Лили Мирчева
Борислав Наумов

Най-малко 180 депутати трябва да гласуват „за“ приемането на Пакта за финансова стабилност, предложен от екипа на финансовия министър Симеон Дянков и записването му в Конституцията на България. Вчера основните мерки в него бяха официално представени, а Дянков заедно със заместниците си Владислав Горанов и Боряна Пенчева дадоха разяснения за същността на проекта за пакт.
Според чл. 155 на основния закон парламентът приема изменение или допълнение в него с мнозинство 3/4 (180 от общо 240 депутати) от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако предложението не получи това мнозинство, но надхвърли 2/3 (160) от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 (160) от всички народни представители.
Сметките показват, че документът трябва да получи подкрепата, освен на парламентарната група на ГЕРБ, още и на депутатите от „Атака“ и Синята коалиция, на отцепилите се депутати от РЗС, както и на част от народните представители от ДПС и БСП. В момента ГЕРБ, „Атака“, Синята коалиция и независимите депутати, които подкрепят правителството, са общо 157 души.
Пактът за финансова стабилност съдържа три основни мерки - бюджетен дефицит до 3% от БВП, преразпределителна роля на държавата до 37% от прогнозния БВП и промяна на преките данъци само с квалифицирано мнозинство на депутатите (2/3 или 160 гласа). Според финансовия министър няма никакво съмнение, че „здравомислещите“ глави от опозицията ще се присъединят към дясната идея за дългосрочно запазване на фискалната дисциплина. По думите му вероятният срок за влизането в сила на пакта е 1 януари 2013 г. Той даде пример с Германия, където през юни 2009 г. са приети конституционни промени по дефицита. „Те ще влязат в сила през 2014 г. т.е. с 5 г. срок на опознаване. При нас ще бъде доста по-бързо. Пактът за финансова стабилност не случайно го слагаме в конституцията - при успех ще просъществува с десетилетия“, категоричен бе вицепремиерът.
Докато той не бъде приет, няма да бъдат направени стъпки за влизане в ERM-2, добави той. По-рано в интервю за Ройтерс Дянков заяви, че още през тази есен България може да започне разговори с Брюксел за влизане в ERM-2, въпреки че няма краен срок за приемане на единната валута.
Предложенията в пакта за стабилност, изискващи промяна в конституцията, трябва да се обсъдят много внимателно, коментира за „Класа“ депутатът от ДПС Юнал Лютви, но не се ангажира да говори от името на партията си. По думите му промяната на конституцията е важен политически акт. „На първо място, ние трябва по същество да обсъдим самите предложения. Трябва да се съберем – парламентарната група, ръководството на партията или заедно и да обсъдим всичко това. Не съм убеден дали промяната на конституцията е най-правилният път за постигане на фискална стабилност. Необходимо е по-подробно да се запознаем и с мотивите за това искане – какво цели министър Дянков. Нашето становище ще бъде плод на задълбочено обсъждане и преценка“, коментира Лютви.
Изпълнителното бюро на БСП пък взе решение категорично да се противопостави срещу готвения т.нар. Пакт за финансова стабилност или фискален борд, заяви за „Класа“ левият депутат Георги Кадиев. Според него това е ултрарепресивна мярка не толкова към българското правителство, колкото към българската икономика. Всяко едно правителство при необходимост, в ситуация на криза, трябва да разполага с достатъчно ресурс, ако се налага да разходва средства и над 40 % от БВП, за да подпомогне българската икономика. „Затова се правят силни излишъци и се трупа резерв в добри години, за да може да се харчи в лоши години”, добави Кадиев. Ако се случи, по думите му, някакво бедствие, за да се помогне на населението, трябва да се промени цялата конституция.