- Г-жо Пенчева, Министерството на финансите прогнозира растежът на българската икономика до 2015 г. да се движи в рамките на 4 на сто. Кои обаче ще бъдат секторите, които ще движат икономиката и ще подпомагат планирания ръст на БВП?
- Предвиждаме да имаме наистина устойчив и стабилен растеж. Няма да бъде много висок, но ще бъде устойчив. Тази година плановете са той да бъде 3,6 на сто, през 2012 г. – 4,1%, 201г. – 4,4%, и през 2014 г. – 4,2%, като основен двигател на този растеж ще бъде износът. Според нашите прогнози през всяка от тези години експортът на стоки и услуги ще нараства с около 7-8 на сто минимум. Дори смятам, че към момента разчетите ни могат да бъдат определени като консервативни, при положение че данните от началото на годината са много обнадеждаващи и износът нарасна с около 60 на сто. Това не се дължи само на ценовия ефект и по-високите цени на нашите износни стоки, а е заради увеличени обеми и диверсифицирани пазари. Считаме, че при запазване на положителните тенденции и нарастване на вътрешното потребление цифрите могат да се окажат и доста по-оптимистични.

- Факт е обаче, че вътрешното потребление остава свито. Кога да очакваме „оптимизъм“ и там?
- От края на миналата година вносът също започна да нараства, в момента има увеличение на производителността на труда и растеж на промишлеността. Това са сигнали за съживяване на вътрешното потребление. За първите два месеца имаме реален ръст в индустрията, като само за февруари той е над 15 на сто на годишна база. Смятам, че отраслите, свързани с търговията, реалното производство както и реалният сектор имат потенциал.

- България влезе в пакта „Евро плюс”, който все по-често се сочи от анализаторите като новия Европейски съюз. У нас се чуха доста мнения „за“ и „против“. Какви обаче са реалните ползи за страната от присъединяването ни към един такъв общ проект и каква е сумата, която ще трябва да платим?
- Това е един политически анагажимент да се провежда по-добра, засилена координация между страните от ЕС, които са се присъединили към пакта. По-добрата икономическа координация е насочена към по-висока конкурентоспособност, повече заетост, устойчивост на публичните финанси и финансова стабилност.
Подчертавам, че пактът “Евро плюс” е политически ангажимент в името на общи цели. Това не е организация, в която има вноска и ние нищо не плащаме с присъединяването си към него. По време на Европейския съвет в края на март беше взето решение да се създадат и постоянно действащи механизми, които да гарантират стабилността на еврозоната, но те не са към пакта “Евро плюс”. В пакта учават страни от и извън еврозоната, като страните поемат ангажимент да провеждат съгласувана икономическа политика в името на четирите цели. Това за България е хубаво, защото се присъединяваме към клуба на тази Европа, която определя общата икономическа политика. Ние ще участваме в разговорите и заедно ще планираме мерките. Нашето правителство поддържа точно такава политика и можем да очакваме признание за всичко, което бе направено. Още от миналата година ние ограничаваме публичните разходи, ограничаваме дефицита и всички заедно търпим лишения, за да имаме стабилност. България към днешна дата е в първата петица страни с най-нисък дефицит, на второ място по най-нисък дълг и излязохме от кризата финансово стабилни. Ние отчитаме, че рисковете за България са външни и идват от региона и нестабилността в глобален план, а не толкова, че се генерират вътре в страната ни. В обществото се утвърди мнението, че присъединяването ни към пакта е положителна стъпка, но освен това той означава продължаване на реформите, насърчаване на конкуренцията, ограничаване на влиянието на монополните структури, подобряване на системата на образованието и иновациите. Има много позитивни неща, които са общ европейски ангажимент. Пактът “Евро плюс” ще доведе до стабилност в Европа.

- Относно Европейския стабилизационен механизъм каква е сумата, която ще трябва да платим при присъединяването към него?
- Когато се присъединим към еврозоната, автоматично ще се присъединим и към механизма. На заседанието на Европейския съвет в края на март беше дефинирана рамка от 700 млрд. евро, която гарантира ефективен заемен капацитет от 500 млрд. евро. Конкретната сума на вноските обаче ще зависи от броя на страните, които участват, в зависимост от техния БВП. Вноската на България по предварителни изчисления ще бъде около 340 млн. евро. Това, което успяхме да постигнем в преговорите, въпреки че страната не участва във вземането на решения, е по-привилегировани условия за държавите, които имат “догонващо развитие”, т.е. страните от ЦИЕ. Договорен бе по-нисък ключ за участие в механизма за страните, които имат БВП под 75 на сто от средното за ЕС, така нашата вноска при влизането ни в еврозоната би била по-ниска. Освен това имаме 12-годишен преходен период, така че това в никакъв случай няма да бъде непосилна вноска за нас - около 50 млн. евро годишно.

