Атанасиос Куцопулос е главен изпълнителен директор на банка „Пиреос България“ от началото на 2003 г. Професионалната му кариера започва в Националната банка на Гърция, където работи повече от 22 години, като последователно заема различни изпълнителски и управленски позиции. През юли 1993 г. преминава на работа в банка „Пиреос“ като директор на клона й в Кифисия. През 1997 г. Куцопулос поема задълженията на директор на "Регионална клонова дирекция Атика" на банкова група „Пиреос“, след което ръководи дирекциите "Търговски сделки" и "Банкови продукти". Преди присъединяването си към екипа на банката в България той заема позицията генерален директор в "Гръцката банка за индустриално развитие - лизинг".
Завършил е Висшия университет за икономически и търговски науки, факултет "Управление на предприятия" в Атина и е специализирал банково дело.

- Г-н Куцопулос, проблемите в Гърция продължават да се задълбочават, а голяма част от финансовите институции у нас са гръцка собственост. Какви са очакванията ви за отражението на кризата в южната ни съседка на българските подразделения?
- Проблемът в Гърция е свързан с огромния размер на държавния дълг, което за жалост не е проблем само за тази страна, а и на още няколко държави от Европейския съюз, както и на САЩ. Неоспорим факт е, че проблемът с дълга трябва да бъде преодолян. Специално Гърция се намира в един етап, в който трябва да се вземат категорични решения, които да помогнат на страната да излезе от тежката ситуация. Освен това държавата трябва да промени икономическия модел, по-който се е движила до момента, ясно е, че той не работи и не е правилният избор. От друга страна, искам да подчертая, че дъщерните подразделения на гръцките банки в България са много добре капитализирани, стабилни и не изпитват никакви затруднения. Разбира се, страдат от съществуващите проблеми в Гърция, най-вече поради ограничения достъп до европейските финансови пазари, но не изпитват никакви проблеми в дейността си в България. Всички банки в страната имат много висока капиталова база, което е видимо и от данните на БНБ. Така че не съществува причина за безпокойство.

- Според публикации в гръцкия печат хората масово теглят средства от банковите си сметки, като само за ден има случаи на изтеглени 1.5 млрд. евро. Как подобни действия за изтегляне на средства ще се отразят на българските подразделения и можем ли да очакваме изтеглените от Гърция средства да бъдат привлечени у нас?
- Не мисля, че подобни действия трябва да се разглеждат като „проблем“ и недоумявам защо темите се свързват. Ако погледнем малко по-назад във времето, ще видим, че има подобни драстични спадове на депозитите и на българския пазар. Въпросът е, че действително съществува износ на депозити от Гърция, който не е стартирал сега, а преди повече от 30 години. Подобна ситуация е позната и в други страни. Съществуват слухове, че гърците държат крупни суми в банкови сметки в чужбина, според някои изчисления тези депозити са на обща стойност около 300 до 500 млрд. евро. Но тази практика е популярна и в България и наистина това е проблем. Не мисля, че споделям нещо ново и смятам, че всички са запознати с тези факти.

- Каква обаче е причината да бъдат изнасяни депозитите в други страни, какви ползи носи това за клиентите?
- Съществуват различни причини, които могат да бъдат посочени като евентуална предпоставка за подобен избор. Например в някои страни има данъчни облекчения или по-добри лихвени нива или по-усилено промотирана сигурност.
Въпросът е, че не е редно да се преекспонират тези неща, защото влияят на хората и те могат да бъдат подведени. Ето например през последните години единствената банка, която реално е имала проблеми и за която е съществувала възможност за банкрут, бе Lehman Brothers, която имаше рейтингова оценка ААА и се предполагаше, че няма шансове тя да се сгромоляса, но всички станахме свидетели какво се случи и как това повлече световните финанси. Разбира се, когато хората изнасят пари от една страна в друга - това е притеснително и всички трябва да разберат, че такива действия са грешни. Въпреки това има причини, които вече споменах, и те са атрактивни и карат депозантите да местят средствата си навън.
Искам да подчертая, че банка „Пиреос“ регистрира едно стабилно нарастващо ниво на депозитната си база през последните години въпреки кризата и проблемите и сценариите, които постоянно се тиражират. Това означава, че хората и пазарът са по-зрели и се влияят много по-малко от всички информации и слухове, които се разпространяват.

