Валентин Георгиев Българските мениджъри са най-големите оптимисти за икономическото развитие през следващите десет години, сочи мащабно проучване на консултантската компания „Роланд Бергер“, изготвено съвместно с Българската агенция за инвестиции /БАИ/. То е направено сред шефовете на 160 фирми с високо влияние върху бизнеса в 7 европейски държави от Централна и Източна Европа /ЦЕИ/ – Австрия, Хърватия, Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България. За целите на анализа са използвани сравнения и с други страни от региона. Своеобразният индекс на оптимизма за България е равен на 3,11 базисни пункта, докато средният за Югоизточна Европа е 2 пункта, сочат данните от проучването. Най-песимистично настроени са унгарците – 1,16. Консултантите: Оптимизмът ни изненада Оптимистичните очаквания на българските фирми определено са изненада за нас, призна Йордан Георгиев, ръководител проекти за пазар България в „Роланд Бергер“. Пред „Класа“ той обясни феноменът с „опиянението от членството на страната в ЕС“ и бързите темпове на растеж на икономиката през последните няколко години. Проучването показва обаче, че и през 2016 г. страната ни ще бъде на опашката по производителност на труда и по заплати. Сред факторите, които определят това, са липсата на мотивация от по-високи компенсации, страх от безработица и изключително бавната промяна на манталитета на българина. Не е за подценяване и фактът, че по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението страната ни е на едно от последните места в Европа. Ключът за повишаване на производителността, а оттук и на доходите, е в цялостна технологична промяна, подчерта Йордан Георгиев. Българските мениджъри действително смятат да фокусират усилията си върху въвеждането на иновации през следващите 10 години, сочи проучването. Сред приоритетите им е и излизането на чужди пазари. Най-голям процент от анкетираните обаче свързват тази външна „експанзия“ с пазари в Източна Европа – основно Русия и Украйна, смятани като най-добри за интернационализация на бизнеса им. Следват страните от ЦЕИ и Западна Европа, което изглежда парадоксално на фона на членството ни в ЕС. За момента азиатските пазари не са включени като такъв приоритет. Основен фактор, който ще влияе върху развитието на икономиките през следващото десетилетие, остава зависимостта от суровини и енергийни източници, като вторите са посочени на първо място от българските мениджъри. Разлика между страната ни и останалите държави, включени в проучването, е и факторът „човешки ресурси“, чийто растящ дефицит, съчетан с поскъпване на работната ръка, ще играе все по-силна роля в бъдеще. Представителите на бизнеса от всички страни са посочили още Китай и Индия като сериозни фактори в световната икономика през следващите години. Политическата намеса в бизнеса – все по-голяма Твърде любопитна картина се очертава с очакванията на българските мениджъри по отношение на политическото влияние върху тяхната дейност. От една страна, анкетираните във всички страни желаят то да се намали, като процентът на мениджърите от ЦЕИ и от Австрия е доста по-голям от този на колегите им от България – съответно минус 2,2, минус 2,3 и минус 0,8 пункта. Реалните очаквания обаче са това влияние да се засилва до 2017 г. И тук българите държат първенство с 1,1 пункта срещу 0,2 и минус 0,6 за централно-европейците и австрийците. Различни са приоритетите, които съответната държава трябва да следва, за да се подобри бизнес климатът в страната, показват още данните. У нас това са спешни мерки, свързани с правната рамка – 77%, инвестиции – 30% и инфраструктура – 30%. За сравнение, в Австрия искат ролята на държавата да се фокусира върху образование и иновации – 58%, промени в обществения сектор – 48%, либерализация – 38% и инфраструктура – 37%. 4 стратегии за развитие Предвид отварянето на нашия пазар и все по-голямата доминация на големи чуждестранни компании на него, пред българските фирми има четири възможни стратегии за развитие, твърдят от „Роланд Бергер“. Това са: 1.Създаването на тясно специализирани компании, които да развиват дейност само в ограничен сектор от пазара. 2.Поемането по пътя на международното сътрудничество, за да може компанията да развива дейност в региона. 3.Опит на българските компании да се превърнат в регионални лидери. 4.Позиционирането на компаниите ни на международния пазар и превръщането им в сериозни играчи. Най-важните мерки, които трябва да вземе българското правителство за подобряването на бизнес климата в България, са подобрението на правната рамка в страната ни и по-доброто развитие на инфраструктурата, сочат данните от доклада. Като голям проблем българските мениджъри посочват нивото на образователната система. Качеството й се възприема като много ниско в сравнение с образованието в Западна Европа. „Правителството трябва да инвестира сериозно в образователния сектор. Не става въпрос само за развитие на основната квалификация и допълнителното обучение – трябва да се задържат и върнат квалифицираните кадри в страната,” препоръчват от консултантската фирма.