното споразумение с фонда покрива част от този извънреден риск и ни позволява да намалим значително изискването за обезпеченията най-вече за инвестиционни заеми. Всъщност това е именно акцентът, когато говорим за по-облекчените условия, и достъпът за кредитиране за малкия и средния бизнес. Затова и избягвам да коментирам конкретни параметри с колко ще паднат лихвите.

- Има ли забранени сектори?
- Има сектори, които самата програма не ги покрива, като селското стопанство. В такива сектори просто действат други мотивационни механизми като европейските програми.

- А вие като банка ще имате ли предпочитани сектори?
- Не. Иска ми се да успеем да използваме максималния размер за инвестиции. Т.е. да създадем инвестиционни кредити, които да се надяваме ще имат ясно уловим ефект и върху цялата икономика. Ще се стараем да не използваме програмата толкова много за оборотни средства.

- Всъщност коя е голямата пречка, която продължава да “замразява” пазара на фирмени кредити?
- Няма търсене на кредити. Банките в България имат достатъчно и желание, и ресурси да финансират бизнеса. Причините са няколко: пазарът е свит и фирмите не виждат необходимост да разширяват дейността си и оттам да търсят банкови средства. Освен това, когато очакванията не са толкова оптимистични, както в една нормална икономическа обстановка, компаниите просто са по-притеснени.

- Т.е. липсата на търсене на кредити се явява сигнал, че все още бизнесът не е оптимист за икономиката...
- На бизнеса не му трябват кредити, а инвестиции. Ако говорим метафорично: в магазина си купувате бургия, но тя ви трябва заради дупката, която ще пробие. В този смисъл кредитът е просто начин да си осигурите инвестиции. Ако няма желание за правене на бизнес, няма и търсене на фирмени заеми.

- Един от основните въпроси, който обикновеният човек си задава, е защо у нас лихвите са толкова високи?
- Нека ви попитам тогава защо дините в Исландия са по-скъпи, отколкото в България? Лихвата на кредита е цена, както дините имат цена, определяща се от търсенето и предлагането. Но да не забравяме, че има и държави, където ставките са по-високи. Всичко е въпрос на пазарен механизъм. И доколкото у нас се коментира темата „защо лихвите по кредити са толкова високи“, много по-малко внимание се обръща на въпроса „защо лихвите ни по депозити са толкова големи“. В малко страни може да получите 5-6% годишна лихва по влог.

- По тази логика, ако търсенето на кредити се засили, това предполага ли, че самите лихви ще паднат? Или по друг начин казано - кой е най-важният фактор за лихвените нива?
- Основният фактор е предлагането на самия продукт и рискът, който отделният стопански субект носи, в това число и рискът на самата страна. Ако една пазарна среда е по-ниско рискова, следователно и ставката ще е по-малка.
Ако може да обобщим: няма високи и ниски лихви, а само такива, които носят някаква адекватност на пазара.

- Изчерпа ли се „кредитът на доверие“, който банките даваха на фирмите, и след като се премина на вариант "изчакване", да се задвижи колелото, сега какво следва?
- Никога не е ставало дума за „кредит на доверие“, какъвто смисъл влагат медиите... Преструктурирането на задължения има смисъл само когато самата фирма осъзнава, че с разсрочването и предоговарянето на условията с банката трябва да вървят паралелно с промени в самата организация на работа като оптимизация на процесите, свиване на разходите и т.н. Всички фирми, които използваха периода, в който трезорът преструктурира кредитите им, за да преструктурират бизнеса си, се справиха, а онези, които просто чакаха кризата да свърши и да дойдат добрите дни, се провалиха. Да не забравяме, че преструктурирането на кредити не се случва само по време на криза, а дори и при положителен икономически растеж.

- Можем ли да кажем тогава, че самият пик на преструктурирани заеми е отминал?
- Да, отмина. Трудно може да се намери фирма, която чак сега да усеща ударите на кризата. Реално повечето отрасли вече усетиха в най-голяма степен рецесията. В този ред на мисли, тези, на които в момента им се налага да преструктурират, са частни случаи.