- След две години криза какво е състоянието на банковия пазар у нас? Какви са очакванията ви за развитието му през 2011 г.?
- От началото на годината са налице белези, които показват икономически обрат в тенденциите и очаквам през 2011 г. брутният вътрешен продукт (БВП) да отбележи растеж в рамките на 2.5-3.0 на сто. Това са добри показатели, които отчитат, че пазарът започва да се възстановява. Разбира се, все още всички сме доста предпазливи, икономиката все още страда от своите проблеми. Мисля, че банковата система е готова, за да следва развитието на икономиката. След периода на криза смятам, че нещата ще се развиват много по-консервативно спрямо преди. Вече всички сме много по-мъдри и със сигурност няма да се върнем на нивата отпреди кризата. Предвиждам много по-слабо и стегнато развитие през следващите години. От съществено значение за банковия пазар в страната е, че не бяха генерирани съществени проблеми като отражение на кризата и единственият по-сериозен такъв са необслужваните заеми. Въпреки това банковата система в България е на много добро ниво.

- Кои са последните тенденции в банкирането у нас?
- Една от тенденциите е ясното разбиране за по-доброто управление на активите на банките. Това е стремеж, който трябва да се поддържа от всички. Очакваме да видим как пазарът ще се развива, като не бива да се пропуска и посоката на движение на лихвените проценти. Сигурно обаче е едно: съществената тенденция за спад на лихвените нива при депозитите поетапно ще доведе до спад на ставките и при кредитите.

- Споменахте кредитите...Какви са очакванията ви относно кредитирането през тази година? Можем ли да се надяваме на растеж и в рамките на колко?
- Що се отнася до кредитирането, то продължава да бъде доста консервативно. През следващите години тенденцията ще бъде банките да подкрепят финансирането за малките и средните предприятия. Мисля, че ще се достигне малко увеличение на ръста на отпуснатите заеми през тази година. Основният растеж ще бъде в отрасли като енергетиката, износа, новите инфраструктурни проекти.

- Необслужваните заеми продължават своя ръст, макар и с по-бавен темп. Какви са очакванията ви и кога банките ще калкулират реалните загуби?
- Трудно е да се каже какви загуби ще отчетат банките, защото не можем да говорим за активите на всяка една от тях. Въпреки това смятам, че след първото полугодие на годината ще започне да се наблюдава стабилизиране на ситуацията. Смятам, че всяка една банка се е погрижила за провизиите, които са й необходими, за да не изпитва проблеми с необслужваните заеми. Не мисля, че оттук нататък ще сме свидетели на по-висок ръст на проблемните кредити.

- След като централната банка отчете, че лихвените ставки по ипотечни заеми са се върнали на нивата си отпреди кризата, последните данни показаха ръст на ставката с близо 1 процентен пункт. На какво се дължи това обръщане на тенденцията?
- Не виждам конкретна причина за обръщането на тренда. Смятам, че пазарът се намира на предкризисните нива, но търсенето е слабо. Въпреки това предлагането е огромно и няма специална причина за движението на лихвите при ипотечните заеми.

- Много се говори относно законодателните промени, свързани с така наречения закон за персонален банкрут. Какви рискове носи той и смятате ли, че се налага неговото приемане?
- Знам, че се водят разговори за въвеждането на подобен закон, но все още няма изграден план и стратегия, с които банките да са се запознали. Това е една идея, която е обсъждана и в други държави в Европа, но мисля, че е добре да изчакаме окончателния вариант и тогава да го обсъждаме.
Като цяло трябва да се създаде обща рамка, която ясно да регламентира как ще се управляват задълженията на лицата с проблеми в изплащането на кредитите си. Тази мярка трябва да бъде в посока на подпомагане на физическите лица при управление на задълженията им.

- Какви са прогнозите на „Пиреос“ за развитието на българската икономика тази и следващата година и кои ще са водещите сектори?
- България се намира във фаза, в която трябва да се възползва колкото може повече от ресурсите, предоставяни ни от Европейския съюз в различните сектори на икономиката. Това е много важно за развитието на страната през следващите години. Ако успеем да наложим добър начин на управление на тези средства, съществуват огромни шансове за развитие на икономиката най-вече в сектори, свързани с износ и енергетика. Усвояването на евросредствата ще ни даде възможност да направим съществени и положителни промени в инфраструктурата. Принципно аз съм оптимист за развитието на икономиката през следващите две години. Разбира се, не трябва да забравяме, че нищо няма да се случи от само себе си и трябва много упорито да работим, за да се подобри икономическата действителност.