- Г-жо Чавдарова, само преди дни алармирахте за проблеми с плащанията към общините по ОП „Регионално развитие“. Каква по-точно е опасността средствата отново да не бъдат усвоени?
- Плащанията по програмата са спрени заради променени в движение правила. От финансовото министерство са наредили на управляващия орган по програмата да не извършва плащания на общините, преди те да преведат дължимото съфинансиране от 15% по проектите за социална инфраструктура, като саниране на училища, детски градини и други публични сгради. Тъй като договорите с общините са подписани с условие за плащане на съфинансирането до края на изпълнението на проекта, сега изведнъж, едностранно, нещата се променят, като се въвежда негласно друго изискване.
Досега “Регионално развитие” е била най-добре усвояваната оперативна програма от местните власти и се притесняваме, че може да се блокира работата по нея, а тя е изключително важна за инфраструктурата. Тъй като енергийната ефективност предполага определени положителни резултати по-късно, най-малкото – икономия на ресурси, това наложи да има съфинансиране от страна на местните власти. Много сме зле не само в публичния, но и в частния сектор с енергийната ефективност и се съгласихме да плащаме тези 15%, което е най-високият процент съфинансиране досега по европейски програми. Затова сдружението беше упрекнато от кметовете. Приемайки тези 15%, ние де факто осигуряваме ресурс за повече проекти и по-широк достъп за повече общини. На тази основа предупредихме всички общини така да си направят бюджетните прогнози, че към края на проекта, който обикновено трае 2-3 г., да осигурят наличност от средства, възлизащи на 15% от стойността му. Но без никакви разговори с нас централно бяха спрени парите по проектите с уговорката, че сега трябва да се плати съфинансирането. Ние все още нямаме никаква официална позиция или уведомление за спиране на парите, но се надяваме, че това е някаква недообмислена акция от страна на Министерството на финансите.

- На каква стойност възлизат тези десетки блокирани проекти?
- Ние нарочно не изчисляваме стойността, защото очакваме някаква позитивна реакция, и сега отново ще се срещнем с министър Томислав Дончев, който също бе изненадан от решението и нямаше обяснение за мотивите му. Отвсякъде погледнато, това е грубо нарушение на европейски правила и процедури. В сключените договори е записано какви са нашите ангажименти и ние ги изпълняваме.

- И сега се надявате на разумно решение от страна на кабинета?
- То съответства на общоевропейското решение. Еврокомисията налага правила не заради държавите, а заради работата на тези, които реално усвояват парите, т.е. бенефициентите, за да се охлаби финансовата примка в условия на криза. Всеки разбира, че тези 15% в проектите за енергийна ефективност ние плащаме за нероден Петко, защото това са бъдещи икономии във времето, но трябва в момента да извадим тези пари.

- Как сдружението на общините се готви за предстоящите местни избори?
- Съчетаваме две неща – провеждаме последното за мандата си общо събрание, на което по устав изборните органи на сдружението трябва отчетат дейността си за целия 4-годишен период. По традиция приемаме послание към следващите избрани местни лица – кметове и общински съвети, къде и какво оставяме, кое да запазят и надградят или кои нерешени въпроси да обърнат внимание. Като във всички европейски институции ние много държим да има приемственост, за да не се започва след избори от нулата. Правим тези послания в името на добрите практики, за да отстраним балканския синдром новият кмет да намери заключен празен кабинет, каквито случаи имахме досега. Въведохме символично предаване на огърлицата на местната власт от стария на новия кмет. Нашите очаквания са, че преди изборите партиите няма да хвърлят толкова усилия само в политически битки една с друга. Ако част от тези битки не е да се промени законодателството и да се направи по-нормална средата за работа на хората, успехът ще е голословен. Има личности, които обичат да се оплакват, че нещо им пречки, но има и общи спънки, които не зависят нито от волята, нито от инициативността, нито от „умността“ на изборното лице.

- Тогава коя е най-голямата спънка?
- Една от големите ни спънки е системата на финансиране на общините, която води до разпиляване на ресурси и вечен дефицит. Това пък демотивира желанието ефективно да се управляват финансите, защото се чака стандартен национален ресурс „да капне“ за определен вид услуги. Финансовата децентрализация спря още от предходното правителство, а сега централизацията дори се повишава. Дано политическите партии, стъпвайки малко по-близо до общинските проблеми покрай изборите, слушайки и отговаряйки на въпросите на хората, да осъзнаят в какъв голям дълг са към тях.

