Монополистът „Каолин” укрива данъци за милиони

Екип на „Класа”

Дружеството „Каолин” АД, чийто мажоритарен собственик е бизнесменът Иво Прокопиев посредством холдинга „Алфа финанс“, не декларира крайните продукти по концесионен договор и приходи от продажби, съобщиха специалисти в сектора за „Класа“. Това се разчита и от официални документи на компанията, с които вестникът разполага. Концесиите на каолин и кварцови пясъци на фирмата са пет със запаси над 90 млн. тона, а по днешни международни цени стойността им се оценява на повече от 4,5 млрд. долара.
Схемата на укриване се повтаря за всички находища. На база сравнение на средната цена, отчетена пред икономическото министерство, и действителните продажни цени става ясно, че дружеството не е отчело около 15 млн. лева от всички свои кварц-каолинови находища за 2008 г. Това е тенденция, която започва още две-три години назад, твърдят специалисти.
Справка на „Каолин” за извършените продажби на крайни продукти за периода 01.01.2008 г.- 31.12.2008 г. показва, че добитото количество е 32 700 т. При средна цена на суровината около 120 лева излиза, че фирмата е „спестила” като приход около 2 млн. лева само от това находище. Цената за един тон каолин, декларирана в МИЕТ, много се различава от цените, на които продава.
В същото време фирмата декларира средна продажна цена на каолин първо качество 62 лева, при положение че продажната цена на вътрешния пазар е около 120 лева, твърдят източници на „Класа”. Излиза, че реалните приходи на „Каолин“ трябва да са два пъти по-големи от декларираните.
От различните находища компанията декларира кварцовия пясък на различни цени между 5 и 18 лв./т, а продава на не по-малко от 25 лв./т.
За находище „Вятово“ например са обявени 8 продукта, а се произвеждат 25. Декларират кварцов пясък като 1 продукт при осреднена цена 22 лв. за тон, а в действителност те са 12 продукта и цените започват от 25 лв. до 150 лв. за тон.
Според справка за 2009 г., предоставена на „Класа“ от Министерството на икономиката, дружеството декларира 26,50 лв. за тон кварцов пясък. В находище „Дойранци“ пък декларираната цена е 30,86 лв за тон. В криза изведнъж се оказва, че „Каолин“ продава на по-висока цена. За 2008 г. компанията декларира извършени продажби на крайни продукти за 43 млн. лева, а по изчисления на експерти действителните приходи са около 60 млн. лева. /Данните показват, че същата схема се прилага и за 2007 г. и 2006 година/.
Реалната цена, на която е продадена суровината, е трудно да се докаже, защото „Каолин” не я декларира. Като монополист на пазара компанията е длъжна да предлага еднакви условия за всички свои клиенти и цената на продукта трябва да бъде публична. Тя не може да бъде търговска тайна.
Декларираният брой крайни продукти в МИЕТ в действителност е много по-малко от крайните продукти, които произвежда „Каолин“ АД. В икономическото министерство са обявени девет крайни продукта, които те продават на пазара, но не са обявени други около 10 крайни каолинови продукта. От кварцов пясък е обявен само един продукт, а се продават около 10 крайни продукта.
Съгласно концесионния договор „Каолин“ трябва да декларира всеки нов краен продукт. При реализацията на нови продукти дружеството трябва да плаща концесионна такса върху приходите от тях (т. 86 от концесионния договор за находище Дъбравино).
Заради отчитаните по-ниски продажби „Каолин” заплаща и по-ниска концесионна такса.
Компанията добива годишно 1,3-1,5 милиона тона кварц-каолинови пясъци, които преработва в своите обогатителни фабрики до обогатен каолин, кварцови пясъци и други техни производи. Тези добивани количества показват, че „Каолин” АД има запаси от кварц-каолинови пясъци за повече от 60 години. Съгласно закона подземните богатства са изключителна държавна собственост, т.е. държавата изцяло контролира и регулира концесиите.
По закона за подземните богатства укриването на каквато и да е информация - за приходи и количества на добив, е основание концесионният договор да бъде прекратен. Ако от компанията са предоставили едни и същи данни в НАП, в Комисията за финансов надзор както и в икономическото министерство, то това означава, че фирмата укрива данъци, а в същото време ощетява и своите акционери, категорични са експертите.
Интересна в случая е позицията на МИЕТ, което трябва да упражнява контрол и да защитава интереса на държавата. Концесиите се дават в обществена полза и информацията за крайни продукти и продажни цени трябва да бъде публична, още повече след като компанията е монополист на пазара.
При сегашната ситуация на криза, където приоритет № 1, обявен от премиера Борисов, е да се затворят всички кранчета, откъдето се краде, едно бездействие от страна на държавата би изглеждало като престъпно нехайство. Обратното - държавата може да си помогне за запълване на част от огромния бюджетен дефицит, като си събере дължимите вземания от „Каолин“. Останалото е в ръцете на прокуратурата, НАП, Комисията за финансов надзор и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.


Как фирмата бе купена на 11 пъти по-ниска цена

През ноември 1997 г. с решение на Агенцията за приватизация „Каолин” е определена за продажба посредством сформиране на джойнт венчър с белгийската фирма “Сибелко” – световния лидер в производството на кварцов пясък. Започват преговори, продължили година и половина. “Сибелко” предлага 20 милиона долара инвестиция в джойнт венчъра и цена от 48 млн. долара.
Експертното мнение е много ясно и недвусмислено: “Каолин” е в добро финансово състояние, с положителни бизнес резултати, без сериозни задължения към банки и с отлични пазарни перспективи. През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано чуждестранният инвеститор се оттегля, а преговорите са прекратени. Според осведомени лица от българска страна умишлено са поискали абсолютно неприемливи условия. Предложено е на директора Филип Калоянов да създаде работническо-мениджърско дружество, което да участва в приватизацията му. Парите за сделката ще бъдат осигурени от фирми, собственост на Иво Прокопиев, брат му Александър Прокопиев, Константин Ненов и Иван Сливов: “Алфа финанс”, “Алфа финанс холдинг”, “Булброкърс” и “Интегрити корп”.
Сделката вече е под юрисдикцията на министерството на промишлеността, чийто министър по това време е Александър Божков.
На 4 август 1999 г. е учредено работническо-мениджърското дружество “Каолин-98”. Приватизационната процедура е открита на 14 септември 1999 г. Два месеца по-рано – на 1 юли, Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на “Капитал” Петко Шишков, и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа във фирмата, за да вземат участие в РМД-то. И двамата нямат нито 1 работен ден в „Каолин“ АД, а по закон правото за придобиване на акции може да стане след 2-годишен стаж в предприятието. РМД-то закупува 75% от предприятието за 7,2 млн лева (3,6 млн. долара) при оценка 5,5 млн лева (2,72 млн. долара). Новата оценка на предприятието е около 11 пъти по-ниска от предишната и е направена от “Булброкърс” - отново собственост на Иво Прокопиев.


„Телеграф“ и „Монитор“ също открехват завесата за безобразията

„Прокопиев в далавера за 20 млн. лв.“, „Прокопиев краде държавата с „Каолин“ - под тези заглавия всекидневниците „Телеграф“ и „Монитор“ във вчерашните си броеве също открехват завесата за вършените с години безобразия от компаниите на Иво Прокопиев.


Станете почитател на Класа