- Г-жо Илиева, какво е мнението ви по повод готвените законодателни промени, свързани с т.нар. Закон за персоналния банкрут? Какви рискове носи той?
- Основният риск е от евентуална злоупотреба от страна на длъжника спрямо банката. Всички в сектора станахме много по-внимателни, особено след началото на финансовата криза. Въпреки това има предпоставки и условия да се катализира желание у част от населението за злоупотреба с правата, които един такъв закон би им дал. Факт е, че подобен закон не е някаква финансова екзотика по света. В същото време не съм убедена, че всички хора са наясно с последиците, които би имало едно обявяване в персонален банкрут за длъжника. Като че ли всички виждат по-скоро ползите за хората. Като цяло човек, преживял такъв фалит, вече няма да може да разчита на кредит до края на живота си. И това е нещо, на което трябва да се гледа сериозно.

- Готвят се промени в Закона за договорите, според които давността на всички дългове се увеличава от 5 на 10 години. Вашето становище?
- Това е вид логическо продължение на Закона за персоналния банкрут. Целта му е да се даде двойно по-дълъг срок за уреждане на взаимоотношенията, преди да настъпи давността, но пък в замяна – веднъж минал този срок от 10 години, той не може да се продължава отново и отново. И ако кредиторът не е успял да си събере вземането за десетилетие, то отпада.

- Какви са очакванията ви за развитието на българската икономика през годината? Бизнесът очаква износът да бъде двигател на растежа...
- Износът и в момента е основният локомотив, който дърпа икономиката ни. Слабото вътрешно търсене обаче продължава да потиска ръста на БВП, като погледите на всички са устремени към идващия летен период, когато сезонно хората си позволяват да харчат повече. В зависимост от резултатите ще можем да прогнозираме доколко вътрешното търсене ще може да измести износа като основен двигател на растежа. Моите очаквания са по-скоро умерени. Няма ясни признаци, че хората са станали много по-уверени в своето бъдеще. Значителните корекции в чуждестранните инвестиции също не предполагат бързо възстановяване до нивата преди кризата. Неравномерното излизане от кризата в глобален мащаб също придава несигурност. Стабилизирането на пазара на труда ще има силен ефект върху вътрешното потребление. Оптимистични нотки придава повишаващото се потребителско доверие, спадът в търговията забавя хода си. Ускоряващата се инфлация обаче действа в обратната посока.

- По думите на финансовия министър Симеон Дянков предложеният от него Пакт за финансова стабилност, ако се приеме, ще доведе до намаляване на лихвите по кредитите у нас. Вашият коментар?
- Възможно е наистина Пактът за стабилност да има известно влияние върху лихвените нива. За по-сериозно редуциране по цената на заемите може да се говори обаче едва след като се намалят допълнително лихвите по привлечените средства. Сега банките плащат на населението по 1,2 млрд. лв. годишно, а средната лихва по влоговете е около 5 на сто. Новият ресурс обаче е привличан и на още по-висока цена. Като се сложи и лихвената премия от 2 пункта, се получава минимум 7%, без печалба и други разходи, които банката, естествено, има.

- Как оценявате състоянието на българските банки в този момент? Кои остават големите предизвикателства пред тях?
- Състоянието на банковата система като цяло е на задоволително ниво. Разбира се, има разлика между отделните институции. Фактори за това са стратегиите на различните банки – преди и по време на кризата, подкрепата на акционерите и не на последно място – качеството на мениджмънта им. Най-големите предизвикателства за банките са същите както и пред цялата икономика – да не расте безработицата, да не се намали допълнително вътрешното потребление, изобщо да не се влоши състоянието, да не дойде втора криза още преди настоящата напълно да си отишла. Конкретно за банките увеличението на лошите кредити като краен ефект от влошаването на икономическата конюнктура е най-сериозното предизвикателство. Тази година със сигурност няма да е от най-леките. И това вече е ясно на всички, дори на тези, които в началото на 2011 г. смятаха, че с новата година идва и бързото връщане към това, на което бяхме свикнали преди кризата – големи ръстове и засилено потребление. За бизнеса това е трета година от началото на проблемите, той вече е изморен, с изчерпани възможности за допълнително преструктуриране на дълговете си, с изтънели резерви. За хората също не е никак лесно. Дори и за тези, които са запазили работата си днес, несигурността в утрешния ден е повод за тревоги.

