- Г-жо Стоянова, предстои парламентарната група на ГЕРБ да внесе за обсъждане в Народното събрание Пакта за финансова стабилност, представен преди дни от финансовия министър Симеон Дянков, с цел промяна в конституцията. Как ще убедите депутатите от опозицията, че този десен модел на икономика трябва да влезе в основния закон на страната?
- Аз съм оптимист, защото при дебатите, които се водиха за бюджета през 2010 г. и 2011 г., от всички политически партии и сили се декларираше желание държавата да е финансово стабилна, да стои добре на кредитните пазари, което би довело и до намаляване на лихвите. Затова не би трябвало да има остра реакция против тези предложения. Разбира се, че ще се водят консултации. Министърът на финансите Симеон Дянков още тази седмица започна преговори с парламентарно представените сили и обстойно представи целите и резултатите, които се очакват от въвеждането на Пакта за финансова стабилност. Предполагам, че при тези първоначални срещи ще възникнат въпроси, които ще се доуточняват. Вероятно ще има втори и трети кръг на консултации още преди текстът да влезе за обсъждане като законопроект. След това в Народното събрание отново ще има обсъждане по темата.

- БСП обаче категорично зае позицията на отхвърляне на пакта...
- БСП твърдо ще отстоява опозиционната си гледна точка. За мен лично биха били много интересни техните мотиви - защо точно отхвърлят пакта и с какво той би попречил през следващите години на бюджетната политика на България? Не виждам такива причини и ми е интересно да чуя аргументите. Много се надявам за този изключително важен за държавата въпрос да не се заемат партийно-опозиционни становища, а да се стъпва на икономически аргументи.

- Една от мерките в Пакта за финансова стабилност предвижда преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 37% от БВП. Това не означава ли свиване на социалните функции, намаляване на социалните плащания, на парите за образование и култура?
- Самият процент - 37%, 38%, 35% или някакъв друг, ще трябва да бъде обоснован и вероятно ще бъде елемент на разговорите и дебатите, но когато говорим въобще за какъвто и да било процент, той ще ограничи наистина публичните разходи през бюджета и това са разходите, за които вие говорите – пенсии, социални плащания, както и разходите за армия, полиция и държавна администрация. Но смятам, че трябва на преден план да поставим друго – той ще ограничи държавата да изземва по-голяма част като данъци и такси от хората и бизнеса, т.е. ще остави по-големи суми в ръцете на бизнеса и обикновения човек. Той сам да реши как да ги похарчи – дали да задели като спестяване за бъдещи лоши събития, или да си купи телевизор. Аз мисля, че това ще направи много по-отговорен всеки един от нас.
Свободната икономика изисква инициатива и конкурентоспособност, а тя ще се постигне само ако се даде свобода на бизнеса да управлява парите си. Трябва да акцентираме върху това – оставяйки инициативата и парите у хората и бизнеса, това би довело до растеж, който от своя страна ще доведе до допълнителни приходи в рамките на въпросните проценти. Това е пътят, по който можем да търсим увеличаване на другите публични разходи.

- Кога за българската наука и култура ще има повече пари?
- Когато има повече пари държавата и когато се случат реформите, които ще трябва да се финансират с тези пари. Типичен пример за това е реформата в БАН и възможността да се дава самостоятелност на научните институти, за да се развиват тези, които имат потенциал. Тези пък, които нямат, да търсят такъв или да прекратят съществуването си. Разбира се, държавата трябва да се погрижи за тези институти, които нямат пазарен характер и пазарна реализация, но са важни за държавата. Финансирането трябва да става и чрез реформи.
Освен БАН през миналата година започна реформата и в културата. Бяха приети законови промени, чрез които се осъществява реформата в сценичните изкуства. Стъпка по стъпка в тази посока вървят нещата, но при ограничен финансов ресурс, не можем да се разпиляваме в много посоки. Трябва да кажем кои са приоритетите ни и да насочим финансирането към тях.

- Финансовият министър Симеон Дянков твърди, че България вече излиза от кризата заради ръста в износа. Но в момента основните суровини поскъпват силно, което предвещава поскъпване на стоките и евентуално голяма инфлация.
- Ситуацията е трудна и за съжаление тя идва изцяло отвън. Това, което се случва с революцията в Северна Африка, влияе също върху цените на петрола и много други суровини. Финансово стабилни европейски държави като Франция например си поставиха като задача №1 овладяване поскъпването на храните. А то се дължи на поскъпването на суровините. Така че това не е проблем, който е само български и правителството би могло да разреши със собствени мерки. Аз бих изчакала официалните статистически данни, защото подобни приказки се приказваха и през 2010 г., но когато излезе официалната статистика, се оказа, че хармонизираната инфлация е под 4% , която бих нарекла здравословна за една икономика, още повече – при валутен борд. Доколко има паника и преекспониране и колко са реалните цифри на инфлацията, ще видим, когато излезе конкретната статистика.

