- Г-жо Петкова, гръцкото домино започва да се разраства и вече се питаме - само гръцка ли е кризата, или е криза на еврозоната?
- Това е дълбока, системна криза на дълговете на страни от еврозоната. Не може вече да говорим изолирано за гръцкия феномен, отделно за Португалия, отделно за Ирландия въпреки подкрепата, която се даде и на трите страни. Със задълбочаването на гръцката криза опасенията на пазарните участници се насочиха към по-големи икономики с висока задлъжнялост. Италия - най-големият длъжник в еврозоната, бе поставена под натиск от изнервените финансови пазари. Тя би трябвало да изплати през следващите три години заеми в размер на 500 млрд. евро и италианското правителство е принудено да приеме плана, предложен от финансовия министър.

- А защо Берлускони се противопостави на финансовия си министър?
- Защото трябва да се хареса на избирателите си. Знаете колко трудни мерки трябва да се предприемат. Публичният дълг на Италия към БВП (120%) е вторият по големина след гръцкия. Общият размер на задълженията на италианското правителство възлиза на 1,8 трилиона евро, пазарите се съгласяват да купуват нови емисии италиански държавни облигации при все по-високи лихвени проценти, икономиката стагнира. Не могат да се избегнат мерки за финансово дисциплиниране.

- Защо около дълговата криза в еврозоната се разгоряха толкова горещи страсти, при положение че Япония примерно има 200% дълг спрямо своя БВП?
- Външната среда е „дългова“. Целият свят, като започнем от САЩ, минем през Япония и стигнем до еврозоната, има да се справя с един много горещ проблем - струпват се наведнъж падежи на дългове в глобален план и те трябва да се посрещат. Това усложнява цялата картина. В Япония е висок делът на спестяванията на населението, което улеснява правителството при финансиране на публичния дълг. Освен това 90% от този дълг се притежава от японци – физически лица. В САЩ процентът на спестяванията е много нисък, а една четвърт от публичния дълг се притежава от чужденци.

- Защо доверието на пазарите клони към Япония за сметка на еврозоната?
- Защото за политиците проблемите в еврозоната не са първостепенни, важни са тези, които пряко въздействат върху избирателите. Второ, трудно се вземат общи решения, когато конструкцията изключва финансови трансфери за решаване на проблеми с публичните финанси на страни от еврозоната. Германия е категорично против фискален съюз, при който публичните дългове на отделните страни ще се разпределят между участниците. Трето, политиците все още не разбират динамиката на финансовите пазари, не дават никакви признаци на съобразяване с променящата се действителност - заразата се разпространи от периферията към мекия център на еврозоната. Инвеститорите ще продължат да се освобождават от т.нар. боклучави облигации, докато не видят реална промяна в мисленето на политиците. Ето – гръцките облигации се котират далеч под номиналната им стойност. Инвеститорите ще изискват все по-високи компенсации за поемания от тях риск, което ще оскъпява финансирането на публичните дългове. На четвърто място - как реагираха политиците от еврозоната, когато дълговата криза в дадена страна се изостряше? Те обикновено забавяха решенията или си затваряха очите пред натиска на пазарите, или предрешаваха проблема от рода на забрана за преструктуриране на дълг преди 2013 г. Подобно поведение не подкрепя доверието на пазарите в еврозоната.

- Но в момента дългът на Гърция се изкупува от банките, а не може да се каже, че те преднамерено ще допуснат загуби.
- Привлекателни са тези дългови инструменти, защото обещават висока доходност. Финансовите институции - банки, застрахователни компании, поемат рискове под мотото – нашите печалби са за нас, но ако се случи нещо с Гърция и тя не може да плати, тогава ние ще бъдем спасявани в рамките на еврозоната. Ако този морален хазарт е включен в политиката на управление на риска на дадена банка, естествено е тя да продължава да се държи по този начин.

- Но това означава доминото да продължава да се срива. Какъв инструмент трябва да се търси в противовес?
- Гръцкото правителство обеща приватизационна програма за 50 млрд. евро, намаляване на разходите от публичния сектор и ред мерки за увеличаване на приходите. При отрицателен растеж една структура на икономиката, която не бих казала, че е съвременна, едва ли би извадила Гърция от клещите на почти 150% дълг спрямо БВП. Реалистично ли е да очакваме? Разбира се, че не. Всички средства, които ще бъдат предоставени на Гърция , ще отидат за обслужване на нейните дългове и за плащания по настъпващи падежи. Следователно проблемът има дълбоки икономически основания и е с дългосрочен характер. Той не може да се реши краткосрочно с изливане на пари, които да погасят дължими плащания на кредитори. Туризмът няма да спаси гръцката икономика, която се крепи на износ на зехтин или на кораби. Гърците дълго са живели на кредит, както и продължават да го правят, но този кредит не е бил използван за внос на стоки, които да модернизират икономиката. Той е бил за потребление, а не за повишаване на производителността на стоки и услуги. Затова и програмата, приета от гръцкия парламент в края на юни, няма да доведе до необходимия ефект. Проблемите не са от вчера. Ако погледнем как се е финансирало гръцкото правителство още в средата на 90-те години, ще видим, че в началото дълговете са били в драхми. След влизането през 2001 г. в еврозоната дългът непрекъснато се е увеличавал в евро. Гърция започва да използва предимството на този чадър, който получава от валутния съюз, за да финансира евтино своите дългове. Под формата на емисии на облигации в евро тя получава средства, с които да погасява разходите си за потребление.

