Момчил Андреев е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България). Завършил е Московския държавен институт за международни отношения и e специализирал финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия и САЩ. Бил е председател на УС и изпълнителен директор на Българска пощенска банка, както и член на бордовете и изпълнителен директор на Централна кооперативна банка и Булбанк. Той е носител на приза за финансово управление на фондация „Атанас Буров“. Член е на УС на Асоциацията на банките в България и на органите за управление на "Борика Банксервиз", застрахователно дружество "Уника" и Съюза на ловците и риболовците в България.

---

- Г-н Андреев, преди време заявихте, че очаквате ръст на фондовата индустрия и обръщане на инвеститорите от депозити към алтернативни форми на спестявания като тези във фондове, акции и суровини. Кои според вас са най-удачните форми на спестяване в настоящата ситуация у нас и каква доходност носят те?
- Парите във фондове в България се увеличиха с 27,7% през 2010 година, а фондовете на Райфайзенбанк нараснаха изпреварващо със 115%. Лихвите по депозитите вървяха надолу, особено през втората половина на миналата година, а акциите и суровините растяха. Това върна част от инвеститорите във фондовете. Тенденцията се запазва и през 2011 г. Доходността за 2010 година на развитите пазари беше около 10,7% , но това, разбира се, не означава, че през 2011 г. пазарите ще продължат нагоре.

- Какъв e според вас профилът на българина, който инвестира в акции, фондове или суровини?
- Инвеститорите в акции, фондове или суровини са сравнително малко. Обичайно те са в активна възраст и разполагат със свободни пари за дългосрочно инвестиране. Повечето имат подходящо образование и опит.

- Райфайзенбанк е лидер при частното банкиране. Как се промениха инвестиционните навици на клиентите ви в този сегмент? Какъв е прагът при вас за определяне на клиента като „частен“ и какви привилегии ползва той? Какви са очакванията ви за развитието на „частното банкиране“, което като че ли все още прохожда у нас?
- Работим с около 15 % от заможните българи. Офертата ни към тях се базира на преференциални условия и персонално обслужване, което дава комфорт и пести време.
Бъдещето на частното банкиране ще зависи основно от скоростта, с която в България се създава средна класа. Обществото ни е поляризирано. Кризата удари малкия и средния бизнес, а той е гръбнакът на частното банкиране.
Близо 30% от заможните хора в България са пасивни клиенти - капиталът и доходите им идват от реституция или от продажба на недвижим имот, на възраст са и не ползват активно услугата.
Факт е обаче, че световната криза раздвижи парите. По-заможните хора диверсифицират географски активите си - гърци, руснаци даже египтяни прехвърлят пари в България. Интересни сме им като част от Европейския съюз и при относително нисък праг на инвестиции получават възможност за дългосрочно пребиваване. Отделни по-оправни западноевропейци пък проявяват интерес към добрите лихви по депозити. Заможните българи също диверсифицират портфейлите си.
За частното банкиране е много важна средата и правната рамка - частният клиент иска конфиденциалност. Светът става един голям "Биг брадър", но ако няма спокойствие и дискретност, капиталът заминава.

- Статистиката на БНБ продължава да отчита ръст в депозираните средства на домакинствата, към края на 2010 г. е 12.89% за година. Кога можем да очакваме тази тенденция да се обърне?
- Дано тенденцията да не се обръща и парите в банките да продължават да растат. Проблемът е, че потреблението остава свито. Около една трета от ръста на депозитите в банките са начислени лихви, а две трети са свежи пари.

- На другия плюс е кредитирането, което все още се движи с много ниски темпове. Можем ли да очакваме съживяване на кредитирането за корпоративния сектор тази година? И от какво ще зависи това? И кога тенденцията ще се пренесе устойчиво и при ипотечния сегмент?
- За 2010 година статистиката отчете ръст на кредитите от едва 2.68%. Реално обаче ръст нямаше, по-скоро кредитът се е свивал, ако отчетете връщането на портфейли от чужбина.
Оживяване на кредитирането наблюдаваме от 3-4 месеца, защото се възобнови инвестиционният процес, но динамиката е слаба, а ефектът ще се усети след няколко месеца, когато се впишат обезпеченията и кредитите се усвоят ефективно. В период на криза пада използваемостта на договорените кредитни линии - фирмите имат договорен кредит, но го усвояват само частично. За сериозно търсене на нови ипотечни кредити има да почакаме.

