- Г-н Хампарцумян, съвсем наскоро заявихте, че повече от половината българи живеят на кредит. Това крие ли опасност за стабилността на финансовата система?
- Не, това просто показва, че голяма част от българите имат кредитни отношения. Aко трябва да бъдем съвсем прецизни, ползването на комунални услуги, като ток, вода, също е вид “живот на кредит”, защото компаниите ви “кредитират”, като ви предоставят услугата, а вие плащате впоследствие. Дори когато се водеше големият спор дали сметките да се плащат на три, на шест месеца, всъщност компаниите за комунални услуги бяха готови да покажат по-голяма степен на доверие към клиентите си, отколкото, когато се плаща всеки месец, но тогава никой не използва тези аргументи.

- Пред студенти в Американския университет заявихте: „Вече сме в трета година на преструктуриране и помагане на някои компании. Време е тези компании да излязат от затрудненията си, което ще направят, ако бизнес моделът им е добър. Но ако няма подобрение, моделът им очевидно е грешен и поддържането им не е услуга за никого в дългосрочен план.“ Изчерпа ли се „кредитът на доверие“ на финансовите институции към българския бизнес с лоши резултати?
- Не се е изчерпал, но възможностите на някои компании стигнаха до логичния си край и затова виждаме относително висок брой на обявяване на несъстоятелност, на сливане и придобиване, но това е напълно естествен резултат от глобалната икономическа и финансова криза, усетена и у нас.

- Премина ли пикът на фалити на фирми?
- Надявам се да е преминал, но ще можем да го отчетем след време.

- Постоянно в медийното пространство се появяват тезите: банките не дават кредити на фирмите и затова не можем да излезем от кризата или фирмите увеличават много дълговете си и затова не можем да излезем от кризата. Коя е правилната?
- Нито едното, нито другото е вярно. Като погледнем статистиката на БНБ и данните, които се отчитат, ще видим дори съвсем леко нарастване на кредитирането. Естествено, темпът е много по-нисък, отколкото нивата отпреди кризата. Но все пак това означава, че има кредити, които са изтекли, има и подновени, има и някои нови кредити. На практика кредитирането не е спряло, но днес както апетитът на фирмите да теглят средства е намалял, така и банките са по-предпазливи да отпускат заеми за бизнеса. Но да кажем, че благоразумието в момента печели.

- „Дежурна“ остава и темата за тъй наречените лоши кредити. Според данните на БНБ за февруари делът на необслужваните в срок задължения на бизнеса за първи път намалява от близо две години. Как да тълкуваме подобни данни?
- Да не забравяме, че оперираме на малък пазар, където несъстоятелността на една голяма фирма се отразява силно и на нейните партньори. Затова ще има месеци, в които ще виждаме променливи резултати. Но очевидно сме близко до дъното, или, погледнато по друг начин – близко до върха на лошите кредити. Въпросът е да имаме устойчив растеж на икономиката, да стимулираме предприемчивостта на компаниите, потребителите да имат по-голямо доверие в собствените си възможности, за да потребяват повече. Тези фактори ще са реалното доказателство, че сме излезли от кризата.

- Споменахте вътрешното потребление. Според доклад на Световната банка именно то е най-голямото предизвикателство в икономически план пред България. Как може да бъде стимулирано в условия на валутен борд и какво може да направи държавата?
- Най-вече държавата да не пречи на бизнеса и да опростява административната среда. Да създава климат за инвестиции, за развитие. Не бива да надценяваме намесата на държавата – нейната най-добра роля е да бъде невидимият арбитър между различните интереси, който не пречи на бизнеса.

- В тази връзка как оценявате идеята на финансовия министър Симеон Дянков за ограничения и лимити за публичния дълг, дефицита в бюджета, които да бъдат записани в конституцията – т.нар. Пакт за финансова стабилност?
- Последните български правителства със сигурност бяха консервативни по отношение на фиска. Надявам се, че и следващите ще бъдат. Едно нещо обаче е сигурно – България не може да си позволи да харчи повече, отколкото печели, защото нито имаме огромен вътрешен пазар, нито разполагаме с природни ресурси. Това би довело до предпоставка за много сериозна локална криза, която по никакъв начин няма да е свързана със световните сътресения. Но пак искам да подчертая, че като че ли негативният опит от кризата през 1997 г. доведе до един политически консенсус, че финансовата стабилност трябва да се поддържа. Затова и поредица правителства, с различни приоритети и цветове, показаха, че е възможно.

