- Г-жо Стоянова, все още ли в групата на ГЕРБ сте изненадани от многобройните уволнения в изпълнителната власт в последната седмица?
- Смятам, че това си е нормално решение на премиера Бойко Борисов - да има кадрови промени в изпълнителната власт. Така че не трябва да сме много изненадани. Много дълго време вие, журналистите, писахте, давахте оценки на министрите и техните заместници. Мисля, че освен вашите оценки такива си е правил и министър-председателят и дойде времето да ги материализира.

- Какви са очакванията към новите титуляри на постовете?
- Очакваме да заработят на много по-високи обороти и скоро да видим конкретни резултати във всички сфери.

- Ще има ли още рокади?
- Ще питате премиера – това е в неговите правомощия.

- Трудно ли се правят промени при тази реакция на опозицията?
- Каквото и да предприемем, винаги е лошо за опозицията. Ако направим реформи – ще има стачки, ще има подкрепа на протестите от БСП. Ако не правим реформи – това също е лошо, защото нищо не се променя, не се оптимизира, не се подобрява. Когато смениш този, който не прави реформата или я бави, пак е лошо и вече не знам защо. Аз не се впечатлявам много от оценката на опозицията. По-важното е ние да имаме реалната преценка за това, какво се случва и какво трябва да се случи, и да изискваме, настояваме и дори натискаме, ако искате да употребим тази дума, за да има резултати.

- Предстои ГЕРБ да се пребори за промяна в конституцията и за приемане на Пакта за финансова стабилност. Как стоят нещата към този момент?
- В момента се събират подписи за внасяне на предложението за промяна на конституцията. Амбицията ни е след консултации с парламентарните групи да получим подкрепа от всички с изключение на БСП. Там и не настояваме за подкрепа. Стремежът ни е подкрепата на останалите да се материализира още в подписите за внасяне на текста, а не само когато ще го приемаме в пленарната зала.

- Опозицията твърди, цитирам думите на Михаил Миков от БСП, че „никой не е видял разписани черно на бяло предлаганите промени в основния закон“. Според социалистите не е необходимо да се променя конституцията на България...
- ...Проектът на пакта е публикуван заедно с мотивите за промени в него. Който се интересува и иска сериозно да дебатира по този текст, той го има на разположение. Уверявам ви, че 100% е така.

- Има ли възможност за още промени по трите основни параметри в пакта?
- Не, те са уточнени и ако има някакви промени между първо и второ четене, що се касае за някакви редакционни подобрения, те ще се случат. Това означава, че депутатите ще гласуват за 2% дефицит от БВП, 40% преразпределение на държавата и квалифицирано мнозинство от 2/3 в парламента при промяна на преките данъци върху доходите на физическите лица и печалбите на фирмите.

- Защо се наложи изискването дефицитът да се свие до 2% вместо до 3%, както първоначално бе записано в Пакта за финансова стабилност?
- Това бе настояване на Синята коалиция, която счита, че 3% е максимумът и той не бива да се превишава и трябва да си направим самоограничение. Дефицитът всъщност е разликата между приходи и разходи.

- Но пък ни позволява да вземаме заеми.
- Да, но ние не можем да си позволим години наред да теглим заеми, за да покриваме текущи разходи. Ние вече втора година сме на дефицит. Предвиждаме през 2013 г. да сме на дефицит под 2%.

- Бизнесът се оплаква обаче, че докато преките данъци се замразяват, косвените налози и таксите се повишават непрекъснато. А както е известно, косвените данъци имат пряко влияние върху потреблението.
- Първо, косвените данъци не са се вдигнали и се учудвам на това, което казвате. ДДС е 20% от много години. Акцизите се вдигнаха само в онази част, която е задължение на България за догонване на минималните ставки на ЕС, но това са известни неща още от 2007 г., когато приехме ангажимента с приемането ни в общността. Така че няма вдигане на косвени данъци и всичко друго е спекулация. За мен е учудващо, защото косвеният данък е налог, който се плаща от потребителя. Тоест тежестта се прехвърля върху потребителя чрез цената. Бизнесът го усеща дотолкова, доколкото би могло да влияе върху обема на продажбите.

