Крие ли „Каолин“ данъци и такси за милиони?

В последния си брой /1-5 май 2010 г./ в. „Капитал“, чийто издател е Иво Прокопиев, публикува материал под заглавие „Корпоративна банда“. Той е по повод серия от разследвания на вестник „Класа“, в които с конкретни цифри и факти се доказва, че фирма „Каолин“ АД укрива данъци за милиони левове и действа като абсолютен монополист на пазара. В „Каолин“ Прокопиев е мажоритарен собственик посредством дружеството „Алфа финанс“.
В публикацията авторът твърди, че не му е ясно „какви точно са греховете“ на шефа му. В противен случай „Капитал“ щял да обобщи информациите.
В помощ на издателите на седмичника припомняме някои от фактите и изводите на „Класа“:
Всичко започва с неизпълнение на инвестиционната програма за търсене и проучване, на базата на който през 2003 г. се подписва договорът между „Каолин“ АД и държавата за експлоатация на каолин и кварцови пясъци. Вместо 2,6 млн. лева компанията е инвестирала малко над 1,2 млн. лева.
„Каолин” АД не декларира крайните продукти по концесионен договор и приходи от продажби - видно е от документи на самата компания по години. По този начин тя спестява милиони от данъци и такси за сметка на държавата. За 2008 г. например не са отчетени 15 млн. лв. от всички кварц-каолинови находища, взети на концесия от фирмата. Декларирани са продажби на крайни продукти за 43 млн. лева, а всъщност действителните приходи са 60 млн. лв. Подобна е схемата и през 2007 г. и 2006 г.
„Каолин“ декларира различна средна продажна цена – 62 лв. за първо качество каолин, при положение че на вътрешния пазар този продукт върви по 120 лв.
Освен това декларираните в МИЕТ крайни продукти са 9 на брой, но не са обявени още 10 каолинови продукта и други 10 продукта от кварцови пясъци, с които фирмата търгува. От което пък излиза, че тя си спестява и не плаща и съответните за тези продукти концесионни такси. В същото време „Каолин“ АД неизменно отчита през икономическото министерство рентабилност до 20 на сто от находище и заплаща възможно най-ниската такса, заложена в договора.
С предоставените му по право концесии „Каолин“ АД ще притежава повече от 160 млн. тона от качествената и икономически изгодна суровина, което е 80% от наличните запаси в страната, оценени на 200-205 млн. тона. По експертни оценки при сегашния добив у нас има суровина за повече от 120 години, а концесиите му изтичат след 15-20 години. „Каолин” обаче иска концесии върху нови находища - от площ „Лудогорие“ в находищата „Колобър I” и „Колобър II”. Защо ли? Отговорът идва логично - не защото има необходимост от още суровини (ако има пазар, може да удвои и утрои добива от находищата, които притежава, и пак ще има за 40-50 години), а за да не допусне конкуренти на пазара.
Ако тези и други твърдения не отговарят на истината, не е ли по-лесно това да бъде доказано с факти и документи? Къде са те? Защо на въпросите на в. „Класа“, отправени официално към фирмата, за това, какви са цените и броят на продаваните от „Каолин“ продукти, отговор изобщо нямаше? Коментар – също.
Темата в публикациите на „Класа“ от 26 април т.г. (“Недосегаемата „Каолин“ ощетява държавата с милиони левове“) и 29 април (“Монополистът „Каолин“ укрива данъци за милиони“) съвсем нормално предизвика обществен и медиен интерес.
В предаването „Тази сутрин по bTV на 29 април изпълнителният директор на „Каолин“ АД Димитър Ангелов се опита да убеди аудиторията, че “нито се укрива нещо, нито се ощетява някой“. Не бяха обаче приведени каквито и да било доказателства в полза на това твърдение. По въпроса за монопола коментарът на Ангелов бе: „Монопол, монополно положение или злоупотреби с монополно положение решават компетентните органи в България.“ И още: „Информацията, която е трябвало да публикуваме и да оповестяваме като публично дружество, сме я публикували. Няма обвинение за укриване на договори, има публикации.“
Тези „обяснения“ обаче отново връщат към въпроса: защо „Каолин“ не обявява своите продукти и представя различни данни в икономическото министерство и пред борсата? Едва ли най-голямата тайна в държавата е цената на продуктите, които произвежда „Каолин“. И ЗАЩО ОТГОВОРНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТОВА СИ ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ?
Истината не трябва да се отпечатва само на хартия, а да се провери от съда. Колкото до „разкритията“ на „Капитал“ за някакви флангове и фронтове, трябва да е ясно, че „Класа“ не участва в банди, а публикува информацията - такава каквато я вижда от документите, с които разполага, и източниците, с които работи. В интерес на обществото. Останалото е в ръцете на контролните институции.


Прокопиев стана клиент на прокуратурата

Иво Прокопиев се разследва от прокуратурата заради укрити приходи и концесионни такси на „Каолин“, съобщи в броя си от 5 май вестник „Монитор“. Сигналът до държавното обвинение е подаден от ПК „Екогласност“, като писмото е разпратено и до отговорните държавни институции – МИЕТ, ДАНС, НАП и Комисията за финансов надзор. Според експертите Прокопиев укрива приходи за над 20 млн. лв. и не е платил на държавата над 1 млн. лв. концесионни такси. Разминаване между публично обявените и действително произведените и реализирани от фирмата крайни продукти има в документацията й през последните 5 години.

Станете почитател на Класа