- Г-н Хампарцумян, предстои връчването на наградите „Банка на годината“, където миналата година управляваната от вас УниКредит Булбанк си тръгна с големия приз. Каква е оценката ви за подобни събития? Не станаха ли твърде много наградите за финансови институции у нас по подобие на конкурсите за красота?
- Трудно ми е да кажа дали са много или малко, защото живеем все пак в свободна страна, където всеки може да организира каквото иска. Има десетки конкурси за красота и за какво ли още не. Друг е въпросът какъв е престижът на подобни призове и как обществото ги възприема. Очевидно да вземеш филмов „Оскар“ е по-престижно, отколкото да вземеш награда от кинофестивала във Варна.

- След като БНБ отчете, че лихвените нива по ипотечни кредити са се върнали на нива отпреди кризата, да очакваме ли ново покачване след повишението на лихвите в еврозоната и в ЕС като цяло? И бихте ли изяснили как и дали основният лихвен процент, определян от ЕЦБ, се отразява на нивата у нас?
- Вижте, най-общо казано основният лихвен процент в еврозоната влияе на лихвите у нас, защото българският лев през механизмите за валутен борд е свързан с еврото. Но трябва да отбележа, че най-съществените фактори за нивото на лихвите в България са доброто здраве на икономиката и свързаното с това по-ниско ниво на риск като цяло.

- Доскоро обаче ваши колеги твърдяха, че ресурсът на банките у нас не идва от европейските пазари, а предимно от местни спестявания, което значи, че лихвите не би трябвало да се вдигат и не зависят от ОЛП в еврозоната...
- Пряка връзка няма, защото ЕЦБ не определя нивата на лихвите в България, но ще се повторя - през свързаните курсове на лева и еврото има връзка. А дали взаимовръзката е пряка или непряка, е въпрос на теоретични спорове. Тя е факт, но със сигурност не е автоматична. Тоест основният лихвен процент на ЕЦБ е един от компонентите, който влиза при изчисляването на ставките, но не е единственият.

- Включват ли банките загубите си от лоши кредити при калкулирането на лихвата за коректните кредитополучатели?
- Ръстът на лошите кредити влияе индиректно чрез увеличаване на нивото на риск в системата. Така че увеличаването на лошите кредити при всички случаи играе роля за повишаване на лихвите в България.

- Заговаряйки за необлужвани в срок задължения, пред „Класа“ наскоро коментирахте, че сме на върха на вълната от лоши кредити... Каква е прогнозата ви за развитието на тази „вълна“ до края на годината?
- Всички се надяваме да сме там, но не бих искал да се ангажирам с конкретни прогнози, а предпочитам да коментираме реални данни.

- Добре. Нека говорим с реални данни - през февруари и март станахме свидетели на спад в лошите кредити на фирмите, но април изтри тази положителна тенденция...
- За да можем да бъдем уверени, че кризата е свършила и тенденцията на ръст на лошите кредити се е пречупила, е хубаво да погледнем цифрите няколко последователни тримесечия назад. Ако те покажат намаление на проблемните заеми, може да говорим за относително устойчива тенденция. Ако имаме ситуация, в която едно тримесечие се отчита ръст, друго – спад, значи все още не сме напълно уверени във възстановяването.

- Следвайки тази логика, ускоряващият се ръст на дела на необслужвани в срок задължения към банките от последните няколко тримесечия означава ли, че сме далеч от възстановяването на икономиката?
- Първо ще настъпи възстановяването и след това спадът на лошите кредити. Така че пак казвам - това са взаимосвързани явления. Очевидно кризата статистически е свършила за България. НСИ отчита вече няколко тримесечия икономически ръст. Но същевременно трябва да очакваме и външни шокове в зависимост от развитието на нещата в Гърция. Макар че това няма да ни се отрази директно, а индиректно. Най-малкото заради големия брой на гръцките фирми, които оперират в България. Ако те са насочени и към гръцкия пазар, ще изпитат сериозни трудности.

- Само по тази линия ли можем да очакваме кризата в южната ни съседка да се отрази и на България?
- Кризата в Гърция, ако не се овладее, би могла да доведе до един домино ефект за еврозоната с доста стряскащи последици. Но да се надяваме, че всичко ще се разреши по по-благоприятен начин.

- Смятате ли, че е възможен дефолт на Гърция?
- Проблемът с дефолта на Гърция е, че ако той бъде допуснат, защото технически очевидно има условия за това, може да доведе до последствия, подобни на тези след фалита на Lehman Brother. Той, сам по себе си, не беше толкова голямо събитие, но видяхме до какво доведе и че нещата почти излязоха от контрол.

