Пикът на лошите кредити у нас предстои, ще стигнат 15%

Людмила Куюмджиева
Диана Йосифова


Пикът на лошите кредити в България ще бъде през тази година. Това прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, на форума на Euromoney във Виена. По думите му в страните, в които спадът на икономиката е бил по-голям, пикът на лошите вземания предстои. Оценките на „УниКредит“ сочат, че десетте най-големи банки у нас могат да се справят с нарастване на необслужваните в срок кредити дори до 20%-25% без необходимост от допълнителен капитал. „Не очакваме да се случи, но, от друга страна, това показва колко стабилен е секторът”, заяви икономистът. Той прогнозира кредитите с просрочие над 90 дни да достигнат около 15% тази година при малко над 10 на сто към края на 2010 г. За разлика от България в Полша, Чехия, Словакия и Словения, в които процесът на възстановяване е напреднал, пикът на лошите кредити е преминал през втората половина на 2010 г.
Виолина Маринова, председател на Асоциацията на българските банки (АББ) и изпълнителен директор на Банка ДСК, също потвърди пред „Класа“, че може да станем свидетели на ръст на лошите кредити, но той ще бъде плавен. „Банките разполагат с достатъчно буфери, системата е стабилна, а и трябва да се има предвид очакваното възстановяване на икономиката“, поясни експертът.
„Пикът на лошите кредити премина през 2010 г. Разбира се, няма как с магическа пръчка те изведнъж да спрат да растат, но най-лошото е вече зад гърба ни“, коментира Емил Вучков, директор „Пазарна и продуктова политика” в МКБ Юнионбанк. По думите му тази година проблемните вземания ще спрат да нарастват и дори ще видим намаление през втората половина на годината.
Когато БВП отбелязва спад, лошите заеми отбелязват ръст и обратното. След като за 2011 г. по различни прогнози се очаква ръст на икономиката между 2,0% и 3,6%, това означава, че лошите кредити ще забавят ръста си. Най-важното обаче е, че банковата система остава добре капитализирана, реализира печалба във времена на криза и успява да се справя с проблемните вземания, аргументира се Вучков. Според Кристофор Павлов от УниКредит Булбанк ръстът на кредитирането в повечето страни е започнал от корпоративния сектор, докато домакинствата са изостанали. Разчетите на МКБ Юнионбанк също сочат първо раздвижването да дойде от фирмите - колкото повече поръчки получават те, толкова по-стабилни финансово ще бъдат. След като фирмите укрепнат, положителните ефекти ще достигнат и до техните служители. „Сериозните натрупани спестявания (само за миналата година от над 3,5 млрд. лв.) в голяма степен говорят за отложено потребление. Това отлагане не може да продължава вечно. Вече видяхме и първите данни за раздвижване в потреблението, което от своя страна води до повече поръчки за фирмите и съответно до подобряване на тяхното състояние. С други думи процесите са взаимно свързани“, коментира Емил Вучков. Той препоръчва и много внимателно да се следят данните за чуждестранните инвестиции, защото, ако разчитаме само на местен ресурс, излизането от кризата ще е по-трудно.
Предоговорените заеми в българската банкова система са незначителни, в рамките на по-малко от 3% от общия кредитен обем, като намаляват през третото спрямо второто тримесечие на 2010 г., сочат още данни на „УниКредит“. За сравнение предоговорените кредити са около 4% в Румъния, като достигат най-високите си стойности в Латвия (25%) и Украйна (38%). Отличник е Чехия, с ниво на предоговорените кредити от едва 0,5% от общия обем.

Станете почитател на Класа