Китай има нужда от желязо
И двете страни изпитват остра нужда от този продукт. Всъщност огромният апетит на Китай за желязна руда (около 500 млн. тона годишно или повече) бе основният фактор за неотдавнашните големи покачвания на цените и печалбите в тази сфера в целия свят.
Сп. “Форбс”
И двете страни изпитват остра нужда от този продукт. Всъщност огромният апетит на Китай за желязна руда (около 500 млн. тона годишно или повече) бе основният фактор за неотдавнашните големи покачвания на цените и печалбите в тази сфера в целия свят. Само за последните три години членовете на картела за желязна руда - бразилската CVRD, австралийската BHP Billiton и британската Rio Tinto Group, повишиха цените на
желязната руда последователно със 70%, 19%, 9,5% и за 2008 г. очаквано с 50%.
Ако го нямаше неутолимия апетит на Китай за желязна руда, такива големи ценови повишения биха били невъзможни. Въпреки че Китай има определени запаси от желязна руда, те все още изостават по качество и количество.
Япония, също като Китай, е краен вносител на желязна руда за стоманената си промишленост. Япония обаче няма вътрешни резерви.
И ето че на сцената излиза базираната във Великобритания Rio Tinto - един от най-големите в света производители на този така търсен продукт. След като Съветът на директорите на компанията отхвърли неотдавнашната спонтанна оферта на австралийския производител BHP, цената на акциите на Rio скочи до рекордни исторически равнища, а акционерите съвсем разбираемо очакват или по-висока оферта от BHP, или пък появяването на новиграч на арената. Докато всички погледи са насочени към бразилската CVRD, сочена като най-вероятния кандидат, пазарните сили може би вече са готови за стимулирания от търсенето сценарий, в който се включват стоманени играчи от Китай или Япония или външни претенденти като петролния гигант Exxon Mobil. Докато CVRD очевидно е ясно очертана възможност и дори фаворит, то бразилският производител няма нужда от желязната руда на Rio (самият той разполага с достатъчно от този продукт), а цената на сделката сега е изключително висока - около 150 млрд. долара. Освен това всеки, който купи Rio Tinto, или ще трябва да има много акции на висока цена, или, което е още по-добре, ще трябва да може да плати цялата сума в налични средства, тъй като в една битка за придобиване плащането изцяло в кеш винаги е предпочитано пред акциите. Не много играчи обаче могат да предложат 150 млрд. долара в кеш. А за да кажем какви са перспективите за китайско придобиване, просто трябва да направим някои изчисления. В момента Rio произвежда около 150 млн. тона желязна руда годишно (освен алуминий и други метали). Ако Китай купи Rio, компанията ще покрива около 30% от общите годишни потребностите на Китай от
желязна руда. Освен това при световна цена от около 200 долара за тон, дори и без отчитане на допълнително увеличение на цената през следващата година, Китай ще трябва да плаща 30 млрд. долара годишно за добиване на еквивалента на цялото производство на желязна руда на Rio Tinto. Така че офертата от 150 млрд. долара в кеш би била само около пет пъти над годишните разходи на Китай.
В допълнение Rio планира да увеличи производството си до около 250 млн. тона годишно. С това производствено равнище доставната цена би била само около три пъти над разходите. Тъй като активите на Rio от желязна руда формират само близо една трета от общите й активи, то би имало достатъчно други (привлекателни) активи за разпродаване, в случай че Китай иска да намали общата доставна цена. С тези изчисления сегашната цена от 150 млрд. долара за Rio Tinto изглежда доста по-приемлива. За Китай (или Япония) идеята да предложи 150 млрд. долара в кеш изглежда заплашителна, но изпълнима. Така е и за една от основните петролни компании Exxon Mobil, която има пазарно покритие от близо 500 млрд. долара. Защо Exxon Mobil би се интересувала от Rio? Защото тя вече е в бизнеса със стоки и
изкупуването на една от първите три компании за желязна руда в света би било лесен начин да разнообрази дейностите си. Това е една от тези възможности, които се появяват веднъж в живота. Никой не мислеше, че компания като Rio Tinto ще излезе на пазара, но в крайна сметка това е нещото, което направи BHP - да пусне в играта този стоков гигант. Без нов претендент вероятно BHP със сигурност ще спечели, като акциите на Rio сега се търгуват на равнища, които може да не бъдат поддържани, в случай че BHP загуби и не бъде сключена друга сделка. BHP хитро притисна Rio до стената. Единственият въпрос е дали някой неочакван играч може да има интуицията и ресурсите да се възползва от случая.