Стоян Проданов, изпълнителен директор на ЗД “БулИнс” АД: Заплахата от застрахователни фалити се засилва, растат опитите за измами
Стоян Проданов е доктор по икономика и изпълнителен директор на ЗД „БулИнс“. Женен е, с дведеца. Преподавател в катедра "Финанси и кредит" в СА "Д.А.Ценов", Свищов, от 1994 г.
- Г-н Проданов, застрахователният бранш как оценява антикризисните мерки на правителството, които в момента се дискутират? Какво е вашето мнение за идеята ДДС да се повиши до 22%?
- Безспорно кризата, която в момента е в своя пик у нас, налага и актуални решения. Правителството трябва да вземе мерки, които биха извели България от проблема на публичните финанси, тъй като този аспект изглежда най-остър сега. Решаването му може да стане по различни пътища и с различни средства. Все още няма яснота кои мерки ще бъдат избрани от правителството и затова бизнесът очаква повече конкретика за промените. Като представители на частния бизнес смятаме, че мерките, които са синхронизирани с фирмите и обществото, за които има добра обществена подкрепа, са най-удачният вариант за действие. Това е много трудно и ние ще подкрепим усилията на правителството и посоката, която то избере, за да преведе страната през този критичен период. Специално за ДДС очевидно предложението е временна мярка, след която ще последва понижение на налога. За нас е важно България да остане остров на стабилността и спокойствието в региона, което ще гарантира бързо икономическо възстановяване.
- А има ли мерки, които са важни за застрахователния бизнес, а не са поставени сред дискутираните?
- Според нас дискусията е доста обширна и обхваща огромен брой предложения. По-скоро от този огромен набор от мерки, формулирани в резултат на различни дискусии и предложения на работодатели, синдикати и правителството, трябва да се намери сечението, което ще съответства на националния интерес. Застрахователният бранш няма кой знае колко по-различни искания от тези на другите представители на бизнеса. Разбира се, застраховането очаква разбиране за това, че тази година ще бъде особено трудна заради намалелите приходи и увеличаването на претенциите за изплащане на щети.
- Какво е състоянието на сектора сега? Според последните данни през 2009 г. спадът е бил 6%. Какво можем да очакваме през тази година?
- Спад имаше миналата години в сектора, вероятно ще има и тази. Нелогично е да очакваме друго, защото отчитаме намаление на брутния вътрешен продукт, свиване на притока на чуждестранните инвестиции. Редица сектори, пряко свързани със застраховането, пострадаха, сериозно бяха засегнати строителството, продажбите на нови автомобили, експортът на страната. Това рефлектира върху редица застраховки, които бяха водещи преди, а сега бяха поставени под сериозен натиск. Очевидно е, че този тренд ще продължи и през тази година. Мнението ми за спада в сектора е за около 10% през 2010 година.
- Как се отразява глобалната криза върху застрахователния пазар у нас и какви са основните ефекти?
- При доста застраховки, при които имаше опити за иновации и разчупване на продуктите, в момента се наблюдава консолидация. Започва да се преосмисля предлагането на иновационни продукти, тъй като тяхното финансиране изисква средства, а търсенето не може да оправдае очакванията за приходите и разходите. Другото, което се забелязва, е нарастващият дял на брокерите, като вече близо 50% от продажбите минават през този канал на дистрибуция. Това е нормално в условията на кризата, защото те могат да си позволят да бъдат по-гъвкави и да дават част от своята комисиона на клиентите и намаляване на крайните цени. Създава се и остра конкуренция между компаниите, рефлектираща в ценова война, и виждаме едно понижаване на критериите и намаляване на премиите, което невинаги е разумно. Това е нещо, което не се наблюдаваше в периода на икономически растеж.
- При положение че в момента има свито потребление и ценовата война води до понижаване на стойността на полиците, можем ли да очакваме компании от бранша да не издържат и да станем свидетели на фалити?