- В такъв случай има ли опасност за еврото?
- Към днешна дата като че ли няма.

- Да не забравяме обаче, че близо 30% от родната банкова система е в ръцете на гръцки банки.
- Когато казвате „в ръцете на гръцки банки“, трябва да се има предвид, че става дума за близо 30% от капитала. А и да не забравяме, че тези банки са регулирани по българските правила, които са доста по-консервативни от гръцките.

- Но не можем да отричаме и връзката между банка-майка и подразделение.
- Разбира се, че не може да се отрече. Но така или иначе не мисля, че има опасност от загубата на депозити от гръцките банки при някакви сътресения в южната ни съседка. Ситуацията е доста сложна, прекалено динамична, но така или иначе непосредствена опасност няма.

- Ситуацията в Атина затръшна ли ни вратата към еврозоната?
- Не, напротив. Валутният съюз има много ясни правила, по които може да се влезе. И в момента, в който изпълним критериите и имаме политическото благоразположение на другите страни, можем да се присъединим. Еврозоната е като клуб - трябва да имаш пари да си платиш членския внос, но трябва и останалите членове да те харесват. Нямам съмнения, че ще влезем. Ситуацията в Гърция е по-скоро пример за злоупотреба с права като част от еврозоната.

- Ако се върнем към България – в последните месеци се забелязва макар и слаб ръст на ипотечното кредитиране. На какво се дължи това?
- Една от причините е, че когато хората тръгнат да си купуват жилище, значи се чувстват малко по-сигурни в бъдещето си. Освен това независимо от икономическите трудности, които имаме, животът си върви – създават се семейства, раждат се деца и те имат нужда да живеят по-добре.

- Да очакваме ли този ръст да продължи?
- Да. Това ще е съживяване на един сегмент, който беше доста потиснат в последните години.

- И Световната банка, и МВФ ни обръщат внимание на слабото вътрешно потребление. Какво може да направи държавата за неговото съживяване в условия на валутен борд?
- Без да съм голям пророк, един от начините е да се ускори оборотът в икономиката. Това означава – едни и същи пари да се въртят по-бързо. Например да не се задържа твърде дълго ДДС, междуфирмените разплащания да се правят в срок и т.н.

- Българинът играе на сигурно и предпочитана инвестиция у нас, за разлика от Западна Европа, си остава депозитът.
- Това е културна характеристика на нашата страна.

- Но, от друга страна, тенденцията за спестовност означава, че хората, които са продали своя бизнес или имат свободни средства, не ги инвестират в бизнес начинания, а ги държат на влог...
- В момента, в който се създадат условия за устойчив икономически растеж, тези корпоративни депозити ще започнат да се връщат в икономиката.

- Като банкер какъв друг тип инвестиция бихте препоръчали?
- Не бих се наел да препоръчвам универсални инвестиции. Всеки, който има свободни пари, трябва да се запознае с различните възможности и да си направи собствения си избор как би искал да си похарчи парите и какъв вид спестявания да прави.

- Преди време Управителният съвет на Българската народна банка прие наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. С наредбата се променя от 6 на 12 месеца регулаторно приемливият срок за реализацията на предоставени обезпечения под формата на сгради или урегулирани поземлени имоти. Това означава ли, че банките имат проблем с тяхната реализация?
- Това може да се приеме като регулаторна отсрочка, която дава възможност банките да реализират имотите на една по-справедлива цена и възможност за самите трезори да имат повече време да обмислят различните възможности. Напротив, ако имаше проблеми, банките щяха да тръгнат да разпродават всичко в миг. Очевидно това не се случва и БНБ дава един малък, разбира се, индиректен стимул на пазара на ипотечно кредитиране и недвижимости.

- Как оценявате ролята на БНБ в разразилата се криза?
- В последните 2-3 години БНБ изигра стабилизираща, успокояваща и полезна роля в справянето с последиците от кризата.

- В свое интервю за „Класа“ заявихте, че приемането на закон за персоналния банкрут може да оскъпи заемите на коректните клиенти. Правили ли сте изчисления с колко?
- Не, не сме правили изчисления. Но един такъв закон би внесъл в България по „папагалски“ начин правила и закони, които съществуват в други системи. Тоест това би излязло извън структурата на нашата финансова система и би създало несправедливи преимущества на лошите длъжници спрямо коректните такива.