- Министерството на финансите преразгледа прогнозата си за икономически растеж за 2012 г. и 2013 г. Какво наложи ревизирането на очакванията?
- Споменах, че сме зависими от световните пазари и Европа. Външните фактори наложиха преразглеждането на прогнозата - преди всичко ревизираните очаквания за растеж на отделните страни, което потенциално би имало негативно отражение на нашия износ, това е единият фактор. Вторият е повишаването на цените на суровините. Според последните данни цената на петрола е с около 32 на сто по-висока от предишните очаквания, а цените на храните са с 41% увеличение. Ценовият ефект беше взет предвид, за да направим реалистична прогноза, тъй като нямаме интерес да направим нито твърде песимистична, нито твърде оптимистична прогноза.

- Тригодишният фискален план на България цели намаляване на бюджетния дефицит и повишаване на икономическия растеж с цел приемане на еврото. Какви са основните параметри, с които ще постигнем заложеното, и какви са прогнозите на МФ за присъединяването на страната към еврозоната?
- Имаме предсказуема фискална политика. Дефицитът, който е един от най-ниските в Европа, ще бъде редуциран допълнително. За тази година очакваме да е 2,5% от БВП, а за следващата да намалее до 1,5% и през 2013 г. с още 0,5%. Смятаме да стигнем до балансирана позиция в края на този тригодишен период чрез подобряване на приходите, повишаване на събираемостта на данъците и повишаване на производителността. Искам да подчертая, че от 1 януари България е страната с най-ниски данъци в ЕС и не се предвижда тяхното повишение. Единствено ще има ръст на някои акцизи, които следва поетапно да достигнат минималните за ЕС нива. Предвидени са реформи по ускоряване на процеса за усвояване на европейските фондове. Освен това ще обърнем специално внимание на ефикасността на публичните разходи, като всички неефективни харчове ще бъдат намалявани и прекратявани. Ще продължи реформата на пенсионноосигурителната система, в здравеопазването и публичната администрация. Административната реформа ще продължи с премахване на паралелни структури, ще се оптимизира предоставянето на услуги на населението и бизнеса, така че да имаме една модерна администрация. Работи се за фискална децентрализация и за по-добра връзка между пазара на труда и образованието.
Относно присъединяването към еврозоната бихме могли да покрием техническите критерии за влизане в ERMІІ и сега, но това е въпрос и на политическо решение и то ще бъде взето в правилния момент.

- Косултациите с парламентарните групи по Пакта за финансова стабилност вече приключиха, но какви са резултатите до момента? Кога да очакваме да влезе за гласуване в НС?
- Пактът за финансова стабилност предвижда да се запази устойчива финансова политика, да се запазят нивата на данъците, да се ограничава ролята на държавата и да се гарантира стабилна бюджетна позиция, като дефицитът се ограничи до 2% от БВП. В момента вече се обсъжда проект на текстове за изменение на конституцията и на Закона за устройството на държавния бюджет. Имаме позицията на основните политически сили, на бизнеса, на работодателите, на профсъюзните организации, така че сега се финализират текстовете и предстои тяхното обсъждане в парламента.

- В началото на годината обявихте, че се планира България да емитира по-малко държавни ценни книжа в сравнение с 2010 г., като се очаква, че икономическото възстановяване ще увеличи данъчните приходи и ще облекчи нуждите на страната от финансиране. Какво е мението ви след първото тримесечие и обемът от 1 млрд. лв. все още ли не се е променил?
- След първото тримесечие мнението ни е още по-оптимистично, тъй като се потвърждават предварителните ни планове. Разнообразихме матуритетната инфраструктура и на пазара има повече и различни инструменти. От началото на годината до момента сме емитирали около 287 млн. лв. в целия спектър, включително и в евро. Тенденцията държавата да намира по-евтино финансиране и да бъде възприемана като надежден партньор се потвърждава. Въпреки че може да се намира евтино финансиране, показателите на консолидираната фискална програма не налагат да се увеличава размерът на емисиите. Обемът, който е планиран за цялата година, ще се запази на този етап.

- Рейтинговата агенция Moody's обяви, че може да повиши кредитния рейтинг на България. Какво означава това за страната ни?
- Имаше вече серия разговори на експертно ниво в Министерството на финансите, като бе предоставена допълнителна информация. Очакваме Moody's да финализира своя анализ съвсем скоро и да бъде дадена една по-положителна оценка на България. Това ще бъде много силен сигнал за инвеститорите както в страната, така и извън нея. Когато една толкова авторитетна рейтингова агенция потвърди или повиши рейтинг в период, когато падат оценките на редица страни, това е не само силен сигнал за инвеститорите, но и възможност за по-евтини кредити.