- Изчерпа ли се кредитът на доверие на банките към фирмите за преструктурирането на техните дългове?
- Напротив - активно реструктурираме кредити, работим заедно с клиентите. На практика обаче в 2 от 10 случая, когато реструктурираме, кредитополучателят използва времето, за да изпразни фирмата от съдържание и да остави на кредиторите куха структура. Банките сме обезпечени и нашият интерес е по-защитен, но необезпечените кредитори губят много.

- Колко губи банковата система от провизии срещу лоши кредити? Не настъпи ли „точката на пречупване“ на тяхното нарастване, при положение че по предварителни данни на НСИ в последното тримесечие на 2010 г. икономиката ни е „живнала“ с над 2%?
- Провизиите не са загуба, а буфери срещу бъдещи неблагополучия на клиентите. Истинските загуби ще броим след 2-3 години, когато минем през съдебните процедури. През изминалата година банките заделиха над 1.3 млрд. лв., а провизиите достигнаха 5.74% от кредитните портфейли. Точката на пречупване не е достигната, напротив - традиционно поне до април-май портфейлите се влошават. Макар икономиката да регистрира слаб растеж, това не помага много на тези, които вече са под вода.

- Какво е вашето мнение относно предложението на депутати от ГЕРБ за промени в Закона за кредитните институции, според които всеки клиент, които върне предсрочно заема си, независимо дали той е потребителски, ипотечен или фирмен, да не плаща такса на банката?
- БНБ и Министерството на финансите бяха точни и ясни. За фирмите това не е желателно. Има международна практика. Банките също взимаме кредитни линии от чужбина, включително от международните финансови институции и също като фирмите плащаме такси, ако върнем парите предсрочно. Има и синдикирани кредити с участието на няколко водещи международни банки за големи компании. За физическите лица пък предстоят промени в европейското законодателство. Защо да не ги изчакаме и да съобразим дейността си с тях? В момента не забелязваме наплив от мераклии да си погасяват предсрочно кредитите, точно обратното.

- Как ще коментирате спекулациите, че две турски банки - Ишбанк и Актифбанк, са направили сериозни постъпки за дебют у нас? Смятате ли, че навлизането на нови банкови играчи ще изостри конкуренцията и до какво може да доведе тя?
- Райфайзенбанк за 15 години достигна 10% пазарен дял от "зелена поляна" в конкуренция с 30 банки. Това е по-трудно, отколкото да наследиш милиони клиенти от старата система и докато се пазиш да не си ожулиш коленете, да загубиш 10% пазарен дял. Още две банки няма да променят съществено картината.

- Има ли напрежение между банки и застрахователи по повод изплащането на обезщетения по полици за ипотечни заеми?
- “Райфайзен застрахователен брокер” работи с 12 застрахователни компании и ако имаше проблеми, щяхме да знаем.

- Не са ли твърде оптимистични заложените в бюджета 3.6% икономически ръст и 4.1% догодина? От какво ще зависи възстановяването на икономиката според вас?
Кои сектори трябва да са приоритетни за реформи?
- Нашите прогнози са за 2.5%. Възстановяването на икономиката ще зависи от глобалната картина и единението и конкурентоспособността ни като нация. Нужни са дълбоки реформи в здравеопазването, образованието и държавната администрация.

- Как бихте коментирали последната инициатива на министър Симеон Дянков за Пакт за финансова стабилност, който да бъде записан с промени в конституцията?
- Нека държавата също като леля Пена и бай Иван да се простира според чергата си. Добре е да има гаранции, че политическият елит ще спазва правилата. Какви точно проценти да бъдат записани и къде точно, е въпрос на доуточняване.


Интервюто взе Диана Йосифова
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.