- Г-н Главчев, какви са колизиите около пакта „Евро плюс“? Премиерът Бойко Борисов съобщи, че ще го ратифицираме, финансовият министър и БНБ казаха, че ще се въздържим. Къде е истината?
- Аз знам само каква е официалната позиция на премиера. За БНБ и финансовото министерство не знам защо са против, но „Евро плюс“ е пакт, който е колкото финансов, толкова и с политическа насоченост. Той осигурява една конкурентоспособност на държавите, каквото бе и първоначалното му име – Пакт за конкурентоспособност. Идеите са да има едни и същи правила, които да дисциплинират, ако мога така да се изразя, недисциплинираните страни - членки от Евросъюза, каквато ние не сме. И като тръгнем оттам – смятам, че не би трябвало да имаме опасения от включването ни. В момента се коментират редица решения, насочени в посока засилване на конкурентоспособността, което в крайна сметка води до икономически растеж и заетост на базата на финансова стабилност.

- Но както твърди икономистът Георги Ангелов, бедните държави ще финансират богатите и дава пример с това, че българският дял от капитала на фонда ще е 16,9% от БВП, докато Люксембург отделя едва 3%. Вярно ли е, че ратифицирайки пакта, България се задължава да плати 6,1 млрд. евро, но и тези задължения може да се увеличат при фалит на всяка една страна от еврозоната?
- Точно обратното се дискутира – по-слаборазвитите страни от Евросъюза да плащат по-ниска вноска. Има предложение държави, които имат под 75% от средния БВП на еврозоната, да плащат по друг „ключ“. Този пакт е политически механизъм, представящ философията за развитие на Евросъюза. Идеята е да няма Европа на две скорости, а да има единни правила за всички. Дори и да ратифицираме пакта „Евро плюс“ ще започнем да плащаме вноските си след приемането ни в еврозоната.
Европейският стабилизационен механизъм възлиза на 700 млрд. евро, като 80 млрд. евро са от встъпителни вноски, а 620 млрд. евро са гаранция при поискване. При включването в еврозоната България ще трябва да внесе 345 млн. евро, а гаранционната вноска възлиза на 2,5 млрд. евро, изчислени по сегашни стойности. Като страна с под 75% от средния БВП на еврозоната, вноската ще бъде разсрочена за 12 години. Останалите държави могат да ползват отстъпка само 5 години.
Ще подчертая, че включването ни в „Евро плюс“ е политически механизъм, а приемането ни в еврозоната ще е финансов. Не виждам нищо смущаващо във факта, бе България се включва в „плюсчето“ на този пакт, тъй като досега решенията се вземаха само от страните - членки на еврозоната. Ние сме изразили нашите резерви по някои въпроси, особено що се отнася до уеднаквяването на данъчните ставки. В момента в еврозоната се коментира уеднаквяване и координация на данъчните основи, което е доста по-различно от данъчните ставки. Когато се поиска финансиране, тогава се поставят и въпросите за данъчните ставки, но пак казвам, че ние не би трябвало да имаме такива опасения, тъй като отговаряме на абсолютно всички критерии, изисквани от този пакт.

- Как ще коментирате тогава изказването на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев по време на обсъждането на Националната програма за реформи в изпълнение на стратегия „Европа 2020“, че в България косвените данъци са 8 пъти по-високи в сравнение със средноевропейските. Бизнесът твърди, че данъчната основа в нашата страна се изчисляват на съвсем друг принцип и един от примерите е такса смет.
- Такса смет е местен данък и затова е съвсем различна тема. Но наистина съм съгласен, че такса смет се събира на нереално изкривена основа и този разговор се води от много дълго време.

- Защо не го промените тогава?
- Очакваме предложения и от бизнеса, и от общините. Имаме волята това да се промени категорично. Така че навлизайки в нещо различно от пакта „Евро плюс“, не означава, че не трябва да приведем и такса смет в европейски вид. Ако се върнем към пакта, смятам, че данъчните основи и при косвените данъци вече са хармонизирани и не мога да се сетя за европейска директива, която да не се спазва. Виждате, че и акцизните ставки вече се движат към изравняване с европейските нива т.е. хармонизацията трябва да се търси при преките данъци. Много пъти се е водила дискусията дали при толкова ниска данъчна ставка на преките данъци трябва да има толкова данъчни облекчения. Това го няма никъде. Лично мое мнение е, че голяма част от тези преференции са начин за източване на фиска.

