България и Румъния все повече ще губят предимствата за конкурентоспособността си, свързани с цената на труда, става ясно от изследване на „УниКредит груп“ за икономиките от Европейския съюз. Заплатите през последните 4 години нараснаха съответно с 8 % и с 18 % годишно в двете страни. „Страните от Централна Европа (ЦИЕ), които влязоха в ЕС през 2004 г., вече трансформираха бързо и дълбоко производствената си структура през последното десетилетие“, се казва в анализа на „УниКредит“. „Унгария, Полша, Чехия и Словакия мигрираха икономиките си от традиционния модел към сектори, притежаващи повече добавена стойност. Ето защо е необходимо да се оцени дали България и Румъния са в състояние да последват примера им, или пък ще останат европейската производствена база с ниска себестойност“, добавят авторите на изследването Анализът на нивото на доходите в България и Румъния според проучването на „УниКредит“ показва как други производствени центрове могат да имат повече предимства по отношение на фактора себестойност. Следователно ясно е, че този тип предимство не може да бъде по-нататък водещо за конкурентоспособността на двете страни в бъдеще. Други фактори обаче могат да допринесат значително за конкурентоспособността, ако се прибавят към цената на производството - географската близост, членството в ЕС, перспективите от влизането в еврозоната. За България това се очаква да стане през 2011 г., като по този начин може би дори ще изпревари страни като Унгария, Полша и Чехия. За Румъния пък очакванията са да се присъедини към зоната през 2014 г. От изследването става ясно, че оперативният контекст в България и Румъния е в общи линии добър, особено в данъчната сфера. Облагането на печалбите е сред най-ниските в Европа - 10 % за България и 16 % за Румъния. Това води до навлизането на все повече инвеститори, заинтересовани от ниските данъци, които трябва да платят. Производителността в двете страни остава на много ниски нива - под половината от тази в Европа, но все пак е в растеж, се казва още в проучването. Тази бездна се съчетава и с доста ниското ниво на научните изследвания и развитие. Бъдещите предизвикателства за България и Румъния, които в същото време са и възможности, ще бъдат свързани с това да се увеличи конкурентоспособността в глобален мащаб, без да се остава в плен на лидерската позиция по отношение на цените в европейски мащаб. Усилията трябва да се концентрират в две основни посоки. Първата е акцентът върху качеството на производството и еволюцията на производствената специализация. Другата посока е свързана с отварянето навън на тези икономики, което е от жизнена важност за привличането на инвестиции и за развитието на търговски и институционни връзки с ЕС.