- Но ГЕРБ спази обещанието си за промяна на местните данъци и такси. Това не доведе ли до известна децентрализация на местните власти?
- Туристическият данък от такса стана данък, но пак е същото като източник на приходи. Разбира се, имаше чисто технико-организационни промени по събираемостта, като принудителните изпълнения, правомощия и др., които повишиха местните приходи. Но важни стъпки към децентрализация не бяха направени и това се вижда ясно. Сега ни предстои да анализираме резултатите от мониторинговия комитет на Съвет за децентрализация. Бяхме си поставили през 2010 г. да изпълним няколко задачи.

- Кои са те?
- Да се даде нов собствен приходоизточник, който да отразява развитието на общината, като местен данък върху доходите на физическите лица, или т. нар. данък върху заплатите. Друга задача е да се изгради фискална връзка между местен бизнес и община, защото тези отношения сега тотално са скъсани. Другото е да се даде възможност на общинските съвети да въвеждат данъчни облекчения или утежнения индивидуално, на определени групи или сектори, определени при публичните обсъждания с гражданите. Всички тези неща останаха неизпълнени и дано сега политическият футболен мач на общински терен ни научи, че не може да се гради европейски тип местно самоуправление с посткомунистическа система на финансиране, при която всяко решение се взема от София. Кметовете споделят, че централизацията на общините сега се увеличи много и заради това, че има секторно управление на оперативните програми. Не стига че парите на българския данъкоплатец се управляват централизирано, това се прави и с парите на европейския данъкоплатец и зависимостта ни от централни решения става тройна. Обсъждаме нов дизайн на оперативните програми и свалянето им на равнище региони в следващия планов период. Ние натрупахме едни горчиви уроци от първия период като страна - членка на ЕС. Ако повторим стари грешки, ще ни струва много скъпо. В края на краищата има рухнала общинска инфраструктура, има проектна готовност какво да се прави и пак може да върнем тези неусвоени европейски ресурси, както се очертава и в Програмата за селските райони. Ако се наложи да връщаме тези ресурси, ще бъде един национален неуспех. За да бъдем полезни на фонд „Земеделие“ и на другите управляващи органи, назначихме в НСОРБ експерти, които да са в ежедневен диалог с тях, да подсказват проблемите, идващи от практиката, за да търсим незабавното им решение, доколкото е възможно.

- Т.е. сдружението на общините настоява за законодателни промени?
- Ние бихме подкрепили една по-стабилна законодателна рамка по управлението на евросредствата, която да създаде такъв тип регламенти, при които никой чиновник или шеф на агенция да не може да променя едностранно. Освен тежката финансова криза този мандат ще мине под знака и на отварянето на европейските оперативни програми. Ръст на собствените приходи и държавни трансфери са реализирали само 28 от 264 общини. С увеличение само на собствените приходи са 145 общини. При тях ръстът не е голям. При 8 общини са се увеличили средствата, които държавата превежда.

- Усеща ли се в общинските бюджети излизане от кризата?
- Скоро в Боровец ще организираме национална конференция на тема „Местните власти след кризата“. Когато изпратихме поканата на общините, имаше много шеговити питания правим ли такава конференция и наистина ли кризата свършва. Факт е, че има обнадеждаващи симптоми в една трета от общините, поне според финансовия отчет за април спрямо същия месец на 2010 г. До март обикновено сме зле и тези месеци са непоказателни за местната власт. Тогава приемаме бюджети, гласуваме размери и събираемостта тръгва едва през април. Тъкмо тогава една трета от общините отчитат вдигане на собствените приходи, и то най-вече от данъка, който и досега ни хранеше – от покупко-продажба на имоти. Дали този ръст ще се потвърди през май и юни, времето ще покаже.

- Има ли общини във фалит?
- Около 40-50 общини са много зле, а има група от 50-60 кметства, които са в доста затруднено финансово положение. Фалити няма да има, но блокирани сметки - да. Така парите на гражданите, които са платили за услуги, са стопирани, и то заради нищожни суми. Ще търсим някакво законодателно или друго решение срещу безхаберното блокиране на общински финанси, което пък пречи да се издължаваме на бизнеса.