Гидиън Ракман сп. "Икономист" Политиците се тревожат за енергетиката, когато цената на петрола е висока. Енергийната криза през 2008 г. обаче ще бъде доста по-различна от кризите през 70-те и 80-те години поради една проста причина - промяната на климата. Паниката около глобалното затопляне означава, че сега светът се сблъсква с две различни по характер опасения, когато става дума за енергетиката. Първите са свързани с познатата борба за достъпа до горивата, а вторите - с битката за противодействие на климатичните промени чрез намаляване на газовете с парников ефект. На теория тези две опасения са насочени в една и съща посока. Водещите икономики в света се нуждаят от нови и по-чисти източници на енергия, които да им позволят да намалят зависимостта си от изкопаеми горива. На практика обаче нещата не са толкова прости. Проблемът е, че все още новите форми на чиста енергия просто не са достатъчно убедителна алтернатива на петрола и природния газ. Около 97% от американската транспортна система все още е зависима от петрола. Дългосрочната перспектива изисква водещите световни икономики да намалят зависимостта си от изкопаеми горива. В краткосрочен план все още е задължително да бъдат откривани нови енергийни източници. В резултат през 2008 г. политиците ще говорят много за необходимостта да бъде постигнато ново международно споразумение за климатичните промени. Лидерите на големите страни обаче отделят и много време на опитите да си осигурят достъп до същински изкопаеми горива, въпреки че продължават да отричат това. На срещата на върха на най-индустриализираните страни в света от Г-8, която ще се проведе в Япония през юли, американците ще настояват следващото споразумение за климатичните промени да включва Китай, Индия и другите развиващи се страни. Това до голяма степен е основателно, защото Китай вече изпреварва САЩ като страната, която излъчва най-много емисии с парников ефект в света. Китайците в същото време са искрено разтревожени за въздействието на климатичните промени. Всяко евентуално споразумение вероятно ще включва условия, при които американците и европейците подкупват китайците и индийците да намалят емисиите чрез глобална система от търговски разрешителни за обема на вредните емисии. Не очаквайте обаче през 2008 г. световните лидери да отидат по-далеч от общите принципи. Китайците се отнасят много резервирано към въпросите, които изискват от тях да се съгласят на всичко, което може да забави икономиката им и да създаде безработица. А за убеждаването на американците, че глобалната система за търговия с емисии може да работи, ще бъдат необходими много усилия. През 2008 г. вероятно ЕС ще бъде с най-голям принос към глобалната въглеродна търговия. ЕС вече създаде най-разработената търговска схема. Първата й фаза обаче изискваше да има сигурност във въглеродната търговия, тъй като изискванията бяха твърде отслабени. Фаза номер две ще започне през 2008 г. и ще бъде внимателно наблюдавана, за да бъде установено дали все още е ефективна. Междувременно стремежът за откриване на нови източници на изкопаеми горива ще продължи. Китайците ще продължат задвижваната си от енергетиката дипломатическа офанзива в Африка в търсене на повече сделки подобно на спорното им петролно споразумение със Судан. У дома Китай ще продължи да отваря нови електроцентрали на въглища, като темпото ще бъде близо един завод всеки ден за нещастие на активистите срещу глобалното затопляне в целия свят. В Европа енергийната геополитика ще бъде доминирана от все по-напрегнатите отношения между Русия и ЕС. Руснаците ще продължат с усилията да си осигурят дългосрочни сделки за доставка на енергия в рамките на ЕС, като в същото време изкупуват дялове в енергийни компании в блока. Правителствата на Западна и Централна Европа ще се опитат да намалят зависимостта си от Русия, националните им мрежи обаче ще затруднят тези опити. През 2008 г. има шанс ЕС да постигне споразумение по общата политика за ограничаване на руските инвестиции в енергийните активи на ЕС, освен ако руснаците не се съгласят да отворят енергийния си пазар за още чуждестранни инвестиции. Целият натиск на руската вътрешна енергийна политика през последните години имаше за цел да бъде намалено участието на чуждестранни компании в руския енергиен сектор. Така че, каквото и да прави ЕС, тази политика вероятно ще продължи и през 2008 година. Една от сделките, които трябва внимателно да бъдат наблюдавани, е петролното и газово находище Сахалин-1, за което Русия може да се опита да окаже натиск върху американската компания ExxonMobil. През следващата година може да бъде наблюдавано и засилване на разрастващата се битка за суверенитета на Арктика. Сред претендентите са Русия, Канада, Америка, Норвегия и Дания. Всички те имат интереси към необещаващите в миналото обширни тундри, тъй като глобалното затопляне улеснява плаването в арктични води, както и достъпа до изкопаеми горива под леда. Борбата за Арктика, подобно на новите претенции за Антарктика, е идеалният символ на парадоксалната енергийна политика през 2008 година. Водещите индустриални страни в света се оплакват от глобалното затопляне и изкопаемите горива, които допринасят за възникването му. В същото време обаче те са готови да спечелят от глобалното затопляне - като копаят под полюсите в търсене на още изкопаеми горива.