- А как стигнаха до кризата други държави в еврозоната - Ирландия, Португалия, Италия?
- Всеки има собствен модел на криза. Примерно Италия има голям публичен дълг, но домакинствата там имат ниска степен на задлъжнялост. Тази специфика може да има добри последици при една оздравителна програма. Но основната част от мерките, които сега се приемат от парламента, предвижда да започнат да се изпълняват едва след 2013 г., когато са изборите, т.е. цялата тежест да поеме следващото правителство. Това е късогледо политическо решение, но е обяснимо, защото непопулярните мерки стоят далече от всяка партия.

- А примерът на Ирландия, която от отличник на еврозоната бързо се превърна в двойкаджия?
- Там има банкова криза. Там има задлъжнялост предимно на частния сектор и банките просто трябваше да бъдат спасени от държавата, за да продължат да оперират. Но икономиката не страда от намалена конкурентоспособност, какъвто е случаят с Гърция. При Португалия има дългогодишна вялост на икономиката - 10 г. страната не може да излезе от тази летаргия, няма новости, липсва модернизация. При Гърция е налице не само традиционна политика на дългово финансиране на разходите на правителството (и това не е от сега, а още от XIX век), но и структурна криза на икономиката.

- Какви са възможните сценарии за бъдещето? Да очакваме ли и друга страна от еврозоната да поиска финансова помощ?
- Проблемът е много интересен и аналитиците го разглеждат от две позиции. Едната е - всичко да се реши в рамките на еврозоната въз основа на съвместни решения, но тогава би следвало да се включва и контрол над обещаните програми. Ако това се приложи към Гърция, означава да се отнеме суверенитетът на правителството. Другият подход е всяка страна сама да вземе решение дали да остане в еврозоната, или пък да й бъде наложено да излезе.

- Мнозина чертаят подобен сценарий, но това изисква много средства дори и за печатане на нови пари.
- Има идеи да се платят на Гърция половината от разходите по въвеждането на драхмата и страната с тази неизбежно подценена валута да може да подкрепи производството и износа си, за да започне по нов начин да осъществява икономическите си връзки със света.

- Отпада ли възможността да се прибегне към преструктуриране на дълга?
- Според много наблюдатели това е неизбежно – поне половината от дълга трябва да се опрости. Въпросът е дали преструктурирането ще се проведе организирано и предвидимо, или ще бъде въведено принудително и с неочаквани последици.

- Тогава какво става с политическото обещание на Меркел, че до 2013 г. нито една страна от новия стабилизационен механизъм няма да преструктурира дълга си?
- Политиците като че с олово са вкопани в миналото на еврозоната, когато решенията се вземаха без особен натиск от страна на пазарите. Какво ще се получи, ако наистина Гърция трябва да преструктурира дълга си по едни нормален начин? Трябва ли да се обяви банкрут, или да се постигне същото, но чрез хаос? Има и други идеи, които се обсъждат, примерно страните от еврозоната, които са в затруднение, да се върнат към националните си валути. Гърция изпитва недостиг на потоци в евро отвън, защото износът е вял, туризмът не върви добре т.е. постъпления от евро стават все по-ограничени. Логиката е да се въведе нова драхма, която да служи за вътрешноикономически цели, а Гърция да продължи да търгува с външния свят в евро. Оказва се, че еврото не е оптималната валута за гръцката икономика. Според мен Гърция ще се върне към драхмата, която има за южната ни съседка дори сантиментална стойност – та атинската тетрадрахма е известна на света още от пети век пр. Хр. Но връщането към драхмата политически трудно би се приело, защото това са огромни разходи и срив на гръцката банкова система, тъй като държавният дълг не виси във въздуха, а е в балансите на големи банки – не само гръцки, а и френски, германски, италиански и т.н.

- При тези трусове в еврозоната трябва ли България да поема отговорностите по пакта „Евро плюс“?
- Щом сме поели един ангажимент за координиране на икономическите политики срещу достъп до постоянния механизъм след 2013 г., трябва да търсим начини да намалим дължимата сума. Да търсим фактори, с които да обосновем виждането си. Но България и сега си е в еврозоната заради фиксирания курс на лева към еврото. Страната ни трябва да намери и да сравни изгодите с произтичащите задължения от дадено решение.