Джорджо Прадели е генерален мениджър в Юробанк И Еф Джи (собственик на Пощенска банка). Ръководител е на "Международен отдел" в групата и е член на изпълнителния комитет на гръцката банка. Към И Еф Джи груп се присъединява през 2003 г. Преди това в продължение на 12 години заема различни постове в Дойче банк груп. С него разговаряме за уроците от кризата, за здравето на банките в региона, за бъдещето на икономиката.

---

- Г-н Прадели, какви са очакванията ви за икономическото развитие на региона Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в частност България?
- Очакваме през 2011 г. всички страни в региона да отчетат позитивен растеж. След две години на рецесия и икономическа и финансова криза прогнозираме 2011-а да е първата година, в която ще станем свидетели на умерено възстановяване. Естествено, и вашата страна не прави изключение. Относно България експертите от Юробанк И Еф Джи са заложили постепенно подобряване на икономиката, вследствие на плавно възстановяване на вътрешното търсене през 2011 г. Ние увеличихме очакванията си за икономически растеж в България и смятаме, че той ще бъде в рамките на 2.5%. Това е доста по-ниско от очакванията на правителството, според които ръстът на БВП ще бъде 3.6%. Въпреки това искам да подчертая, че каквито и да са прогнозите, щом надвишават 2 на сто, това е добър знак за умереното възстановяване. Както споменах вече, ние завишихме очакванията си и смятаме, че тази година ще е силна за вашата страна.

- Какви според вас трябва да бъдат локомотивите за траен и устойчив растеж в региона и в Европа като цяло?
- Какъв трябва да бъде моделът на растеж в Европа е тема, по която има голям дебат. Смятам, че ситуацията в западната част на континента и в Централна и Източна Еропа е съвсем различна, затова не може да ги поставим под един общ знаменател. Като цяло в Централна и Източна Европа виждаме добри индикации, че развиващите се страни през 2010 г. бяха силни и увеличиха ориентацията си към износ. Експортният сектор се развиваше много добре, като това в пълна сила важи и за България, както и в другите страни в региона. Вярвам, че това е верният път за развитие, който ще бъде и устойчив. Несъмнено експортният сегмент е обвързан с производството и това е много важен компонент, към който трябва да бъдем фокусирани.
Очаквам страните от ЦИЕ постепено да се съсредоточат към производствените вериги, като все повече да се насочват към други продукти и услуги с по-висока добавена стойност и добри технологически характеристики. Вярвам, че това ще бъде катализаторът за повече чуждестранни инвестиции. В България високите нива отпреди кризата на търговския дефицит по време на рецесията бяха овладени и беше променен моделът на растеж. Относно Западна Европа, там платформата за растеж е съвсем различна и бих казал, че има достатъчно голям дебат за техния модел и не бих се заел да коментирам.

- Темата за еврозоната е много дискутиран въпрос. Според вас България на този етап от развитие нуждае ли се от еврото и трябва ли да си го поставяме като приоритет?
- България е страна, която се намира във валутен борд, и смятаме, че това изигра положителна роля за развитието на страната ви, защото в момент на криза и рецесия успяхте да запазите фиксирания курс. От една страна, бордът гарантира много добра и строга регулация, защото монетарната политика не позволява волности. Освен това фиксираният валутен курс позволява без флуктуация да бъде осъществен процесът към присъединяване и приемане на еврото за разлика от други държави. Ние смятаме, че моментът е много положителен за България. Сигурен съм, че централната банка и правителството ще изберат правилния момент, за да приемат еврото. А относно спекулациите, че влизането в еврозоната ще затрудни бизнес климата, категорично смятам, че частният сектор ще оперира много добре в тази среда.

