---

Андреас Майерхофер е главен изпълнителен директор на „Мобилтел” от 1 юли 2009 г. Роден в Австрия през 1967 г. Завършва Училището по мениджмънт „Св. Гален”. През 1994 г., когато мобилната индустрия е току-що проходила, Майерхофер дава старт на своята кариера в Telekom Austria AG във Виена, където работи по стартиращите проекти за Mobilkom Austria. От 1999 г. е отговорен за отдел „Обслужване на клиенти” в Mobilkom Austria. През юни 2004 г. Андреас се присъединява към управителния екип на словенския Si.mobil, а през август 2006 г. става главен изпълнителен директор. През май 2007 г. прави нова промяна в своя професионален път, заемайки позицията главен директор „Маркетинг” в „Мобилтел”.

---

- Г-н Майерхофер, каква е оценката ви за състоянието на българската икономика в момента?
- Данните, които имаме, показват, че пиковият момент на кризата не е достигнат още. Един от основните индикатори за представяне на икономиката, който доказва това, е притокът на чуждестранни инвестиции. Той е намалял с 53%. Преките чужди инвестиции генерират голям процент от БВП. За съжаление безработицата също е сред показателите, които се влошават – официалните данни сочат 8%, но според неофициални източници процентът е още по-висок. Да не забравяме, че след като миналата година България отбеляза ръст от 7%, а тази най-вероятно ще я приключи с 5% спад – това означава 12% срив на икономиката за година. Освен това не бива да се пренебрегва и големият брой банкрути на компании в България.

- Кога смятате, че ще настъпи пикът на кризата?
- По наши предвиждания през четвъртото тримесечие на 2009 г. - т.е. преди Коледа, хората традиционно пазаруват повече и е нормално покупателната способност да нарасне. В допълнение след Нова година очакваме да се покачи общото потребление. Затова според мен кризата най-силно ще се усети през второто тримесечие на 2010 г. И можем да очакваме леко възстановяване към края на 2010 г. и началото на 2011 г.

- Как оценявате средата за правене на бизнес у нас?
- Като много трудна. Затова ще се обърна към правителството на България – преди всичко що се отнася до създаването на по-добри условия за преки чуждестранни инвестиции. Управляващите трябва да се преборят и с този имидж на най-корумпирана страна в ЕС, на който не се гледа с добро око от инвеститорите. Досега това се е пренебрегвало. Хубавата новина е, че политиката на новите управляващи е пренасочена към ЕС и сега е важно да се убедят евроструктурите да отворят фондовете си за България, така че да подновите проектите по инфраструктурата - магистралите, железопътните линии, телекомуникациите. Ако правителството успее да ги започне бързо – всичко това ще помогне на цялата икономика да тръгне нагоре.

- Конкретно в телекомуникационния сектор – какво се промени в условията на икономическа криза и как ще се развива оттук нататък индустрията?
- На първо място, телекомуникационната индустрия също усети негативното влияние на глобалната икономическа криза. Всеки, който твърди обратното, или лъже, или не е наясно с цифрите. Но все пак в сравнение с други сектори сме в малко по-добро положение. Тепърва очакваме негативното влияние да продължи да се усеща и догодина, но в едни по-контролируеми граници. В края на 2010 г. и началото на 2011 г. потреблението – т.е. телекомуникационният трафик, ще се увеличи. Най-сериозни са загубите в бизнес сегмента. За съжаление това върви ръка за ръка с фалитите на компании, ръста на безработицата. Иначе, просто казано, хората говорят по-малко.

