- Г-н Михайлов, какво е състоянието на застрахователния бранш след периода на криза?
- Според официалните данни на Комисията за финансов надзор резултатът за 2010 г. спрямо минали години е ръст от над 10% по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което говори, че следва да бъдем оптимисти в период след криза и за развитието на тази застраховка. Този ръст се дължи главно на увеличения размер на събираните премии от застрахователните компании, но да не забравяме, че все още средната премия по полицата у нас е една от най-ниските в ЕС.

- Предстои Гаранционният фонд да пусне в действие електронната система, която ще свързва директно компаниите в бранша с фонда. Смятате ли, че секторът е готов за тази крачка?
- Голямото предизвикателство пред Гаранционния фонд тази година е пускането в действие на Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици (ЕИСОУКР), която ще свърже директно компаниите в бранша с фонда. Считам, че секторът е готов, още повече че в момента се провежда окончателното тестване на тази система от застрахователните компании.

- Кои са големите предимства на електронната полица и кога да очакваме тя да бъде пусната у нас - предварителните разчети сочеха 1 юни, но промените в Кодекса по застраховане все още не са гласувани от депутатите в парламента?
- Информационният център към Гаранционния фонд има готовност да заработи от 1 юни по генерирането на уникалните номера на полиците по „Гражданска отговорност” и данните от полиците ще се генерират онлайн в Единната информационна система. Като цяло предимствата на системата са, на първо място, намаляване на грешките при ръчното попълване на данните по полиците „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците върху бланки и последващото им въвеждане в информационната система на застрахователните компании. Освен това ще се намалят административните разноски по въвеждане на данните от ръчно попълнена бланка в информационната система на застрахователните компании. Ще отпадне възможността за антидатиране (сключване на полици със задна дата за начално покритие) на застрахователни полици, сключени на ръчни бланки. Освен това ще има наличие на пълна информация за броя на застрахованите МПС и ще отпадне възможността за наличие на сключени, но неотчетени или забавени в информационната система полици. Сред предимствата ще бъде и проследяване наличието на ПТП с участието на МПС в ЕИСОУКР и въвеждане на бонус-малус система.

- Споменахте бонус-малус системата. След въвеждането на електронната полица кога можем да очакваме и бонус-малус платформата да стартира и да бъде ефективна?
- Системата ще изчислява коригиращ коефициент за премията на застраховка „Гражданска отговорност” по системата бонус-малус. Изчисляването на бонус-малус (коригиращ) коефициент ще отчита риска, свързан с МПС и/или лицето (собственик или водач). Ще бъде прилаган към премията ГО съобразно тарифата на съответните застрахователни компании. Преди регистрация на полица „Гражданска отговорност” ще се изчислява коригиращият (бонус-малус) коефициент за комбинацията от МПС и лице. Стойността на коефициента ще бъде в линейна зависимост от един или няколко параметъра (брой виновно причинени ПТП, брой изплатени щети по „Гражданска отговорност“ или „Каско“ и т.н.), асоциирани към лице или МПС.
Параметрите, формиращи стойността на коригиращия коефициент, ще бъдат автоматично изчислявани на определен интервал от време за всички моторни превозни средства и лица. Все още няма нормативна уредба, която да регламентира алгоритъма, така че ЕИСОУКР първоначално само ще събира данните и ще връща единствено бройки на ПТП и щети за дадено МПС.

- Спечелихте приз за цялостен принос в застрахователния бранш. Как приемате тази награда и дали поводът да я получите е очакваният старт на електронната система?
- Разбира се, с много голяма благодарност приех наградата. Това е резултат на оценка на моята работа в сектора в продължение на близо 30 години. Трогнат съм и считам, че този приз се заслужава веднъж в професионалната кариера.

- В предлаганите промени в Кодекса за застраховането едно от нещата е застраховката “Гражданска отговорност” да се плаща еднократно. Смятате ли, че след влизането в сила на тази мярка обхватът ще падне под изисквания от ЕС минимум?
- Считам, че времето ще покаже, но това е мярка за увеличаване на обхвата, тъй като на пътя има много автомобили, които се движат с полици на разсрочено плащане, по които фактически не се извършвани плащания. Тази система ще даде възможност и на контролните органи още по-стриктно да следят за наличието на тази застраховка.

- Както знаем, ГФ извършва плащания към увредени лица и възстановява плащания на компенсационни органи във връзка със задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците, когато виновните водачи са без сключена застраховка или ПТП е причинено от неидентифицирано МПС. Какви плащания са извършени досега и възникват ли проблеми относно координацията с другите компенсационни органи и гаранционни фондове, с които българският ГФ е подписал съответните договори?
- Съгласно Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания само когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Нямаме проблеми с другите компенсационни органи и гаранционни фондове, с които българският Гаранционен фонд е подписал договор.
В изпълнение на изискванията на кодекса фондът възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка за причинени ПТП от МПС с българска регистрация и виновният водач няма действаща застраховка „Гражданска отговорност”. На това основание в рамките на 2010 г. са възстановени суми по 13 претенции за неимуществени вреди в размер на 231 359 лв. и по 165 претенции за имуществени вреди в размер на 848 082 лв.
В момента обаче има един много по-сериозен нововъзникващ проблем, а именно възможността у нас български граждани да притежават неопределен брой МПС с българска регистрация. След това с пълномощно те са предоставяни на реалните им собственици, най-често от Румъния, без снемането им от отчет в местния КАТ. Според данни от местните сектори „Пътна полиция” български физически лица от Русе и Видин са собственици на от 300 до 500 такива МПС. В тези случаи много често автомобилите са без или с изтекла „Гражданска отговорност” на автомобилистите и съгласно международните споразумения българският Гаранционен фонд носи отговорност при настъпването на събитие, независимо че ПТП е настъпило на територията на Румъния или друга страна - членка на ЕС, и МПС е било управлявано от румънски гражданин. Така се нанасят щети върху българския Гаранционен фонд, както и върху събираните такси и данъци от държавата и общините, за които всички ние плащаме.