- Г-н Пръмов, като председател на комитета, който ще участва в избора на „Банка на годината“, кои ще са водещите фактори и критерии за оценка на трезорите?
- Критериите за оценка на банките в различните категории на класацията „Банка на годината” като цяло са непроменени и отразяват философията на класацията, която правим вече 18 години. Не искам да ви обременявам с технически детайли, затова ще обобщя в по-достъпен вид: на първо място и в тазгодишната ни класация ще е банката, която най-хармонично покрива критериите в трите основни направления - „Пазарен дял”, „Ефективност” и „Динамика на развитие. За целите се използват годишните отчети на банките и клоновете във формата, публикуван от БНБ, и по-конкретно: балансите, отчетите за доходите, кредитите по видове валути, информацията за специфичните провизии за загуби от обезценка и приходите от лихви, отчетите за привлечените средства по видове валути и информацията за разходите за лихви. Използва се терминологията от финансово-счетоводните форми, представяни от банките в БНБ.
Данните, които получаваме от тези отчети, се претеглят по оригинална методика, разработена и патентована от асоциация „Банка на годината”, самата методика е съгласувана с БНБ. От класирането по получените показатели се определят победителите във всяко от трите направления, които споменах, както и комплексният победител – носителят на приз „Банка на годината”. Отделно, чрез интернет гласуване, се определя и носител на приза „Банка на клиента”. Тази награда теоретично има доста по-субективен характер, но въпреки това се е доказала през последните години, затова и през 2011 г. спазваме традицията.

- Каква е ролята на подобни награди в икономическия и финансовия живот и доколко те са обективни?
- Нека първо отговоря на последния ви въпрос. Класацията за наградата „Банка на годината” в различните категории е максимално обективна, дотолкова, доколкото се базира изцяло на официални статистически данни, обнародвани от БНБ. Няма по-достоверна статистика в страната ни от тази на централната банка. Методиката, по която се обработват данните, както споменах и преди, е изготвена със съдействието на специалисти от управление „Банков надзор” и е съгласувана с неговото ръководство. В комитета, който имам в момента честта да председателствам, членуват редица уважавани не само у нас, но и в международен план юристи, одитори, финансисти, топмениджъри на водещи фирми. Не на последно място, целият процес, водещ до определяне на победителите в отделните категории на класацията, е лишен от всякакво „продуктово позициониране”, както сега е модерно да се казва, тоест, изчистен е от комерсиалност. Асоциацията не реализира печалби от провеждането на класацията. Това определя обективността на наградите, а тя на свой ред определя и водещата роля на класацията „Банка на годината” в стопанския и финансовия живот на страната. Безспорен факт е, че през всичките години банкерите ни се стремят банките им да попаднат на първите места в нея, защото тя носи престиж и пред акционерите, и пред клиентите. Именно заради този престиж общественият интерес към класацията продължава вече близо 20 години.

- Смятате ли, че банките преминаха през най-тежкото от кризата, защото според експерти реалните загуби ще се видят след 2-3 години?
- Смятам, че най-тежкият период на финансовата криза беше през четвъртото тримесечие на 2008 г., когато вследствие колапса на финансовите пазари бе напълно реална опасността от разпад на световната финансова система. Оттогава мина много време, системата издържа и българските банки като част от нея също издържаха. Резултатите от миналата финансова година ясно го доказват. Нещо повече, благоразумната политика, която провеждат в момента търговските банки, насочена към умерено увеличение на балансовите числа, заделяне на повече резерви и капитализиране на печалбата, вместо раздаване на дивиденти, както и гъвката политика, провеждана от БНБ по линия на банковия надзор и регулации, ме карат да бъда оптимист и за бъдещето. Колкото до оценките, че реалните загуби щели да се видят в бъдещо време, позволете да не се съглася с тях. Реалните загуби на банките се виждат в реално време. Те няма как да бъдат „скрити”.

- Смятате ли, че лошите кредити и техният ръст носят системен риск за банковата система у нас?
- Принципно, нарастването на „лошите” кредити винаги носи рискове за системата. Въпросът е, тези рискове да бъдат правилно оценени и срещу тях да бъдат взети своевременно адекватни контрамерки. Аз съм убеден, че вземаните към момента мерки от търговските банки – благоразумна кредитна експанзия, провизиране и рекапитализация, както и политиката на банков надзор, гарантират банковата ни система срещу рискове от нарастване на процента необслужвани и проблемни кредити. Отделно на фона на очертаващото се най-сетне излизане на страната ни от икономическата криза смятам, че пикът в ръста на „лошите” кредити е отминал.

- След като в еврозоната се мина към повишение на основния лихвен процент, да очакваме ли ръст на лихвите и у нас и като цяло бихте ли обяснили връзката между политиката на ЕЦБ и ставката, която слагат родните трезори?
- Докато България не стане член на еврозоната, политиката на ЕЦБ ще продължава да има само косвен, и то минимален, ефект върху лихвената политика на нашия банков пазар. Цената на кредита на даден банков пазар е функция от цената на привлечения ресурс от същия този пазар и това е постулат още от времето преди Христа. Лихвената политика на ЕЦБ би оказвала по-сериозно влияние на нашия банков пазар единствено ако станем свидетели на засилен приток на банков капитал от еврозоната, но засега, и за близките 2-3 години, такава „опасност” не се очертава.