Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не се изключва сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв, пише в непериодичен доклад на „Индъстри уоч“ за макрорисковете в Европа и България до 2012 г. Експертите отчитат, че подобрението на бюджетната позиция в България е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, както и риска от потенциална промяна на паричния режим. Въпреки това трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика, която е извън неговия контрол, за да осигури изпълнение на приходите си. До момента кабинетът реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс, категорични са от „Индъстри уоч“.
Припомняме, че след години на излишъци България за първи път отчете дефицит, и то свръхдефицит, през 2009 г. Като причина за това от сегашното правителството посочиха наследените стари договори от кабинета на тройната коалиция. Според оценки на бизнеса от края на 2009 г. неплатените суми са били около 1,5 млрд. лв., а според други информации необезпечените договори са за 2,15 млрд. лв. Бюджетът за 2011 г. също се очаква да бъде с дефицит, който според плановете на правителството на ГЕРБ ще бъде 2,5% от БВП, или 1,963 млрд. лв. В същото време се залага ръст на БВП от 3,6%.
Междувременно от финансовото министерство публикуваха бюлетин „Балканските страни: Икономическа динамика и очаквания 2007-2012", според който в периода 2007-2010 г. отрицателното бюджетно салдо на балканските страни се е увеличило от едва 0,2% от БВП до -3,8% от БВП. За същия период дефицитът в ЕС нараства от 0,9% до 6,4% от БВП. Експертите от МФ очакват тенденцията на по-висок среден дефицит в ЕС да се запази до 2012 г. въпреки усилията на съюза за фискална консолидация. Според прогнозите на Европейската комисия и Международния валутен фонд до 2012 г. балканските икономики отново ще достигнат значително по-висок темп на икономически растеж от ЕС-27.
ЕС е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по стабилен път на възстановяване, или предстои нова рецесия, т.нар. второ дъно на кризата в ЕС, както и в САЩ, изтъкват експертите от „Индъстри уоч“. Инвестициите и кредитът към частния сектор продължават да стагнират в Европа. Към това трябва да прибавим, че правителствата от ЕС добавиха над 2 трилиона евро към държавния дълг под формата на директни субсидии за банки и финансови стимули. Опасенията са, че свиването на фискалните стимули може да върне обратно в рецесия европейската индустрия, а оттам би се свило търсенето за българските износители.
В случай на продължение и географско разрастване на дълговата криза в Европа ще има нови сътресения във финансовия сектор. Ако това се случи, апетитът на чуждестранните индивидуални и институционални инвеститори към инвестиции в Източна Европа ще намалее, отчита още докладът. Според анализаторите основната причина за спада на инвестициите в България е замръзналият приток чужди капитали. Преките чуждестранни инвестиции се свиха от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1,6 млрд. евро през 12-те месеца до март 2011 г. ПЧИ все още са положителни, но банките нетно погасяват външните си задължения поради свитото търсене на вътрешен кредит. Спадът на чуждите инвестиции обяснява защо въпреки бързия растеж в експортно ориентираните сектори общата икономическа активност се увеличава скромно с 0-1% годишно, уточняват от „Индъстри уоч“.