Дефицитът по консолидираната фискална програма вече няма да може да надвишава 2% от БВП, решиха депутатите при разглежданите на второ четене на промени в Закона за устройството на държавния бюджет. В законопроекта е записано още максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма да не може да надвишава 40 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Предвижда се измененията да влязат в сила от 1 януари 2012 г., като в мотивите към промените е записано, че те са в подкрепа на поддържането на балансирана бюджетна позиция в дългосрочен план. От ГЕРБ смятат, че това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации.
Румен Овчаров от Коалиция за България коментира, че промените в закона са свързани с промените в конституцията. Според него промените в конституцията няма да бъдат приети в пленарна зала, което правело изменението на обсъждания закон безсмислено и самоцелно.
Овчаров се изказа и срещу самите текстове за промяна, като обясни, че 40% ограничение на бюджетните разходи е „доста изкуствено ограничение“. Няма нито една държава в ЕС, която да има едновременно под 2% бюджетен дефицит и до 40% разпределение на бюджета, каза той и попита защо тогава България приема такива ограничения.
Георги Пирински репликира съпартиеца си, като каза, че аргументът, че в нито една страна от ЕС няма такова съчетание, няма никаква стойност в нашата страна, защото „ние трябва да сме първенци“.
Към дебата се включи и съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров, който заяви, че колегите му ще подкрепят промените, макар да не са съвсем съгласни с тях. Той обясни, че Гърция, за да стигне сегашната криза, в продължение на 10 години е имала 2% дефицит, но това не й е помогнало. Той подкрепи политиката на Германия, където, ако едната година имало дефицит, другата година той се компенсирал. Предлаганият от мнозинството законопроект обаче позволявал 10 години страната ни да има по 2% дефицит. „Когато си във валутен борд, не трябва да допускаш хроничен дефицит, защото ти изяжда стабилността малко по малко“, коментира Димитров. Според него стъпката за промяна в закона е недостатъчна, но била в правилната посока.
След приемането на промените финансовият министър Симеон Дянков благодари на депутатите за гласуването и добави, че така се осигурява финансовата стабилност на страната. Това е национален проект. Приетите промени влизат в сила от 1 януари 2012 година, в мандата на нашето правителство, с което поемаме отговорността за финансовата политика на страната, добави той.


Производствената инфлация с 9,2% ръст за година

---

Общият индекс на цените на производител у нас се увеличава с 9,2% през май в сравнение със същия месец на предишната година, сочат данни на НСИ. При продукцията за вътрешния пазар увеличението е с 10% в сравнение с май 2010 г. През май общият индекс на цените на производител в промишлеността намалява с 1,3% в сравнение с предния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1,1%, в преработващата промишленост - с 1,7%, и при производството и разпределението на електричество, топлоенергия и газ - с 0,1%. Цените на производителите на промишлени изделия се понижават и за продукцията, предназначена за вътрешния пазар, но само с 0,2%.