- Какво е вашето мнение относно предложението на депутати от ГЕРБ за промени в Закона за кредитните институции, според които всеки клиент, който върне предсрочно заема си, независимо дали той е потребителски, ипотечен или фирмен, да не плаща такса на банката?
- Това бих го сложил в графата “популистки предизборни забежки” и няма нужда да го коментирам. И днес има много кредити, които банките дават, без да са задължени, без такава такса за предсрочно погасяване. От друга страна, по принцип не е добра идея търговските отношения да се регулират през закона. Т.е. свободата на договаряне между икономическите субекти би трябвало да бъде една от “свещените крави”, която да се пази.

- Началото на годината потвърждава ли сигналите за оптимизъм от края на миналата година за излизане от кризата?
- Ще видим в следващите три месеца. Аз съм умерен оптимист.

- Чуха се слухове, че две турски банки - Ишбанк и Актифбанк, са направили сериозни постъпки за дебют у нас. Смятате ли, че подобна турска инвазия ще изостри конкуренцията на родния банков пазар и до какво може да доведе тя?
- Мисля, че инвазия е неточно определение. Става дума за две много уважавани и сериозни турски банки. Те искат да имат българска операция. Колко голяма ще бъде тя, дали ще бъде едно представителство, един клон, който да обслужва само корпоративни клиенти, или искат да влязат и на други сегменти, трябва да ги питате тях. Но “инвазия” със сигурност не е правилната дума.

- Но имат ли място на малък, както сам казахте, пазар като нашия?
- Не бих ограничавал свободата на търговска инициатива на базата на размера на пазара дори и в банковата система. Всеки сам може да си направи сметка дали има, или няма смисъл да навлиза в нови страни, ниши и т.н. Донякъде роля в процеса може да има централната банка, която издава лицензите, определя условията.

- Обмисля се и идеята за закон за фалити на физически лица. Подобен нормативен акт има в повечето страни в Европа. Вашето мнение?
- Да кажем, “повечето страни в Европа” не е много точно в контекста на “закон за фалит на физическите лица”. На този етап мисля, че у нас е рано да говорим за това. От една страна, защото, за да работи тази идея, трябва да има цялостно изграден и работещ кредитен регистър, който да направи даването на кредити на хора, минали през процедурата, или по-скъпо, или невъзможно. Но в момента нямаме такава система – т.е. налице е контрабалансът срещу злоупотреби с правото за “персонален банкрут”. От друга страна, ако прекалено много хора се възползват от тази възможност, това би оскъпило заемите за коректните банкови клиенти. Защото загубите на банките при всички случаи ще бъдат компенсирани през цената на услугите. Така че, ако българският народ е готов да плати за несъстоятелността на част от съгражданите си, това може да бъде направено. Обявяването на персонален банкрут е свързано с практическото излизане от системата на финансовите услуги, т.е. ставаш “черна овца” – да, решаваш някакъв проблем, но само по себе си това не е добра идея. Освен това възможността да се злоупотреби с това право и да се стигне до “изкуствени” фалити би се отразила на финансовата система.

- От друга страна, в разгара на кризата зачестиха случаите компании да прибягват до “изкуствени” фалити. Това създава ли проблеми за банките?
- Не мисля, че води до системен риск за финансовите институции. Но хората, прибегнали до подобни измами, трябва да знаят, че в крайна сметка тяхната репутация спрямо банките ще бъде невъзвратимо нарушена.

- Банките у нас изконсумираха ли загубите от кризата?
- Провизираха ги, не са ги изконсумирали. Всъщност провизията е заделянето на резерва срещу бъдещи загуби. Т.е. един кредит, който се е “влошил”, ако нищо не може да се реализира от обезпечение и т.н., това е резервът, който банката би отписала като загуба. В същото време повечето кредити у нас са обезпечени с нещо – дори и стойността на обезпечението да е паднала, тези провизии няма да бъдат 100% загуба и значителна част от тях ще се възстанови.
На изхода на предишната криза имаше няколко поредни години, в които кредитните институции реинтегрираха провизии и правеха хубави печалби. Така че можем да приемем провизията не само като възможна загуба, а и като отложена печалба.

- Създава ли трудности реализирането на “изгорелите” имоти на длъжници към банките?
- Не бих казал, че има проблем. В един потиснат пазар реализацията е по-трудно. Но в крайна сметка няма как да има активи, които да не си намерят новия стопанин на съответната цена.