- Необслужваните заеми продължават да се увеличават, като според ваши колеги реалните загуби за банките ще се калкулират след 2-3 години...
- Наистина продължават да растат, но това е очаквано от банковата общност. За щастие разполагаме със значителни резерви.

- От началото на годината два поредни месеца лошите заеми за бизнеса отчитаха намаление, но тенденцията не успя да се задържи през април. Какви са очакванията ви за траен спад на необслужваните кредити?
- Вярваме, че до края на 2011 г. ще регистрираме пика на лошите кредити в абсолютна сума. Моите очаквания са това да стане към края на третото тримесечие, ако, разбира се, ситуацията в основните ни търговски партньори не се влоши, а напротив - продължи да се подобрява с бързи темпове.

- Включват ли банките загубите си от лоши кредити при калкулирането на лихвата за коректните кредитополучатели?
- За миналата година банките са получили около 4,5 млрд. лв. приходи от отпуснатите кредити. В същото време само заемите, класифицирани като загуба, вече преминават сумата от 5,5 млрд. лв. Съпоставката на тези числа сама по себе си показва доколко е възможно да се покриват тези загуби с лихвите. От друга страна, цената на един кредит се състои най-общо от стойността на привлечения ресурс и премия за поетия риск. Колкото повече нарастват кредитополучателите с проблемни вземания, толкова повече расте рискът, оттам и рисковата премия върху заемите. И това е нормално и логично.

- След като БНБ отчете, че лихвените нива по ипотечни кредити са се върнали на нива отпреди кризата, да очакваме ли ново покачване след повишението на лихвите в еврозоната и в ЕС като цяло? Доскоро банкери твърдяха, че ресурсът на банките у нас не идва от европейските пазари, а предимно от местни спестявания, което значи, че лихвите не би трябвало да се вдигат.
- Не очаквам повишение на лихвите по ипотечните кредити като цяло. Както виждате и от статистиката на централната банка, повече от две години лихвите по ипотечните заеми са с посока надолу. МКБ Юнионбанк бе първата институция, която намали цената с цели 2 процента през 2009 г. Ипотечните кредити поредна година са финансов продукт номер едно. От една страна, цените имотите достигнаха почти до дъното и отново са привлекателни като обезпечения, защото няма накъде повече да се обезценяват. От друга страна, хората имат своите жилищни нужди, които повече от две години съзнателно потискат, но не могат да отлагат вечно, а покупката на нов дом в по-голямата част от сделките е свързана с банково финансиране. И, от трета страна, ипотечните кредити консумират най-малко капитал в сравнение с другите видове заеми. Ето защо конкуренцията на този пазар е доста силна, желанието на всяка институция е да предостави най-добрите условия, важна част от които е и лихвата.

- Депозитите се повишават, въпреки че лихвените нива спадат. Заради високата инфлация вложението в банка като че ли не е много изгодно. Ако животът продължи да поскъпва, а лихвите по депозитите да падат, какво ще е поведението на вложителите? Ще станем ли свидетели на теглене на влогове с цел инвестиции в акции, фондове, имоти или с цел покриване на разходите заради затруднения? Кои според вас са най-удачните форми на спестяване в настоящата ситуация у нас и каква доходност носят те?
- Наистина от началото на кризата депозитите на населението се увеличиха с около 5 млрд. лв. Депозитът е и най-сигурната инвестиция в условията на криза. Ускоряващата се инфлация обаче принуждава спестителите да се превръщат в инвеститори, особено когато инфлацията надхвърля размера на лихвата, тоест имаме отрицателна лихва. На този етап обаче ние не наблюдаваме сериозна промяна в инвестиционните намерения в хората. Златото поскъпна много, трудно е да се каже дали ще продължи възходящия си темп, или ще станем свидетели на корекция. Акциите отбелязаха ръст от около 20-30% от началото на годината, но пък през последните два месеца на борсата търговията е в застой, дори с понижаване на цените на акциите. Очакванията ми са с отминаване на кризата и засилване на сигурността, на първо място, хората да направят отложените и дълго потискани инвестиции. Имотите са добър вариант за влагане на свободни пари, но не и със спекулативна цел. Жилищата едва ли в следващите три до пет години ще поскъпват със сериозни темпове. На този етап депозитът си остава най-сигурната и доходна алтернатива и едва ли през тази година това ще се промени. Все пак призовавам хората, които имат нужда от ново жилище, да действат тази или най-късно другата година.