- Но от Българската стопанска камара твърдят, че има увеличение при таксите...
- ...Много често се говори в тази посока – че са много, че са различни и че постоянно се вдигат. Това са общи приказки. Вероятно БСК може да ни предостави конкретни данни за конкретни такси, но искам да ви уверя, че наскоро лично се занимавах с някои такси, за които получих оплакване от избиратели в секторите земеделие и преработваща промишленост. Занимавах се с причината за въвеждане на някои такси, размера и видове им. Оказа се, че всички такси, за които направих справка, са регламентирани в европейски документи, включително и минималните им нива, транспонирани в нашето законодателство. Когато сме се подписвали под договора за присъединяване към ЕС, сме приели, че ще въведем безпрекословно всички регламенти. Там, където сме успели да се договорим да сме освободени или пък да има гратисен период, ние се възползваме от това. Но за съжаление малко са тези случаи, да не кажа, че почти липсват. Не искам да хвърлям вината на друг, но определено, когато са водени преговорите за присъединяването ни, са пропуснати много подробности. Предполагам, че една от причините е недостатъчните консултации с бизнеса, който трябва да поеме тези такси.

- Усвояването на средствата от ЕС като че ли е ахилесовата пета вече на няколко правителства. Има ли ефект от преструктурирания заем от 80 млн. евро от Световната банка, което се прави за първи път, за да се консултира държава при изработване на европроекти?
- Това е добре, защото за пръв път ще привлечем Световната банка. А както е известно, тя е марка, работи с добри специалисти. Тя ще помогне както за разработването на проектите, така и за тяхната защита. Мисля, че е добро решението, защото ще имаме един съюзник, а не само консултант при договарянето и печеленето на проекти и най-вече на големи проекти.

- Кои са трудностите сега при усвояването на евросредствата?
- На първо място е повишаване на административния капацитет, на второ са правилата, които са доста тежки и сложни. За съжаление там нямаме голяма възможност за маневри, защото те вече са определени от ЕК и трябва да се промени начинът, по който ги възприемаме. За съжаление българинът е свикнал вечно да заобикаля правилата, да ги отхвърля и да не ги спазва. Това е една от причините за забавянето. Трябва да се научим, че когато има правила, те се спазват стриктно, и това е елемент от усвояването на средствата.

- Правителството прие стратегия за развитие на икономиката до 2015 г. Както твърдят икономисти, Европа се движи на две скорости. На коя скорост ще се движи България?
- Не бива да се слагат етикети. Всяка държава е на такава скорост, която сама е постигнала и може да се движи. Никой не ограничава България да реализира по-висока скорост. Лошото е, че тръгнахме от много ниска база и че през последните 20 г. не изградихме икономика, която да се базира на конкурентно производство. Това бави излизането на България от кризата. Правителството излезе със стратегия за развитие на приоритетни области, където трябва да се концентрираме и да се насочи българският бизнес, където държавата да прави реклама към чуждите инвеститори. Да се развиват области, в които имаме традиция, кадри и база, и да търсим инвестиции в тях, за да имаме дългосрочна, устойчива перспектива за развитие. Говоря за устойчиво повишение на БВП на България, а оттам и на приходи, и на доходи. Но искам да кажа, че това ще се случи много бавно, тъй като да се пренастрои икономика и да се завоюват позиции, се искат време и много усилия. Има и друг елемент, който не бива да забравяме – за съжаление България не е марка дори и в области, където бихме могли да бъдем марка. Земеделското производство и преработващата промишленост мисля, че имаме чудесни условия за биоземеделие, за качествена, преработена селскостопанска продукция, но ни липсва марката „България“, която може да защити цената на международните пазари на тези продукти. Тук трябва да се насочат нашите усилия.

- А как при планираните финансови ограничения ще осигурим конкурентоспособни млади специалисти и при това да ги накараме да останат в България?
- Заедно с премиера и министъра от образованието Сергей Игнатов бяхме в Пловдивския университет. На срещата с младите хора те изразиха разбиране, че държавата не може да отделя все повече и повече средства за образование, но предложиха парите да не се разпиляват. Примерно да се намали броят на студентите по държавна поръчка, защото така ще се вдигне стойността на издръжката на един студент, а това ще е основание за повишаване на качеството. По-важно е да имаш един качествен специалист, който да работи било за България, било за да се продаде скъпо навън, вместо да има много хора с дипломи, а бизнесът да казва, че няма квалифицирани кадри.

- Какво трябва да направи държавата за малкия и средния бизнес?
- Мерките за малкия, средния и големия бизнес са еднакви - стабилна финансова държава, която не взема заеми, със сериозен международен рейтинг, който да доведе до намаляване на лихвите и привличане на инвеститори. Държавата трябва да рекламира България навън, да стимулира, но не с пари приоритетните сектори. Всичко останало е в ръцете на всеки един от нас. Държавата, това сме ние, нашите познати, които работят в държавната администрация или в частния бизнес. Няма имагинерна държава и ако не си променим мисленето, нищо няма да се случи.