The Economist

Определянето на най-добрите банки в света е малко като присъждането на награда за най-красиво село, разрушено от войната, пише сп. Economist. Това e титла, която носи малко слава и дори може да предизвика проблеми. Въпросът обаче става все по-уместен. След месеци на поголовен страх, загуби и правителствени помощи банковата индустрия постепенно се стабилизира. Паричните пазари се успокояват. Американските банки, които преминаха успешно стрес тестовете, се редят на опашка да връщат взетите назаем от правителството средства.
Първата вълна на тези, които ще се освободят от заемите, вероятно ще включва Goldman Sachs, Morgan Stanley и JPMorgan Chase. Банките, които излязат от кризата с репутация и стабилизирани ще могат много по-лесно да набират средства, да печелят клиенти, да привличат служители и да купуват активи.
Много институции преминаха през кризата относително невредими. Китайските банки в момента доминират класациите по пазарна капитализация. Standard Chartered, която е банка от развиващите се пазари, изглежда умело върви напред на фона на икономическия спад в развиващия се свят. Холандската Rabobank пък е единствената, която все още може да се похвали с AAA рейтинг от Standard & Poor's. Bank of New York Mellon се сдоби с много нови клиенти. За да печелиш най-големите отличия обаче, трябва да си борец. Кои банки се справиха най-добре в тежката ситуация?
Отговорът е доста по-труден, отколкото изглежда. Независимостта от правителството е една от причините за успеха, но големите щатски банки нямаха особено голям избор през октомври освен да приемат средства от държавата. В Европа някои банки избегнаха държавните помощи, като се отнесоха лошо с акционерите си. Пример за това са средствата, които Barclays набързо набра от инвеститори от Близкия изток през миналата година.
Цените на акциите представят друг поглед върху нещата. Всеки акционер в банка понесе удари през последните две години, но някои се справиха доста по-добре от други. Акционерите на Citigroup и Royal Bank of Scotland бяха изтрити. Дори и най-добре представящите се банки загубиха една трета от пазарната си стойност в този период. В по-дългосрочен план, от началото на балона досега, само няколко големи банки са донесли капиталови печалби на акционерите си. Сред тях са Goldman Sachs, Credit Suisse, BNP Paribas и Banco Santander.
Цените на акциите обаче също са несъвършени измерители на банковото представяне. По време на бума инвеститорите награждават растежа, независимо от това дали е траен или не. Банките, които не се включиха в кредитния бум в предишните години, сега недоволстват и с известно право, че са били наказани за техния консерватизъм. Продължаващата волатилност в цените на акциите отчасти отразява голямата несигурност по отношение на бъдещите печалби на банките.
Друг индикатор е списъкът с намаленията на стойността на активи и кредитни загуби. Червеното мастило е навсякъде, но някои банки разляха доста повече отколкото се очакваше. HSBC е загубила 42,2 млрд. долара досега, като по-голяма част от сумата се дължи на навлизането й на пазара на високорискови ипотеки в САЩ. Отделно от това банката е добре управлявана с консервативен подход към кредитирането, но досега е претърпяла по-големи загуби от Royal Bank of Scotland, която е почти изцяло национализирана и от JPMorgan Chase, която има доста по-голяма експозиция към САЩ и към инвестиционното банкиране. Това трудно се прощава.
Успехът може да се определя и по това колко добре банките се позиционират в бъдеще. Самото оцеляване беше хитър ход. Банки, като Deutsche и Credit Suisse, нямаха нужда от големи сделки, за да постигнат големи печалби през първото тримесечие. Много бяха тези обаче, които по време на кризата инвестираха с поразяващо променливи резултати. Придобиванията на Merrill Lynch и HBOS от Bank of America и Lloyds, респективно, се превърнаха във филми на ужасите. Wells Fargo се справи по-добре със закупуването на Wachovia, но приличните и дългосрочни перспективи, не променят факта, че след стрес тестовете банката трябва да набира още капитал. Заплетеното придобиване на Fortis от страна на BNP превръща френската банка в най-голямата институция, приемаща депозити в Европа. Аплодисментите обаче са за Barclays, която придоби Северноамериканските операции на Lehman Brothers на ниска цена; JPMorgan Chase, която придоби Bear Stearns и Washington Mutual; за Banco Santander, която се сдоби със сериозно присъствие в Бразилия от сделката с ABN AMRO, която пък уби RBS и Fortis.
Ако картите се разбъркат, няколко имена продължават да изпъкват. В САЩ това са Goldman Sachs и JPMorgan Chase; а в Европа - Credit Suisse, Deutsche, BNP, Barclays и Santander. Броят им може да бъде намален и още. В Европа опасенията по отношение на счетоводните баланси на Deutsche и Barclays намаляват, но все още са налице. Намеренията на Barclays за продажба на подразделението си за управление на активи BGI предполага опасения по отношение на капитала.
BNP засега изиграва картите си много добре, но комбинацията от дейностите й (стабилен домашен пазар и фокус върху деривативни инструменти) помага значително в това банката да се опази.
В САЩ Goldman Sach все още има множество почитатели. Банката отчете по-малко от 8 млрд. долара загуби досега, което дори не е толкова лошо в сравнение с директните й конкуренти. Фокусът й върху управлението на риска е пример, който другите да следват. Възвърналата се самоувереност на Goldman Sachs обаче не трябва да прикрива факта, че тя трябваше да се трансформира в банкова холдингова компания, за да оцелее в пазарната буря.
Така големите награди остават за Credit Suisse и JPMorgan Chase. Credit Suisse имаше своите затруднения по време на кризата, но бързо сложи в ред счетоводния си баланс, разработи стратегия за инвестиционната си банка и дръпна доста пред UBS. Що се отнася до JPMorgan Chase, банката контролира сериозно риска, управлява капитала си добре и направи разумни придобивания. Нито едно от тези неща обаче не носи по-голям комфорт на изморените швейцарски и американски данъкоплатци. Добре управлявани или не и двете банки са проблем от тази гледна точка, че са прекалено важни, за да фалират.