- В кои сектори колелото се завъртя в положителна посока?
- Селското стопанство в последните две-три години се оказва доста стабилен сектор. Реколтите бяха добри, задържа се сравнително високо ценовото ниво на реализиране на продукцията и субсидиите се плащат навреме. Експортните отрасли и транспортът също отчитат положителни тенденции.

- Недвижимите имоти?
- Когато говорим, че недвижимите имоти бяха най-ударени от кризата, трябва да се има предвид, че ударът бе върху т.нар. непроизводствени недвижими имоти като огромните ваканционни проекти по морето и зимните ни курорти. Този сектор няма да се възстанови на предкризисно ниво. От друга страна, секторът на качествените бизнес и жилищни имоти не бе толкова засегнат.

- Какво ще бъде отражението на дълговата криза в Европа към България и към подразделенията на гръцките банки у нас?
- Не би трябвало толкова силно да се отрази, особено, ако визирате ситуацията в Гърция. От търговска гледна точка проблемите в южната ни съседка затрудняват родните фирми, които са намирали пазар там, но пък, от друга страна, гръцките фирми се оглеждат за свободни ниши у нас. В България няма гръцки банки, у нас има български банки с гръцки собственици и от тази гледна точка банковата ни система се надзирава от БНБ, а не от Гръцката централна банка. Така че тъй наречените гръцки банки подлежат на надзор на родния регулатор.

- Какво е мнението ви по повод готвените законодателни промени, свързани с т.нар. Закон за персоналния банкрут? Какви рискове носи той?
- Темата бизнес фалит независимо дали касае физическо или юридическо лице е едно от слабите места на българското законодателство. Ние имаме закон за банковия фалит на бизнес предприятията и срещаме доста проблеми, натъкваме се и на много слабости в работата на съдебната система. Примерите са свързани с умишлените фалити на кредитополучатели, необявяването на несъстоятелност в законовия срок и т.н. Така че в раздел „банкова несъстоятелност“ или „бизнес фалит“ българското законодателство има още много какво да направи.
В кризата определено се увеличиха опитите по законов начин за избягване на поемането на отговорност за плащане на задължения. Като прибавим и слабостите на съдебната система – всичко това мотивира нелоялното поведение.
Що се отнася до Закона за персоналния банкрут – той е неизбежен. Няма развита страна в света, която да няма такъв нормативен акт. И у нас ще стане факт. Въпросът не е кога: дали след една, две или три години, а в ефективността на съдебната система да прилага на практика духа на този закон.

- Не мога да не ви попитам за любимата тема на журналистите... лошите кредити. Вижда ли им се краят метафорично казано и според ваши колеги реалните загуби за банките ще се калкулират след 2-3 години... Какви са очакванията ви за траен спад на необслужваните кредити?
- Аз много често съм го казвал – при лошите кредити има ефект на латентност, т.е. когато кривата на икономическия ръст върви нагоре, има период на забавяне на лошите кредити, след който те започват да намаляват. Забавянето на темпа на ръст на необслужваните в срок задължения ще продължава, особено, когато сме в по-силен период като първите месеци на лятото. Но според мен има още време, за да видим обръщане на кривата в посока надолу. Не това е най-страшното – лошите кредити сами по себе си нищо не означават. По-лошото е да имате много лоши кредити, а срещу тях да нямате капитал. От тази гледна точка банковата система има буфери, които да обират лошите кредити.

- Включват ли банките загубите си от лоши кредити при калкулирането на лихвата за коректните кредитополучатели?
- Ще обърна внимание отново на т.нар. рискова надбавка, която се включва в лихвите. Тя съдържа в себе си и риска, който носи пазарната конюнктура. Така че, пряко не, но има връзка. Както един обикновен търговец на домати формира цената на продукта си, като включва транспортни разходи, заплати, производствена цена плюс разходите за няколкото развалени домата, така и банките на същия принцип образуват лихвите.