Финансовите министри на еврозоната стартираха двудневна среща вчера в Люксембург, където се очаква да постигнат съгласие за отпускане на петия транш от 12 млрд. евро от спасителния пакет на МВФ и ЕС за Гърция. Страната има нужда от заема, за да избегне неизпълнението на дълговете си през следващите няколко месеца.
Лидерът на групата на финансовите министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер коментира преди срещата, че гръцката дългова криза заплашва икономиките на най-малко пет други европейски държави. Той заяви пред изданието "Зюддойче цайтунг", че Германия си играе „с огъня” с плана да намеси частни кредитори за разрешаване на гръцката криза. Според него това може да изпрати погрешен сигнал на рейтинговите агенции, които да обяват дефолт на Гърция. Според него, освен ако не бъде правилно овладяна, кризата може да се окаже заразна за Португалия, Ирландия, Испания, както и за Белгия и Италия.
В същото време германският финансов министър Волфганг Шойбле предложи компромисен спасителен план за Гърция за разрешаване на споровете с ЕЦБ, предаде АФП. Според предложението ще се увеличи ефективният капацитет за заеми на Извънредния механизъм за финансова стабилност до 440 млрд. евро, а държавите членки ще удвоят сумата на гаранциите за фонда. Според сведенията делът от гаранции на Германия ще се увеличи до 246 млрд. евро от по-ранните 123 млрд. евро.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу пък призова сънародниците си да се обединят зад новите антикризисни мерки и ги предупреди, че ако страната спре да плаща дълговете си, това ще има катастрофални последици, предаде “Ройтерс”. Неделният брой на в. “Вима” публикува доклада на тройката (МВФ, ЕС, ЕЦБ), според който критичните фактори за Гърция са били застоят в икономическите реформи, неуспешното справяне с укриването на данъци и невъзможността да бъдат ограничени разходите, предаде GRReporter. Освен това се очаква страната още две тримесечия да остане в рецесия. Тройката отбелязва, че нейната цел е да се намали дефицитът до 2,5% от БВП през 2014 г. и още по-надолу през 2015 г. Но за да бъде постигната тази цел, е необходимо да се вземат мерки, които ще доведат до увеличаване на приходите и същевременно намаляване на публичните разходи с 11 пункта от БВП, т. е. над 27 млрд. евро.


Какво ще се случи при дефолт?

---

   -> Гръцките банки ще бъдат национализирани. Те имат големи експозиции към държавния дълг на страната и в случай на дефолт ще се наложи бързо да потърсят нов капитал за покриване на загубите. За да се избегне масово изтегляне на депозити, гръцкото правителство може да обяви „банкова ваканция“.
   -> Ударът ще достигне до европейските трезори, които също държат дял от гръцките дългове, оценен на 53 млрд. долара. Според различни разчети гръцки дефолт ще им струва загуби за 15,6-22 млрд. долара.
   -> Съмненията за стабилността на финансовите институции, които имат директни или индиректни експозиции към Гърция, ще се увеличат. Банките може да се разколебаят да разширяват кредитите си помежду си. Глобалният кредитен пазар може да замръзне подобно на събитията след фалита на Lehman Brothers.
   -> Ирландия и Португалия ще са следващите. Страните са изправени пред забавяне на икономическия растеж в последните години, докато правителствата им се опитват да свалят нивото на задлъжнялост и да стабилизират банковите системи. При дефолт на Гърция това може ще ги удари фронтално.
   -> Ще последва криза в Европейската централна банка.
   -> Германия ще бъде разтресена от политически сътресения.
   -> Евентуален банкрут на Атина ще доведе до понижаване на потребителското доверие в САЩ. Американците ще свият разходите си и ще увеличат спестяванията, което ще забави възстановяването на щатската икономика и ще я тласне отново към рецесията.
   -> Политиците естествено ще повтарят „Без паника“.
   -> Протекционизмът ще се ускори.
   -> Слабостите дори и на китайската икономика ще изпъкнат.


Папандреу поиска национален консенсус и вот на доверие

---

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу призова депутатите от всички партии за постигане на национален консенсус и вот на доверие за назначеното в петък ново правителство, предаде Би Би Си. Изявлението бе направено на откриването на тридневен дебат в парламента вчера. Целта е да се преодолее дълговата криза и да спрат протестите. Премиерът заяви, че Гърция се намира „в решителен момент” и може да банкрутира, ако не предприеме действия.
Папандреу разполага с абсолютно мнозинство от 155 места от общо 300 в еднокамарния парламент, но настоява за вот на доверие, за да получи подкрепа не само от десницата, но и от собствените си депутати, двама от които вече напуснаха партията.
Новият финансов министър Евангелос Венизелос, който по-рано бе министър на отбраната, заяви, че ако политическите партии мислят за страната си, те ще постигнат консенсус, подкрепяйки плана за икономии на правителството.