- От БСК прогнозират масови фалити на фирми през тази година.
- Фалити вероятно ще има. Винаги е имало. В тях няма нищо лошо, защото това е подборът, при който оцеляват конкурентните и жизнеспособните бизнеси, които имат и квалифицирана сила, пазари за продукцията си и традиции в производството. Ще фалират балони, както стана след строителния бум. Там не бива да имаме очаквания, че нещо може да се върне, не само в строителството, но и във всички отрасли, свързани с него. Във фалитите има оздравителен момент. Разбира се, всичко това е свързано с изключително болезнени мерки, които хората и бизнесът трябва да вземат. Всеки трябва активно да търси развитие и реализация. Това е пътят, по който може да се излезе. За мен всичко останало нагнетява една паника и нереалистични очаквания към държавата - майка, която ей сега ще извади едни пари и ще спаси всички. Пари няма. Парите не са на държавата, а на всички нас и за да ги даде държавата, трябва да ги вземе от нас. А това означава вдигане на данъци. Това ли искаме? Този ход не е най-добрият за никого, не само защото изземва ресурс, но и защото гони чуждестранните инвеститори, стагнира производството и забавя излизането от кризата.

- Работодателите призоваха държавата да се държи като търговски субект и да си плаща договореното с бизнеса. При това искат парите за обществените поръчки да се плащат до 30 дни от завършването на проектите. Ще поеме ли държавата това обещание?
- Аз съм съгласна напълно с работодателите, защото държавата е участник на този пазар и трябва да бъде равнопоставен играч. В тази посока беше направено доста – през 2010 г. беше разплатено сериозно количество договори и поръчки. Към края на годината са останали неразплатени само около 50 млн. лв. Така е по балансите на финансовото министерство. Категорично мога заявя, че силно бе намален размерът на задържания данъчен кредит, което също е сериозен ангажимент на държавата. През миналата година приехме и редица законови промени, които скъсяват сроковете и задължават държавата да прави тези плащания. Ако трябва през тази година ще направим и следващите стъпки в тази посока, т.е. да имаме законови гаранции и да се носи отговорност от тези министерства и ведомства, които не изпълняват закона. Категорично държавата трябва да изпълнява ангажиментите си като участник в стопанския живот.

- Министър Дянков призна, че България отделя за вътрешна сигурност и отбрана два и половина пъти повече пари от средното в ЕС...
- В армията върви сериозна реформа. Имаме ангажименти по обновяване на техниката и по личния състав. Но там има воля и миналата година съставът на Министерството на отбраната бе драстично намален, но това не доведе до финансови икономии, защото се изплащат обезщетения при освобождаване на хора. Ефектът ще се почувства след приключване на реформата. В полицията се направиха някои стъпки, но мисля, че 2011 г. ще е важна там да се случват реформи, които хем да оптимизират финансирането, хем да доведат до по-добро качество на сигурността.

- Ще стигнем ли в тази критична година планирания от правителството икономически ръст от 3,6%?
- Надявам се да го стигнем, но сам по себе си ръстът не означава изливане на много приходи и съответно – харченето на тези приходи. Но все пак един ръст ще ни даде спокойствие в приходната част на бюджета.

- А кои са приоритетните сектори за финансиране през тази година?
- Много е трудно да се определят. Едни ще кажат, че това са най-бедните слоеве от населението – пенсионери и социално слаби. Други ще кажат, че образованието и културата са най-важният приоритет, защото това е бъдещето на нацията. Трети ще кажат, че за да се развиваме и да има икономика, трябва да има инфраструктура, която така и не успяхме да направим за всичките тези години. Виждате колко е сложно, а ресурсът е ограничен.

- Какви финансови законопроекти ще се приемат до края на тази парламентарна сесия?
- Работата на бюджетната комисия е предимно в първата сесия, когато се подготвя бюджетът за следващата година и се приемат изменения в данъчни закони. Така че не очакваме до края на тази сесия обсъждане на някакви големи законопроекти. По-скоро ще се наложи промяна в някои закони за изчистване на текстове в тях. На дневен ред ще излезе подготвяната промяна в ДОПК, касаеща съкратени срокове за осъществяване на изпълнителното производство. Става въпрос, че когато публичният изпълнител на НАП започне това производство, да може да реализира имуществото в по-къси срокове и парите да влязат в хазната.


Интервюто взе Лили Мричева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.