Росен Пашов, управител на „Интегрити консултинг“: Бизнесът не се възползва от закъснението, с което дойде кризата

- Г-н Пашов, разкажете ни малко повече за „Интегрити консултинг“?
- Компанията е регистрирана през 2003 г. Двама души сме съдружници – Румяна Костова и аз. В началото започнахме с консултантска дейност за разработване и внедряване на системи за управление от серията ISO стандарти. Впоследствие развихме още едно направление – за разработване и управление на проектни инициативи, финансирани от ЕС. Работим както с малки и средни предприятия, така и с общини и неправителствени организации. Вече предлагаме и обучителна дейност.

- Как оценявате развитието на бизнеса с консултантски услуги в криза?
- Кризата прочиства бизнеса и изхвърля от пазара онези компании, които случайно навлязоха в даден сектор, заради възможността за бърза печалба. През 2009 г. „Интегрити консултинг“ регистрира ръст в своята дейност и финансови резултати. Това може би се дължи на факта, че обслужваме клиентите си така, че да бъдат доволни и да ни препоръчат на своите партньори. Кризата ни се отразява от гледна точка на забавяне на плащанията по вече извършени услуги.

- Консултантският бизнес доколко разчита на кредитиране?

- Всички стопански субекти в криза изпитват финансови затруднения и е важно да имат добри взаимоотношения със своята банка. Ние работим с Първа инвестиционна банка, ползваме овърдрафт за осигуряване на оперативната си дейност в трудни моменти. Един от най-сериозните проблеми през тази година беше да финансираме всички наши оперативни, проектни и други дейности предвид затрудненията, които имаха нашите клиенти и партньори. Адекватното отношение на ПИБ много ни помогна и успяхме да реализираме заложените дейности, благодарение на ресурса, който ни отпусна банката. Подобен род партньорство е от ключово значение за нормалното функциониране на една фирма и в този смисъл ние намерихме нашия надежден партньор в лицето на Първа инвестиционна банка.

- А как се развива бизнесът ви, свързан с проектното консултиране?
- Като нова страна - членка в ЕС, е съвсем логично администрирането на оперативните програми да се случва много трудно. Европа иска да се научим да управляваме правилно, бързо и ефикасно целия процес на проектния цикъл. Т.е. администрацията да разработва гарантови схеми, да ги пуска, да приема и оценява апликации, да подписва договори, да мониторира как те се реализират и да изплаща субсидии. Истината е, че липсва добро планиране в администрацията в тази посока. Пускат се много гарантови схеми, съответно пристигат огромен брой проекти, а се оказва, че органите нямат капацитета да ги оценят. И това забавяне в оценяването дразни кандидатите.

- Това ли е обяснението за ниския процент на усвоени средства?
- Португалия и Испания в първите си години на еврочленство са усвоявали под 5%. Така че ситуацията у нас е съвсем нормална. Първо, българските министерства трябва да договорят парите, а усвоеността идва, когато те изплатят съответните субсидии. Между двете действия понякога минават две и повече години. За този период се оказва, че някои от общините не могат да си финансират проектите и съответно се отказват. Случва се и бюджетирането, особено на кандидати, свързани с инфраструктурни проекти и строителство, да е направено на едни цени и после те да се окажат други. В момента сме на добро ниво на договоряемост на оперативните програми, но много малко пари реално са изплатени на бенефициентите.

- Смята се, че изискванията за кандидатстване за еврофинансиране са прекалено сложни, което само носи приходи на консултантите. Вашият коментар?
- Всеки ден се сблъскваме с въпроси на клиенти, дали могат да се справят и сами. Отговорът ми е „разбира се, че да“. За един подготвен мениджър на средно ниво няма проблем да прочете указанията за кандидатстване и да подготви апликационния пакет. В консултантския бизнес фирмата не плаща, че някой идва и прави нещо „извънземно“, което не може сама да направи. Тя плаща за това, че ще го постигне с по-малко усилия, за по-малко време и с по-високо качество.

- Кои проекти и от кои сектори имат по-голям шанс за еврофинансиране?
- Това са хранително-вкусовата промишленост, земеделието и селският туризъм. Но това не означава, че в определена оперативна програма няма заделени пари и за други икономически дейности. Може би единствените компании с по-оскъдни възможности са търговските услуги, консултантският сектор, строителството и транспортът. Счита се, че имат достатъчно добър бизнес, за да се налага да бъдат подпомагани.

- Кои са най-честите поводи за отказ?
- Основната причина за отказ е, че гарантовите схеми се пускат с определените бюджетни лимити, а кандидатстват много повече фирми. Така че две-трети от тях трябва да бъдат отхвърлени. Сред кандидатите са фирми, които примерно произвеждат обувки и такива за инструментална екипировка и се конкурират помежду си. Така че винаги има и несправедливо отхвърлени. Друг фактор е самата политика на министерствата. В икономическото ведомство можеше да бъдат дадени повечко пари по гарантови схеми досега. Други ведомства пуснаха цялата субсидия за периода 2007 – 2013 г. без краен срок на кандидатстване – т.е. който когато е готов, подава документи и бива оценяван. Така фирмите се състезават не толкова една срещу друга, а по-скоро водят битка с времето. Като че ли вторият вариант е по-справедлив.

- Предлагате ли т.нар. услуга лобинг?
- Лобингът у нас се възприема по малко по-различен начин, отколкото трябва. Основната му функция в световен план е консултантските компании или други формирования да лобират пред ведомствата за определени сектори, а не за определени компании. В другия случай лобингът си е чиста проба рушвет.
Затова страним от него. Ако стане по-открит процесът, например решенията на комисията стават публични, подобни практики ще бъдат прекратени. Уеднаквяването на критериите вътре в комисиите също е важно, както и самите оценители да бъдат по-компетентни до сферата на проекта.

- Какви са прогнозите ви за 2010 г.?
- Българският бизнес започна да изпитва сериозните затруднения от април-май 2009 г., когато приключиха годишните производствени програми от 2008 г. За съжаление закъснението на кризата у нас не бе използвано максимално добре. Така от май месец заявките от чужбина се свиха рязко и изведнъж фирмите изпаднаха в тежка ликвидна криза. 2010 г. ще бъде тежка, защото не се задава голям ръст на заявките от партньорите от чужбина. Дори да има повишение то ще се усети едва през лятото.


Интервюто взе Диана Йосифова

Станете почитател на Класа