Авторитетното американско издание Harvard Business Review изготви класация на най-добре представилите се изпълнителни директори в света за последното десетилетие. Данните за тяхната дейност са събирани в продължение на 13 години, за да се измери дългосрочното влияние на лидера върху организацията. Една от основните причини за блестящото представяне на голяма част от хората в класацията е, че въпреки проблемите в началото на управлението им те са успели да намерят правилната посока на развитие и да превърнат компаниите си в пазарни лидери.
На първо място е Стийв Джобс. Небезизвестният изпълнителен директор на Apple е заемал този пост два пъти в организацията. След като е освободен от длъжността през 1985-а, той се завръща 12 години по-късно, намирайки компанията в отчайващо състояние. Единствено бързите му и адекватни решения я вдигат отново на крака. В последното десетилетие Apple създаде iMac, iPod и iPhone - три продукта, променили завинаги технологичния свят и повишили пазарната капитализация на организацията със забележителните 150 млрд. долара.
2009 г. бе сред най-трудните за шефа на Apple. Наложи се да се оттегли от прякото управление на компанията, за да се бори със здравословните си проблеми. Заговори се за "нарушен хормонален баланс", с което се обясняваше и постоянното отслабване на Джобс. През януари обаче самият той обяви, че излиза в шестмесечен отпуск по болест, признавайки, че здравословните проблеми са се оказали по-сериозни, отколкото се е мислело първоначално. 54-годишният съосновател на Apple беше опериран през 2004 г. от рядка форма на рак на панкреаса. Впоследствие се оказа, че по време на отсъствието му от компанията е претърпял трансплантация на черния дроб. Борсовите играчи веднага реагираха на новината и акциите на компанията се сринаха до рекордно ниските 78,20 долара.
Но в крайна сметка се завърна точно навреме за представянето на новия iPhone, а компанията му продължава да изкачва технологични върхове.
На второ място в класацията се намира президентът и изпълнителен директор на Samsung Electronics Юн Жонг Йонг. Той оглавява компанията през 1996 г., като преди това е бил в различни подразделения на Samsung Group. Действията му на бизнес революционер и иноватор превръщат едва крепящата се и зле представяща се фирма за производство на чипове в технологичен гигант. Йонг е типичен пример за лидер, фокусиран върху резултатите, избягващ многото шум и светлината на прожекторите.
Трети в подредбата е Алексей Милер, изпълнителен директор на „Газпром“. Руската компания е най-големият производител на природен газ в света. Милер заема поста вече девета година, като преди това за кратко е бил зам.-министър на енергетиката на Руската федерация.
Четвъртото място е за легендарния председател на борда на директорите на Cisco Systems Джон Чеймбърс. Под неговото управление технологичната компания увеличава годишните си приходи от 1,2 млрд. долара през 1995 г. до забележителните 40 млрд. през 2006 г.. Американецът има многобройни отличия заради активната му дейност в областта на корпоративната социална отговорност и филантропията.
Пети в класацията е най-богатият човек в Индия, управляващият директор на Reliance Industries Мукеш Амбани. Бизнесменът притежава почти половината от акциите на най-голямата корпорация в частния сектор в страната на Ганди. Личното му състояние се оценява от Forbes на 32 млрд. долара. Шестото място е за Джон Мартин, изпълнителен директор на фармацевтичната компания Gilead Sciences. Седми е лидерът на Amazon.com Джефри Бесос. На осмата позиция е единствената жена в Топ 10 – Маргарет Уитман. Основателката на eBay смята да се кандидатира за губернатор на Калифорния тази година. Девети е изпълнителният директор на Google Ерик Шмит. Автобиографията му включва и поста член на борда на директорите на Apple. Последен в подреждането е Хю Грант. Съименникът на популярния актьор ръководи международната компания за селскостопански биотехнологии Monsato.
Общото заключение на Harvard Business Review е, че всички в класацията се отличават със стремежа си към нови и нови постижения независимо от феноменалните си резултати до момента. Може би този управленски стил ще бъде новият модел за успешното лидерство.