- През изминалата година обстановката бе по-спокойна. В момента натискът върху дружествата се засилва. Икономическата логика показва, че заплахата от фалити съществува и сега тя е по-силна от всякога. Ценовата конкуренция и свиването на пазара засилва опасенията за фирмени неблагополучия в бранша.
- Все повече се говори за кражби на автомобили с цел застрахователна измама... Има ли такава тенденция и как застрахователите избягват подобни опити за измама?
- Има тенденция на засилени претенции за откраднати автомобили спрямо началото на 2009 г. В нашата компания отбелязваме ръст от около 6-7% на подобни претенции. Според моя информация и при колегите от други компании в сектора има засилено обявяване на претенции за откраднати автомобили. Логично е в условия на криза тенденцията за кражби, но и за измами да се увеличава. Ние правим всичко възможно в рамките на закона да предотвратяваме подобни измами, защото те засягат не само разходите на фирмите, но и на цялата статистика на щетимостта, а оттам и върху редовните клиенти. Това, което виждаме като вариант за превенция, е пасивната маркировка на автомобилите, която не позволява частите от тях да бъдат разпродавани, а полиците да се антидатират.
- Кои са най-големите предизвикателства пред българските застрахователи в сегашната ситуация?
- Предизвикателствата са най-вече финансови. Освен това навлизането в дигиталната епоха на застрахователите е предизвикателство, тъй като, сравнявайки два сегмента на пазара на финансови услуги като банките и застрахователите, едните са дигитализирани, а другите не. Понякога нормативните документи са ограничител за навлизането на информационните и комуникационните технологии, а бъдещето е именно в тази посока. Въвеждането на електронната полица трябва да стигне до фазата на законодателните предложения, трябва да се подобри комуникацията между компаниите. Друго нещо, което е много важно, е въвеждането най-накрая на системата бонус-малус, защото без нея е трудно да се оценява рискът и да се превъзпитават шофьорите, които правят нарушения.
- От доста време се говори, че цената на „Гражданска отговорност” трябва да се увеличи значително… В условия на криза какво ще се случи със стойността на полицата и компаниите докога могат да поддържат такива нива?
- Очевидно е, че цените ще се задържат на равнището от 2008-2009 г. без сериозни изменения, при плавен ръст. Тази застраховка е с 5-годишна валидност и щетите в чужбина са доста високи и това са основните фактори, водещи до повишаване на цените.
- Нараства ли броят на хората, които са сключили застраховки, а не могат да плащат своите вноски?
- Спрямо периода преди кризата неизрядните платци или тези, които отлагат вноски, се е увеличил с около 10-12 на сто. Разбираемо е да има увеличаване на показателя, защото в условия на криза фирмите и домакинствата преразглеждат разходите си и често този тип блага имат по-нисък приоритет за плащане. Някъде разсрочване на плащанията на много вноски вече ги превръща в кредитни погашения. Според мен има полици, които не би трябвало да се разсрочват, като например „Гражданска отговорност“, защото има случаи, в които клиентът забравя да плати вноската си и договорът е на практика невалиден, а последиците могат да са ужасяващи за водача.
- Какво трябва да направят българските застрахователи, за да стигнат европейските нива?
- Едно от нивата, които все още не сме достигнали, е по отношение на проникването на застрахователните услуги - у нас то е доста по-ниско. Структурата на застраховките в България е доста по-различна, като имаме най-голям дял на автомобилните. Съществуват доста местни особености на застрахователния пазар и безспорно експертизата на компаниите, опериращи в България, е важна за пазарния успех. Трябва да се популяризират различните други видове полици, защото имуществените и животозастрахователните продукти са слабо използвани. Трябва и по-активна политика за промотиране на застраховането като алтернатива на публичните разходи за бедствия и аварии например. Но в крайна сметка всичко зависи от доходите и благосъстоянието на населението – когато те се повишат, хората ще започнат да обръщат повече внимание на собствената си сигурност.
Интервюто взе Людмила Куюмджиева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
