---

Борислав Богоев е избран за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, от Народното събрание на 15 юли 2010 г. с 3-годишен мандат. Роден е на 30 декември 1965 г. в гр. Хасково, магистър по икономика, специалност финанси, и дипломиран мениджър по финансов и банков мениджмънт в международния бизнес от УНСС. При основаването на Комисията за финансов надзор през 2003 г. е назначен за директор “Инвестиционни посредници. Пазари на ценни книжа”. През октомври 2005 г. започва работа като управител на инвестиционен посредник „Сомони файненшъл брокеридж” ООД и до избора си за член на КФН ръководи цялостната дейност на финансовата група.

---

- Г-н Богоев, една от горещите теми в последно време са промените в Кодекса по застраховане, които целят да се махнат маркировките на автомобилите. Какво наложи тези промени и каква е европейската практика?
- Да не заблуждаваме читателите - още няма промени в Кодекса за застраховането, с които се премахват стикерите. Тези промени са на етап обсъждане. Затова и на два пъти организирахме форуми, на които подробно се обсъдиха плюсовете и минусите при маркирането на автомобилите. Първия път беше на конференция за застрахователните измами през декември миналата година и втория път – сега, на 7 февруари, на кръгла маса на тема „Маркирането със стикери във връзка със застраховката „Каско” – за и против”. Неслучайно тези форуми се организират съвместно с Асоциацията на българските застрахователи под егидата на Министерството на вътрешните работи и КФН, тоест темата има отношение към дейността им. Друго, което трябва да уточним, е, че няма единна европейска практика по този въпрос. Проблемът в България е, че не би трябвало да се изисква от гражданите да плащат допълнително 50-60 лева за маркиране, когато си купуват «Каско». Също така практиката застраховката да влиза в сила (въпреки че вече е платена застрахователната премия) само след като е изпълнено условието за маркиране, трудно може да бъде оценена като достатъчно коректна към потребителя. На практика в отношенията между застрахователя и застрахования се дава предимство на една трета страна, чийто статут изобщо не е изяснен, но пък от нейните действия зависи осигуряването на застрахователното покритие. И ако за застрахователя са ясни «качествата» на тази трета страна, то това по никакъв начин не важи за потребителя, за когото остават хипотезите и догадките относно това, за какво плаща при пасивното маркиране. Освен това така се поставят в неравнопоставено положение потребителите, които имат маркировка, и тези които нямат. Затова работната група между МВР, КФН и АБЗ ще изготви предложение за изменения на кодекса в тази насока, които после ще се внесат в Народното събрание.

- С какви резултати застрахователният бранш изпраща 2010 г.?
- Не разполагаме с окончателни данни за 2010 г., ще ги получим в края на март. Но по данни за януари-ноември м.г. общо застрахователният сектор отчита спад на премийните приходи от 2,6% на годишна база, като спадът в общото застраховане е от 4,4%, който се компенсира от ръст в животозастраховането от 9,2%.

- Можем ли да кажем, че секторът е преодолял най-лошото от кризата?
- Последните данни показват, че поне темпът на спад е намалял. Надявам се 2010 г. да е последната със спадове, 2011 г. да е нулева, а през 2012 г. да отчетем лек ръст.

- Увеличиха ли се опитите за измами?
- Нямаме конкретна статистика. Измамите се разследват от криминална полиция и не зная колко от тях са извършени с помощта на служител от застрахователна компанията и колко са по инициатива на външни извършители. Но при всички случаи губят застрахователните компании и не само те, а губим всички ние, потребителите, тъй като тези разходи по някакъв начин се калкулират в премиите.

- Очаквате ли да се появят нови застраховки или пакети, които да раздвижат пазара?
- Да, очаквам да се появят нови застрахователни пакети, но не и нови застраховки. Видовете застраховки са описани в Кодекса за застраховането и без промяна на законодателството не могат да се предлагат нови видове, но що се отнася до нови пакети, абсолютно е логично - още повече в условията на криза, застрахователите да преразгледат своите застрахователни пакети и да ги променят в зависимост от маркетинговата си политика.

- Има ли интерес от навлизане на нови играчи на пазара у нас и съответно опасност от спекуланти?
- Към 31 януари 2011 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност у нас, са 330, като от тях 9 са декларирали отказ от извършване на застрахователна дейност на територията на страната. Само за януари 2 застрахователи са пожелали да работят в България. Към 31 януари нотификациите на застрахователни посредници от държави членки са 1504, като от тях 74 са прекратили дейност. Към края на януари застрахователи от България, пожелали да извършват дейност на територията на държави членки, са 9, а застрахователните посредници са 15. Що се отнася до спекулантите – крайно време е да разберем как функционира механизмът на европейското бизнес пространство – след като една компания е регистрирана в държава членка, тя подлежи на съответната регулация там и не може да се измъкне безнаказано.

