Валентин Панайотов, председател на асоциация "Банка на годината": Да не очакваме чудеса от банките в условия на силно стагнирана икономика
Тази година наградите „Банка на годината“ ще бъдат връчени на 6 юли. Очаква се финансовият, политическият и бизнес елит в страната да се съберат, за да отличат първенците в банковия сектор в 6 отделни категории: „Пазарен дял“, „Ефективност“, „Динамика на развитието“, „Банка на клиента“, „Чуждестранен банков клон“ и големия приз – „Банка на годината“. За седми пореден път големият победител ще получи статуетката си лично от президента г-н Първанов. За новото в тазгодишните награди, критериите, журито и ситуацията като цяло в банковата система разказва Валентин Панайотов, председател на асоциация "Банка на годината".
- Г-н Панайотов, предстои връчването на наградите „Банка на годината“. Какво е новото тази година като категории, методология и критерии за избор?
- Едва ли може да се очаква от една класация, отнасяща се до, общо взето, консервативна система като банковата, да бъде изненадваща всяка година. Но все пак има две нови неща. Едното не чак толкова ново - връщаме се към елемент от методиката от „Банка на годината 2008“ – равни вътрешни тегла на трите основни критерия - пазарен дял, динамика на развитие и ефективност, при определянето на носителя на голямата награда „Банка на годината“. През миналата година, когато обследвахме периода 2009 г., направихме малка промяна, при която увеличихме теглото на пазарния дял за сметка на динамиката с оглед поведението на банките през кризисен период. Сега имаме основание да смятаме, че банките са излезли от този период, поради което възстановяваме класическата схема на вътрешните тегла. Наистина новото обаче е нова категория – награда на „Тайния клиент“. Асоциация „Банка на годината“ направи мащабно проучване на качеството на работата във фронт офисите на банките по маркетинговата система „Таен клиент“. Бяха проучени 520 клона на банки в страната. Резултатите са изключително интересни и ние, учредителите на асоциацията, решихме, че си струва да се създаде нова категория, нов приз – на „Тайния клиент“. Разбира се, самото проучване ще презентираме отделно, защото то си заслужава. А и в България не е правено такова досега.
- Не станаха ли твърде много призовете за финансови институции у нас и с какво подобни инициативи са важни за бизнеса и банковия сектор в частност?
- Бих казал, че станаха доста опитите да бъде копирана нашата класация „Банка на годината“, който е най-старият по възраст, най-достоверният по съдържание и бих казал, добре приет от всички важни обществени сфери. От друга страна, появата на копия винаги е признание за оригинала. А оригиналът, както и вие добре знаете, е класацията „Банка на годината“, направена за първи път през 1992 г., класация с 14 събития – 14 пъти са връчвани тези награди, с традиционна и непроменлива методика на определяне на най-добрите банки в различните категории. За мен лично и това, че първият председател на комитета, който определя носителите на призовете „Банка на годината“, беше сегашният гуверньор на БНБ Иван Искров, това, че президентът на републиката тази година ще връчи голямата награда „Банка на годината“ за 7-и път – са признания за тежестта и смисъла на тази класация.
- Ако последните години акцент беше поведението на банките по време на кризата, тази година кое ще е водещото, когато вече говорим за икономическо възстановяване?
- Струва ми се, че не е правилно да очакваме чудеса от банките в условия на силно стагнирана национална икономика. Чудото е това, че банковата система преминава през кризата ненакърнена като цяло. Тя се съхрани – с цената, разбира се, на много увеличени просрочени кредити, с цената на намалени печалби, в някои банки и загуби, но забележете - в българските банки европейските финансови институции не наляха милиарди евро, за да ги спасяват. Защото няма от какво – те са стабилни и банковата система е е една от малкото системи в държавата, които работят добре. Сега очакваме възстановяване на икономиката, очакваме ръст на БВП, очакваме освен експортно ориентираните компании да заработят и опериращите на вътрешния пазар, очакваме, макар и малък, ръст на потреблението. Бизнесът и потреблението са стълбовете на финансовите институции. Банките направиха необходимото по време на кризата, бяха необходимият баласт на кораба на националната ни икономика, за да не потъне. Сега трябва корабът да тръгне.
- Традиционно в определянето на призьорите участва и комитет от изтъкнати експерти, представители на бизнеса, шефове на водещи компании и институции. Тази година кои ще са участниците в него?
- Този комитет се състои от такива качествени личности, че мога да кажа, че се гордея с него. Ще ги спомена всичките, защото всеки е достатъчно значим в своята сфера. Става дума за хора като финансиста Андрей Пръмов, председател на комитета, за Огнян Донев – индустриалец, инвеститор, президент на КРИБ, проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, Мария Шишкова – президент на Българския форум на бизнес лидерите, Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал, Мария Георгиева – директор на банковия институт, Владимир Ташков - директор на Банковата фондация „Буров“, една от създателките на КРИБ, бизнес дамата Саша Безуханова, естествено, и ние – учредителите на асоциация „Банка на годината“ – Силвия Пенева – управляващ партньор в „Делойт България“, Стефан Ненов – управляващ партньор в „Стивънс Мур“, Максим Бехар – известен експерт по публични комуникации, икономическият секретар на президента Ертан Кара.
- Как оценявате ролята на банките за икономическото възстановяване? Направиха ли достатъчно за стимулиране на бизнеса и подкрепа на домакинствата?
- Според мен банките направиха най-важното – съхраниха се стабилни. Не фалираха своите кредитополучатели заради това, че в определени моменти не са в състояние да обслужват кредитите си. Преструктурират голяма част от тези кредити, което ще рече, че дават възможност на бизнеса да се съвземе и да започне да обслужва кредитите си. Това е отговорно поведение и напълно разбираемо – никой няма интерес от фалирали кредитополучатели, банките най-малко. Техният бизнес е да продават пари, а значи трябва да има кой да ги купува и да ги връща, разбира се. Всички ние, които сме минали през голямата банкова и валутна криза - някои сме оцелели, други не – знаем, че това което направиха и правят българските банки в условията на световна криза и рецесия, си е сериозно постижение. Мисля, че ролята на Централната банка в този процес и за това поведение и състояние на банките беше и е изключително важна. Както, разбира се, и разумното и спокойно поведение на банковия мениджмънт.
