Лили Мирчева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

С 25% са намалели поръчките в шивашкия бранш в България през изминалата година. Пазарът на българската продукция се измества от европейските страни към Русия.
Това съобщи Мариана Манолова, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), по време на международния моден форум, организиран от RICHMART INNOVATION с подкрепата община Русе. От 22 до 24 април крайдунавският град събра специалисти в областта на леката промишленост, модния дизайн, модни агенции и висши училища със специалност мода. Докато светът упражняваше исландския си, а „Фейсбук“ бълваше вицове за вулкана с уникалното име Ейяфятлайокутл, повечето от чуждестранните гости на форума успяха да долетят, за да участват в събитието. Шефът на шведската Eton заседнал в Китай, откъдето не успял да се измъкне. Заместникът му пък трябвало да пътува първо до Дания, откъдето хванал самолет за България. В крайна сметка представителите на всички поканени чуждестранни фирми - Vitale Barberis – Италия, Lectra, Brisay – Германия, и Eton - Швеция, бяха налице.
За разлика от тях повечето български производители не присъстваха, а организаторите обясниха липсата им със страха от кризата. Модната фиеста започна с дефиле на фирма Vayana Collection, собственост на марката „БТБ -България“, и продължи с колекции на фирмите „Маркам“, „Арда“, „Бордо“, „Дени Деор“, „Магик“, „Радина-Мария“ и моден салон „Булка“. Конкурс за млади дизайнери, в който участваха 38 студенти от Художествената академия, Нов български университет и варненския университет „Черноризец Храбър“, се превърна във вдъхновяващ ревю-спектакъл с участието на ансамбъл „Българе”, трио „Уникалните гласове” и състезатели по спортни танци. Жури, съставено от специалисти в модния бранш и председател проф. Любомир Стойков от НБУ, избра Николай Божилов от Националната художествена академия за носител на наградата на Академията за мода „Златната игла 2010”.
Шоуто продължи по търговската улица на Русе, където магазините бяха отворени за нощен шопинг, и на централния площад, където се представиха артисти, музиканти, занаятчии и дори изложители на автомобили. Във фоайето на Русенския театър Магдалена Стоянова, собственик на фирма „Магик“ и председател на Браншовия съюз на производителите от леката промишленост, представи личната си колекция от 480 напръстника, събирани от цял свят. Сред тях бяха и археологическа находка от римско време, произведени от корали, кристал, слонова кост и ред още материали и причудливи форми на незаменимото оръжие на шивачите. Елитни световни компании, разработващи високотехнологични продукти за шивашката индустрия, направиха свои презентации.
Кризата в сектора е започнала от второто полугодие на 2008 г. и сега българските фирми търсят своите възможности да използват динамиката на пазара, за да стъпят на световните пазари на модата. Това стана ясно по време на дискусиите на кръгла маса „Про фешън”, в която участваха фирми - производители на облекло и представители на възложители. До края на месец май ще бъде готов анализът на БАПИОТ, браншовата организация, в която участват над 12 000 души от 200 фирми. Оттам съобщиха, че за първи път в своята история ЕУРОТЕК, европейската организация на текстилната и шивашката индустрия, ще проведе през септември своето изложение в България и че с такава чест не е удостоена досега друга бивша социалистическа страна. Магдалена Манолова съобщи още, че в момента от 18% до 22% от българския износ принадлежи на шивашката индустрия, но поръчките по възложителство са преминали на друго ниво. Освен в производството на качествена продукция усилията на хората в бранша са насочени към бързи поръчки и бързи доставки. Бертрам Ролман, зам.-председател на германско-българската търговска камара и изпълнителен директор на „Пирин – Текс“, обясни, че спадът на поръчки води до голям натиск върху цените на крайната продукция. А при работа на ишлеме

мениджърите трудно могат да отделят средства за иновации

Това прави фирмите неконкурентни и затова в секторите, работещи на ишлеме, фалитите са многобройни. Едва 3% - 4% от крайната цена на плащанията остава за производителя и затова шивашките фирми не могат да увеличават заплатите на работниците си, а щом няма достатъчно поръчки, се налага и да съкращават персонала си. Това обясни Мартин Йорданов, собственик на фабрика за производство на мъжки костюми „Топ Мен” и организатор на конкурса за млади дизайнери. Роденият през 1968 г. мениджър смело заяви, че България може да направи революция в модната индустрия. Той представи пред журналисти своето иновативно решение за производство на уникални костюми по еталон. Франчайзът на Richmart предоставя на предприемачи без опит в областта на модата, на дизайнери и шивачи бизнес модел, съчетаващ личните им умения и промишленото производство на дрехи. Необходимо е да се вземат поръчки за индивидуална изработка на дрехи – от класически мъжки костюми до церемониални облекла за сватба. Дрехите ще се изработват във високотехнологична фабрика с капацитет от 1200 броя на ден. Може да се започне с инвестиция за изграждането на малка търговска площ от 10 до 20 кв. м, при това без наличие на склад и оборотни средства. Русенецът отправи предложение към студентите по моден дизайн и към завършващите специализирано средно образование да се възползват от възможностите на франчайза, като обеща да менажира колекциите на най-талантливите. Йорданов твърди, че всеки човек има право да носи уникално облекло, купено на достъпни цени, а не да носи „униформите“ на световните марки, които често се фалшифицират в милионни тиражи. „Моят опит показва, че костюмът не е нито конфекция, нито ръчно ушиване, а е костюм по еталон. Ако в събирането на поръчки и изработването на дрехи се обединят усилията на хората от шивашката индустрия, България ще предложи на света нов модел на производство на дрехи според индивидуалните изисквания на всеки“, твърди бизнесменът, започнал кариерата си като търговец на копчета. Франчайзът на Richmart предлага всъщност връщане към традициите на дедите ни – да се шие индивидуално за всеки клиент. Така чрез избор на модели и платове методът дава усещането за уникално съчетание на ръчната изработка на цената на промишленото производство.
По време на криза само малките и гъвкави фирми могат бързо да пренастроят своето производство и така да конкурират гигантите в световната индустрия. След прехвърлянето на производството на най-известните марки за дрехи в азиатската част на света конкуренцията в шивашката индустрия достига своя апогей. „Сега, ако не сваля цената на един костюм с 10 цента, ще изгубя поръчка за милиони“, казва русенският предприемач. Затова твърди, че във време на безизходица за модата е необходимо да се променят правилата и стратегията в бизнеса.