- Регулациите от последните 6 месеца бяха насочени предимно към автомобилното застраховане. Предвиждат ли се промени и в другите застрахователни сегменти? И какви са вашите приоритети?
- Моите приоритети са по отношение на целия застрахователен сектор, за мен няма важна и неважна тема. Но логично започнахме от промените по отношение на ГО по простата причина, че тя е задължителна застраховка и касае изключително широк кръг потребители – застраховани и увредени лица, защото тя не се отнася само до шофьорите, но и за всички, които се движат по улиците и могат да пострадат при ПТП. С промените, които направихме, имахме за цел да защитим потребителите, тоест застрахователните компании да имат достатъчно средства, за да изплащат обезщетения, което повиши цената на застраховката. Естествено, цената по „Гражданска отговорност” трябва да е съобразена и със стандарта на живот у нас, не може да бъде колкото в Швейцария например, но трябва да е достатъчна. Другите необходими неща, които смятам, че ще постигнем до 1 година във връзка с тази застраховка, са: въвеждането на електронната полица, системата бонус-малус да заработи и да бъде готова методиката за неимуществените вреди.

- В тази връзка готова ли е методиката?
- За изработването й сме ползвали чуждестранния опит (Испания, Франция, Германия), както и българския. Набелязали сме основните параметри, чрез които ще се определят претенции за обезщетения по ГО за неимуществени и имуществени вреди, претърпени във връзка с телесни наранявания или смърт. Обезщетението ще зависи от категорията на увреждането, тоест коя част на тялото е пострадала, и от степента на телесното увреждане. А при смърт има специални критерии, свързани с личността на починалия, като възраст, семейно положение, доход, както и критерии, свързани с наследниците. Трудно се изчисляват претърпените болки и страдания, а и към тях се прибавят претърпените имуществени щети. Естествено, всичко това се установява на база представени медицински документи. Въобще в целия документ има много медицина. Искам да акцентирам, че тази методика е предназначена за доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията и в нея застрахованото лице и застрахователят може да намери при определена травма каква сума се полага и ако двете страни са съгласни, да се стигне до споразумение. Естествено, методиката не изключва съдебно разрешаване на случаите.

- Има ли много оплаквания от страна на банките по полиците „Живот“ към ипотечен кредит?
- В сравнение с всички останали жалби тези, свързани с кредитни институции, не са много - 49 от общо 1200-1300 жалби годишно. Всичките тези жалби внимателно са разгледани, искали сме становището по всеки отделен случай от застрахователя и сме се произнесли по тях. Това, което искам да посъветвам хората, е много внимателно да четат документите, което им се предлага за подпис, защото често пъти най-важното е записано със ситните буквички, а след като си подписал, си приел условията и после трудно можеш да изразяваш несъгласие.

- Споменахте електронната полица и системата бонус-малус. Кога най-накрая ще станат факт?
- С промените в Кодекса за застраховането от 2009 г. беше направена първата стъпка в тази посока. В края на миналата година приехме Наредба за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици. Наредбата предвижда сключените договори да се отчитат в информационния център и в КФН до 24 часа от тяхното сключване, а корекциите на допуснати грешки при отчитането на договор се извършват в срок до 48 часа от сключването на договора. В комисията вече са осигурени технически възможности за ежедневно отчитане на полиците, като електронният портал за получаване на информацията е отворен по 24 часа всеки ден. Наредбата има за цел да гарантира, че всички полици ще бъдат отчитани в деня на тяхното сключване, като се прекрати забавеното отчитане. Определени са и срокове за техническо обезпечаване на информационната система - в рамките на шест месеца от влизането в сила на наредбата застрахователите трябва да представят в комисията техническите си задания за адаптиране на информационните си системи. С други думи през м. май 2011 г. застрахователите трябва да представят при нас информация за адаптираните си електронни системи. По отношение на системата бонус-малус също има напредък и се обменя информация между МВР и застрахователите (чрез Гаранционния фонд) за настъпилите ПТП. Осигурена е и възможност да се правят справки за ПТП на страницата на Гаранционния фонд в интернет. След въвеждане на регистрационния номер или номера на рамата може да проверите дали въпросното МПС е причинило виновно ПТП и с какъв протокол това е констатирано.

- Друга тема, за която се чуха много „за“ и „против“, е пререгистрацията на здравноосигурителните дружества като застрахователи. Това ще промени ли пазара на здравните застраховки?
- Дружествата по доброволно здравно осигуряване ще могат да извършват досегашната си дейност без промяна, след като се пререгистрират като застрахователи. Трябва да се знае, че бъдещите изменения няма да се отразят на предлаганите от здравноосигурителните дружества продукти. Промените засягат единствено изискванията към извършваната дейност. Ще се повиши изискването за собствен капитал и неговото качество (няма да може да бъде със заемни средства), ще се повишат изискванията към органите на управление, ще трябва дейността да бъде съобразена с добрите корпоративни практики за управление и да бъде обезпечена с адекватни информационни системи.
Предвид завишените изисквания обаче могат да настъпят промени и реорганизация в самите участници на пазара на услуги по доброволно здравно осигуряване.

Интервюто взе Диана Йосифова
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.