- Какви са очакванията ви за развитието на банковия сектор у нас и необходими ли са допълнителни мерки за неговата стабилност?
- Българският банков сектор беше и продължава да бъде здрав и устойчив въпреки кризата. Смятам, че банковата система в страната изигра основна роля за подкрепа на икономиката. Преди кризата и по време на нея несъмнено финансовият бранш се справи много добре. Когато има положителен растеж в БВП, то тогава се вижда положителен растеж на кредитирането. Смятам, че ръстът на икономиката ще доведе до завръщане на интереса към бизнес кредитирането на компаниите, а хората ще започнат отново да търсят агенциите за недвижими имоти и съответно банките, за да купуват активи или недвижимости. Едно раздвижване на имотния пазар ще има положително отражение за сектора. От Юробанк И Еф Джи очакваме умерен ръст на финансовия сектор, който ще бъде воден от развитието на икономическия растеж. Това е най-важното, за да може браншът да се развива и да отчита прогрес. Според мен дебатите за регулаторната рамка и нуждата от повече регулации не са от първостепенна важност и не би трябвало да се обсъждат сега. Като цяло не смятам, че банковата система и финансовите институции в България се нуждаят от допълнителни мерки, за да се развиват.

- Относно несъбираемите вземания какви са очакванията ви и можем ли да кажем, че темпът им на увеличаване се забавя?Доколко страшен е пикът на лошите кредити за родната икономика?
- В Юробанк И Еф Джи като цяло и в Пощенска банка в частност ние вече наблюдаваме овладяване на темпа на нарастване на несъбираемите заеми. През последното тримесечие на изминалата година лошите кредити леко намаляха и смятам, че пикът им вече е преминал и оттук нататък ще виждаме само понижаване. Единствено компаниите от малкия бизнес остават слаби и изпитват затруднения заради стагнацията на икономиката. Но като цяло сме свидетели на окуражаващи знаци, че най-лошото е преминало и остава зад нас.

- Това означава ли, че през 2011 г. можем да очакваме ръст на кредитирането и с колко? От кой сегмент ще започне раздвижването?
- 2009-а и 2010-а бяха години без ръст на кредитирането в България, като обемът на новоотпуснати кредити едва покриваше изплащанията и слабото търсене на нови заеми. Този процес е много или малко в съответствие с понижената икономическа активност. През втората половина на 2010 година обаче икономиката се стабилизира и показа първите признаци на възстановяване, основно движена от експорта. Очакваме това да продължи и през 2011 година, което да доведе до възстановяване на кредитирането в размер на около 5%. Този ръст се очаква да дойде от постепенното съживяване както на фирменото, така и на кредитирането за граждани, като при физическите лица основно ще бъде ипотечното кредитиране.

- България все още усвоява средствата от европейските фондове бавно. Какво според вас трябва да се промени, за да може страната да се справя по-добре?
- В нашите разчети усвояването на средствата от европейските фондове е поставено на ключово място и смятаме, че трябва да бъде приоритет за България, но и не само на нея, а и за целия регион. Централна и Източна Европа се нуждае най-много от две неща. Първото е добра инфраструктура, която неминуемо трябва да се развива. Средствата от фондовете несъмнено могат да помогнат за подобряването на тази мрежа. Втората цел, която страните от региона трябва да преследват, са инвестициите. През последните две години видяхме много промени спрямо преди кризата. Сега, когато всички държави в ЦИЕ имат за цел да възстановят растежа на икономиките си, инвестициите в инфраструктура са най-добрата рецепта за възстановяване на икономиката. Несъмнено има неудовлетворение от начина, по който България усвоява свободните средства от Европейския съюз. Това определено не е проблем само за вашата страна, а за целия регион и очевидно трябва да се направи още много и да се променят процедурите, за да може моделът да проработи. По тази причина и обединихме усилия с групата от Виенската инициатива, правителството, властите, Европейския съюз, Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се съсредоточим над проблема и да намерим подходящо решение. Инициативата има екип на европейско ниво, който прави анализ на ситуацията с еврофондовете и търси възможност процесът за усвояване на тези средства да се ускори и повече пари да влязат реално в икономиката. Освен това търсим прозрачен механизъм, чрез който добрите проекти да бъдат подпомогнати и да бъдат реализирани.


Интервюто взе Людмила Куюмджиева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.