- Министър Дянков иска да узакони Пакта за финансова стабилност, заради който също получи доста критики от опозицията.
- И този пакт има повече политически смисъл, отколкото икономически, защото цели в бъдеще политиците да се ангажират да поддържат финансова стабилност и дисциплина. Искам да подчертая, че когато има растеж на цялата световна икономика, и ние сме били добре. Трупани са излишъци и са спазвани тези параметри, които и сега се спазват. Трудното е това да става, когато има криза и спад в икономиката. Въпреки това ние продължаваме да поддържаме фискална дисциплина.

- Какво е общото и кое е различното между „Евро плюс“ и Пакта за финансова стабилност?
- Като изключа хармонизацията на данъчните основи, не мога да се сетя за нещо, с което да се различават. И в двата пакта са предвидени конституционни промени. Различие е да не се поемат финансови задължения, натрупани преди встъпването в пакта, което ние не коментираме в „местния“ Пакт за финансова стабилност. Според мен двете идеи се движат паралелно и едната допълва другата т. е. „Евро плюс“ е пренасяне на националния Пакт за финансова стабилност в основните му точки. В крайна сметка идеята е откриване на повече работни места, повишаване на доходите на хората. Това са неща, за които и опозицията настоява, но те ще се случат на базата на финансовата стабилност, която да осигури икономически растеж чрез инвестиции и усвояване на евросредства. Така по естествен път ще се постигне растеж, а оттам и заетост и увеличаване на потреблението.

- Но пък икономисти твърдят, че със заложения икономически ръст, поне 200 г. трябват на България, за да достигне средното европейско жизнено равнище.
- Много тъжно звучи, но в крайна сметка все трябва да се тръгне. Основното нещо, което винаги ни е пречило досега, е, че не се спазват правилата. Наистина декларативно желание е демонстрирало всяко едно правителство досега, но реални действия да се спазват правила не е имало. Все пак единиците са тези, които твърдят, че досега обществото е функционирало блестящо по всички правила, държавата е поддържала изрядно всички системи и изведнъж, като е дошла ГЕРБ на власт, всичко се е обърнало. Точно обратното – ние полагаме някакви усилия всяка една власт да функционира по правила, и то в полза на цялото общество. Ако не на цялото, поне на голяма част, защото досега е било обратното – малка част от обществото се е облагодетелствала от начина на функциониране на всичките власти за сметка на по-голямата част.

- Малкият и средният бизнес продължава да твърди, че няма условия да съществува. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се улесни работата му?
- Целият бизнес буксува в условията на криза. Въпросът е, че благодарение на основата, на която трябва да стъпим, да започнат да се случват позитивни неща, ние сме я поставили. В условия на криза малцина са доволни от начина на функциониране и дори световните анализатори твърдят, че от кризата многократно забогатяват най-богатите. Ние се борим успешно в кризата, защото вече има макропоказатели, че икономиката бележи ръст, особено ако сравним последното тримесечие на миналата година и първите три месеца на тази. Дори ръстът е сред най-големите в Евросъюза.

- А с какво се обяснява инфлация от 4,6% през февруари на годишна база?
- Ръстът обяснява донякъде и повишената инфлация, тъй като има и повишено потребление на енергия. Както знаете, българската икономика е много енергоемка, има повишено потребление на енергия и горива, а тези компоненти са с най-голямо повишение на цените.

- Не ви ли смущава изказването на премиера Бойко Борисов, че ако „ЛУКойл“ излезе в планов ремонт, това ще доведе до блокиране на държавата? Не означава ли това, че монополите продължават за управляват вместо политиците?
- Притеснително е, ако се случи това. За държавата не знам, но икономиката ще бъде доста затруднена, ако наистина престане да функционира „ЛУКойл“, тъй като няма алтернатива. Но това е съвсем друг въпрос. Не ние сме създали монополното положение, което съществува сега. Просто ние трябва да се съобразяваме с договорите, които са сключени от предишните правителства, тъй като неспазването им ще се приеме като натиск върху бизнес, който функционира в българската икономическа среда. Това не е добър знак пък към бъдещи инвеститори. Единствената възможност е регулаторните органи да си вършат добре работата. Всеки друг подход е антипазарен.

- Какво очаквате от приватизацията?
- Според най-консервативните оценки на агенцията за приватизация са около 250-260 млн. лв., но там е най-привлекателното парче от приватизационната торта - „Булгартабак“. Най-вероятно тези пари могат да бъдат удвоени.