Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество" – София. Член е на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация. Създател е на блога за икономика - ikonomika.org. Завършил е финанси в УНСС в София. Част е от мрежата за изследване на фискалните въпроси към френския институт IREF, експерт е към CBPP – Washington по изготвянето на международния индекс на бюджетната прозрачност. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Съавтор е на книгата "Анатомия на прехода". Георги Ангелов е автор на идеята за въвеждане на 10% плосък данък върху доходите, 10% данък печалба и 10% осигурителни вноски. - Централната банка на САЩ намали миналата седмица доста драстично основния лихвен процент в опит да стабилизира изпадналите в криза пазари и това провокира незабавна активизация във финансовия сектор. Как според Вас ще се развият тези процеси? - Според мен в тази сфера голямо влияние играе психологическият ефект. Все пак общият брой на хората, които не си плащат ипотеките, не е 100 млн., а значително по-малък, но психозата вече се разпространи на целия пазар. Както се видя, и оценката на акциите е много несигурна, което води към увеличаване на безрисковите инвестиции – държане на кеш и правителствени облигации, от което следва, че пазарът не работи добре. За да се справи с това, Федералният резерв не само намалява лихвения процент, но и предоставя повече ликвидност под формата на ценни книжа, като повечето оценки за този вид въздействие са положителни. Докато намалението на лихвения процент е по-вероятно да доведе до негативни дългосрочни последици. Тоест много е трудно да се прецени кое точно колко влияе - дали повишената ликвидност, дали подобрените финансови резултати на някои банки, или свалянето на лихвения процент. Или просто психологическият фактор. Има много разрешения на ситуацията, като важното е, че повечето водят в една посока - стабилизиране на ситуацията. Това стабилизиране няма да бъде наистина видимо, преди ипотечният пазар в САЩ да се нормализира и цените на имотите да престанат да се понижават - за което вече има индикации. В момента хаосът е не само на финансовия пазар, но и сред мненията на анализаторите. Много експерти смятат, че рязкото сваляне на лихвените проценти - до практически отрицателни нива, ако се извади инфлацията - и наливането на толкова ликвидност е повтаряне на грешката от 70-те години, когато се стига до стагфлация, при която пък няма правилен ход, тъй като икономиката върви надолу, а инфлацията - нагоре. Разбира се, не трябва да забравяме, че Фед разполага с информация, която ние нямаме. - Но някои анализатори смятат, че освен негативното влияние на кризата върху американската икономика и проблемите с ликвидността има и някакви позитивни ефекти, свързани със слабия долар. - Да, през последната година за пръв път от много време има намаление на търговския дефицит на САЩ, защото поради слабия долар е по-евтино да се изнася от САЩ и по-скъпо да се внася. Но според мен връзката е по-скоро обратна - фактът, че в САЩ има по-малък приток на капитали в сравнение с последните 10 г. заради финансовата криза, води до спад на долара. В момента всички са заели изчаквателна позиция и чак когато се стигне дъното, тогава ще има по-голям интерес от чужди инвестиции. Докато в България стана точно обратното - парадоксално, но притокът на капитали у нас продължава да е голям както по канала преки чужди инвестиции, така и по канала кредити за търговските ни банки. Тоест кризата се отразява по абсолютно обратен начин върху България и региона и се регистрира повече ликвидност, може би защото нашият регион изглежда сравнително незасегнат от нея. Това ясно се илюстрира от данните за януари за преките чужди инвестиции у нас, които показват двойно увеличение в сравнение с предходната година. Също така през втората половина на 2007 г. имаше по-високо ниво на преки чужди инвестиции в сравнение с първата, въпреки че точно тогава се разрази американският крънч. В такъв смисъл имаме не само липса, но дори и твърде голям ръст на външните инвестиции, който кара БНБ да се опасява, че кредитната експанзия върви твърде бързо - 60% ръст на кредитите за една година е огромно число. - По какъв начин ще се отразят тези процеси на България - като се има предвид, че у нас оперират клонове на ударени от кризата европейски банки? - Разбира се, те не могат да бъдат изолирани от ситуацията. Основните европейски търговски банки се представят добре, като дори и „Сосиете Женерал“ успяха да наберат капитал, с който да покрият извънредните си загуби. От тази гледна точка няма причини да очакваме негативни резултати, тъй като нито търговията ни със САЩ е голяма, нито