Бюджетът на ЕС - избор между реформи или упадък

През 2003 г. доклад за ръста на Европа заключи, че „европейският бюджет е историческа отживелица“. Осем години по-късно по средата на кризата с държавния дълг европейските лидери в Съвета и Европейския парламент продължават да спорят накъде е пътят към конкурентоспособността. Повече пари за земеделците и цени на храните, които растат. Повече пазарни изкривявания в агросектора. Повече субсидии за мините за въглища, за поп концерти и гориво на рибарските лодки. И ние се питаме защо не сме конкурентоспособни.
ЕС постигна големи неща в последните 20 години. Имаме единен пазар и единна валута на него – еврото. Лисабонската стратегия ни даде конституционна стабилност, от която се нуждаехме, и споразумението за европейския стабилизационен механизъм осигурява фундамента за дългосрочна финансова сигурност.
Уверена съм, че Европа отново ще се изправи срещу предизвикателството. Пораженството е за евроскептиците и за хората на принципа „нали ти казах“. Но, ако искаме да повишим ръста в синхрон със Стратегията 2020, имаме нужда да се ангажираме със сериозни реформи. И трябва да започнем сега. И то от реформирането на собствения си бюджет.
От тази перспектива комуникацията на Европейската комисия по прегледа на евробюджета бе разочарование. Докато съдържаше някои положителни елементи, му липсваше ясна програма за реформи.
В края на краищата бюджетът на ЕС се прави от оскъдни източници, които в противен случай могат да се използват за частни инвестиции/потребление или публично харчене на държавно ниво. Следователно финансовият план на съюза трябва да финансира дейности, които осигуряват истинска европейска добавена стойност чрез поредица от икономии или решения за трансграничните предизвикателства. Днес, голяма част от евробюджета се състои от неща, които не покриват този критерий.
Нещо повече, бъдещето на финансовия план на Европа трябва да отразява реалността, в която много членове на съюза са принудени да правят важни орязвания в националните си бюджети. Следователно следващата мултинационална финансова рамка трябва да бъде много по-тясно устроена и фокусирана върху растежа. Разумната цел е бюджетният таван да е под 1% от брутния национален доход по пазарни цени на Европа.
ЕС трябва да пренасочи разходите си към сфери като иновации, трансгранична инфраструктура и околна среда. Трябва да инвестираме и в борбата срещу организираната престъпност и в общата външна политика и тази, свързана със сигурността. Всички тези сектори осигуряват европейската добавена стойност.
Намалението и модернизацията на европейския бюджет трябва да премине през ограничаване на харчовете, свързани със земеделие. Структурните фондове пък могат да се фокусират върху тези части на Европа, които най-много се нуждаят.
Искрено вярвам, че Европа отново ще бъде динамична, глобална, конкурентоспособна икономика. Но това изисква ясни ограничения и спирачки за обичайното бизнес поведение и вчерашните бюджетни приоритети.
За да постигнем просперитет, Европа се нуждае от различни начални точки от настоящия бюджет. Да го заявиш не е нито наивно, нито неевропейско, а просто поемане на отговорност за европейското бъдеще. Показва лидерство и изисква непоколебимост. Изборът е между „реформи или упадък“.

Станете почитател на Класа