- Споменахте управляващите – какви са впечатленията и критиките ви от тях и кои са основните въпроси, които ще поставите на предстоящата осма кръгла маса с правителството?
- На осмата кръгла маса ще говоря пред министрите преди всичко като инвеститор. Ще предложа някои наши идеи за създаване на по-благоприятна атмосфера за бъдещи чужди инвестиции и, разбира се, ще споделя някои притеснения.
Има три основни проблема, където се надяваме правителството да подкрепи телекомуникационния сектор. На първо място, са цените за терминиране – т.е. тези, които се заплащат между операторите. Непрекъснато четем по вестниците, че страната има най-високите цени в Европа, но това просто не е вярно. Ако погледнете 14-ия редовен доклад на Европейската комисия за телеком пазарите в Европа, ще видите, че България е с вторите най-ниски крайноклиентски цени за минута разговор в ЕС от 6 евроцента при средноевропейска от 14 евроцента.
Всяко последващо сваляне на тарифите, което така или иначе ще настъпи от естествената конкуренция на пазара, ще наложи ново преразглеждане на инвестициите ни. Наясно сме с регулаторните норми на ЕС за цените за терминиране, които трябва да намаляват, и не сме против, но искаме това да става плавно. Сътрудничихме на КРС те да бъдат намалени с повече от 36% за периода от месец февруари 2008 г. до месец юли 2009 г. В противоречие със собствената си политика обаче КРС отмени първоначалното си решение и въведе второ намаление на цената на едро с нови над 35% към месец юли 2010 г. Но никой не може да очаква от нас да свалим тарифите си толкова рязко. Не е реалистично, защото средното поевтиняване на цените за терминиране е около 12-13% годишно. Тъй като имаме вторите най-ниски крайноклиентски цени в ЕС, обявяването от някои оператори, че намалението на тарифите на едро ще се отрази и на цените за крайните потребители, гони популистки цели.

- В крайна сметка цените за терминиране са резултат от евродирективи. Какво може да направи българското правителство?
- Не сме против намаляване на тарифите. Въпросът е от кое ниво се тръгва – когато се започва от високо, няма как за кратък период да има огромен спад до нивото в ЕС. И както във всички други страни, се налага разумен процес във времето.

- Колко ще продължи този период?
- Няколко години, за да се достигнат нивата от ЕС.

- Кои са другите два проблема, които ще представите пред правителството?
- Освен цените за терминиране ще обърна внимание на регулациите, що се отнася до роуминга. България е страна, в която туризмът играе важна роля. Затова и всяка регулаторна намеса, в която е заложено рязко снижаване на цените, води до нетни загуби за компаниите – т.е. по-ниски приходи и съответно по-малко данъци и такси за държавата. Досега регулацията, свързана с роуминга, не е донесла никакви предимства за държавата, така или иначе пазарът определя цената, а и хората не потребяват повече отпреди. Нашата надежда беше с еврорегулацията клиентите да започнат да говорят повече, но стана точно обратното. Най-просто казано – резултатът беше чиста нетна загуба за телекомите и за държавата.
Третото нещо, което бих искал да поставя пред управляващите, е свързано с разширяването на широколентовия достъп до интернет. България може да получи голяма част от финансирането по линия на ЕС и страната ще вземе необходимите правни мерки да подпомогне телекомите да си разделят инвестициите в тази посока.

- Несъмнено 2010 г. ще бъде тежка за цялата икономика и за телекомуникационния сектор. Към кои продукти смятате да се съсредоточите?
- Ще продължим инвестициите си тук, особено що се отнася до иновации и подобрение на продуктите. „М-Тел“ ще се насочи към пакетните оферти, които да включват интернет-забавление-фиксирани и мобилни услуги. Ще съсредоточим още повече усилия и по отношение на фиксираните мрежи и очакваме промяна на този пазар. Защото не е добре, че Vivacom продължава да държи над 90% от фиксирания пазар и въпреки това никой не говори за регулиране. Вярваме, че с нашите услуги за домашен телефон ще разклатим монополното положение.
В България има и голям потенциал за навлизането на смартфони и нетбуци. Така че интернет и телекомуникациите ще се движат все по-близо една до друга. Днес вече можете да си купите чисто нов телефон с всякакви функции или лаптоп само за 10 лв.

- В последните месеци станахме свидетели на няколко големи сделки по сливания и придобивания. Очаквате ли това да се превърне в тенденция?
- Да, това е напълно възможно, тъй като заради кризата много компании от сектора изпитват затруднения с парите в наличност. Последните две големи сделки – между “Орбител” и “СпектрумНет” и “Кейбълтел” и “Евроком”, са само първите примери за започналата вълна от сливания.

- Един от последните ви продукти е Quarto, който е свързан с телевизията. Какви са стремежите ви в този сегмент?
- Quarto е логичната стъпка към превръщането на “М-Тел” в цялостен и завършен телеком. Имаме силата да снабдим домовете и офисите на клиентите с целия пакет от услуги. А особено у дома хората имат нужда от забавление – то започва с радиото и телевизията.

Интервюто взе Диана Йосифова