сме толкова обвързани с долара от гледна точка на внос износ. Има два фактора, които биха изиграли някаква роля - по-осезаемо прехвърляне на американската криза и в ЕС или чрез капиталовия пазар, който обаче у нас е много малък и трудно ще окаже влияние. - Как ще коментирате нарастващата инфлация през последната година, която е сериозен проблем както у нас, така и в Европа? - Високият ръст на инфлацията бе глобален проблем - рекордни нива бяха регистрирани не само у нас, но и в САЩ, Русия и Китай, и бе провокиран от високия ръст на цените на храните и горивата. В България този ефект бе особено осезаем, тъй като цената на продуктите в доста по-голяма степен зависи от входните ресурси, а не от добавената стойност за разходи за труд, наеми и др., както е в Западна Европа. Забелязва се, че за десета поредна година Европейската централна банка няма да може да изпълни плана си за годишна инфлация от 2%. Монетарната политика на ЕЦБ наистина осигурява стабилност, но в други страни с таргетирана инфлация, като Нова Зеландия например, управителят на централната банка може да загуби поста си, ако не предостави обективни причини защо не е изпълнен инфлационният праг. - Кои са другите основни проблеми при ръста на цените у нас? - Наша национална неблагоприятна особеност е например, че земеделието не работи на пазарен принцип – то е изолирано от пазара и зависи от земеделското министерство, което раздава безлихвени кредити и субсидиране и поддържа структури, които изкривяват цените. Така се поддържат ферми, които не биха съществували в нормална пазарна ситуация. В резултат в последните 10 години нашето земеделие се движи само надолу, което е напълно в противоречие с развитието на останалите отрасли. Някои рестрикции, като забраната за закупуване на земя от чужденци, доведоха до това да няма външни инвестиции в земеделието, а няма и вътрешни инвеститори, запазва се структурата на малки и неефективни производители. Можем да бъдем малко по-песимистични само поради развитието на земеделските фондове, които, разбира се, няма да доведат до незабавни положителни резултати, но и поне няма да му позволят да изчезне напълно. - Вие сте от екипа икономисти, който традиционно предлага алтернативен държавен бюджет. Какви са ефектите от инициативата? - Някои наши предложения, които преди пет години изглеждаха невъзможни и невероятни и нямаха никаква подкрепа, вече се реализираха - като например 10-те % корпоративен данък. Той за щастие не само се прие, но има и позитивни резултати, защото и приходите в бюджета се увеличиха - въпреки много по-ниската ставка, и инвестиционната активност се повиши. Именно в наш алтернативен бюджет беше плоският данък, като все още предстои да проследим развитието му. Всъщност най-големият проблем в реализацията се оказа осигурителната тежест, защото тя оказва негативно влияние върху работодателите да наемат висококвалифицирани служители и на хората - да са по-предприемчиви. Макар че има определено развитие - когато предложихме осигуровките да станат 10%, те бяха 42,5%, докато сега вече са с 9-10 пункта по-ниски, но не е достатъчно. Не трябва да се забравя, че една икономика работи както чрез инвестиции в машини, така и чрез човешкия капитал и не виждам защо трябва да се облага прекалено много човешкия труд. - Как ще коментирате резерва за фискална стабилност, който за пръв път присъства в бюджета за 2008 г.? - Това е техническа промяна, при която допълнителните разходи от 10% за всяко министерство се структурират в отделно перо на бюджета. Това помага за по-доброто планиране на разходите и ограничава министерствата да похарчат въпросните 10% от бюджетите си за последните два месеца на годината за безсмислени разходи. Те ще им бъдат отпуснати само при по-добри резултати и ще зависи от тяхната компетентност, която за момента не е много висока. В същото време фискалната политика и разходите в бюджета са значителен проблем. Всяко министерство иска допълнителни средства, без да предоставя анализи на развитието си и отчет на ефективността си. Има редица безсмислени програми като за борба с безработицата, която у нас вече не е проблем. Тук ще ни помогнат плановите бюджети, които тепърва ще се развиват. Например Министерството на земеделието и продоволствието е посочило като повод за разходи заседанията на дадена комисия, което по никакъв начин не ги оправдава, тъй като не са видни ползите от тези заседания. Освен това за 2008 г. през бюджета ще се преразпределят около 45% от БВП на страната - и като се има предвид колко неефективна е администрацията, това е рецепта за губене на пари и време. Големият бюджет спъва развитието на икономиката. Въпросите зададе Николай Нейчев