Средната цена за изкупуване на дълг от компании за събирания на вземания варира от 2 до 30 на сто от стойността на задължението, като размерът й се влияе от вида на услугите, продуктите, клиентите и параметрите на всяко дружество, което продава своя дълг. Това обясни вчера Райна Миткова-Тодорова, изпълнителен директор на “ЕОС Матрикс”, по време на дискусия за дейността на агенциите за събиране на вземания.
Компаниите от бранша обясняват, че за цената най-вече определящо е дали се продава в пакет или като единично вземане. Пакет значи групирани кредити по определена характеристика.
С нарастването на лошите кредити и задълбочаването на кризата все повече фирми попаднаха в графата „некоректен платец“. Според експертите през изминалата година компаниите са купували дългове и през тази година ще започнат активно да ги събират, като част от тези мерки е и завеждането на дела срещу длъжниците.
По време на събитието компаниите за събиране на вземания се обединиха около идеята за създаване на закон, който да регламентира дейността им, както и за необходимостта от публичен регистър за физическите и юридическите лица - некоректни платци. Според Тодорова именно липсата на регистър е в ущърб на цялата икономика. Подобна платформа ще улесни всички плащания и ще покаже нелоялните клиенти. По думите й в САЩ са регламентирани дори часовете, в които длъжниците могат да бъдат търсени.
Васил Тошев, управляващ съдружник в FSG Consulting, пък предложи да се създаде комисия, която да следи работата на компаниите, да се издават лицензи, които при некоректни действия да се отнемат. Освен това според Тошев трябва да се подобри работата на частните съдебни изпълнители. Относно публичния регистър той обясни, че в момента подобна платформа има само за банковите и лизинговите институции, а би трябвало всички икономически субекти да имат достъп до нея. Дори и да са два отделни регистъра, така че да разделят физическите и юридическите лица, те трябва да съществуват. В графата лош длъжник според него трябва да влизат всички лица, които са закъснели с плащането на своите вземания над 60 дни. Идеята за създаване на публичен регистър бе подкрепена и от Димана Митева, заместник изпълнителен директор на НАП.
У нас действащите фирми за събиране на вземания са около 20, но едва 10 от тях са активни, посочи Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Frontex. Въпреки малкия брой компании годишно върнатите средства в икономиката са за милиарди, категоричен бе той. Има вземания, които остават невъзвърнати, но това е така заради неправилната преценка на фирмите. В публичното пространство се смята, че банките имат да прибират най-много задължения, но това не е така. Проблемът е в задълженията на бизнеса. Според Васил Тошев от FSG Consulting през 2011 г. задълженията на бизнеса са над 103 млрд. лв.
Относно идеята да бъде създаден закон за фалит на физически лица компаниите в бранша останаха на разнопосочни мнения. Според някои от мениджърите на този етап в страната няма необходимост от подобна мярка, а да се дава възможност на хората да преструктурират задълженията си и да имат по-дългосрочна възможност да ги обслужват. Според Тихомир Тошев обаче подобен закон трябва да има. Лошото е, че като се заговори за подобен закон, започнаха да се създават нагласи, че ще се реши проблемът на хората, които са останали без доходи, и ще отмени техните плащания. Това е нещо, което трябва да се разработи много сериозно и да се вземе пример от страните в Европа, като, ако тази година се стартира работата по проекта, в рамките на 2 години може да стане факт, обясни той. Райна Миткова-Тодорова добави, че притесненията са как ще се прилага законът и дали няма да има злоупотреби у нас. По думите й лимитът на неизплатеното задължение трябва да бъде 20-25 хил. лв.


Бизнесът най-трудно си прибира вземанията

---

Бизнесът е този, който изпитва сериозни затруднения със събиране на своите вземания, след това са банките и накрая гражданите. Това твърди председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев в интервю за БТА. През миналата година съдебните изпълнители са събрали дългове за 550 млн. лв., докато през 2009 г. общата сума е била 365 млн. лв. Експертът посочва, че 2011 година е още по-тежка и натоварена от предходната, защото при частните съдебни изпълнители нещата се случват с известно закъснение от реалния живот. По думите му има и увеличение на заведените изпълнителни дела - около 140 хил. при 110 хил. за 2009 г., както и на реално извършените публични продани, където ръстът е почти 100%.