---

Георги Чернев е завършил френската езикова гимназия в София и международни икономически отношения в УНСС. Работил е в "Тежко машиностроене" - Радомир, КО "Ганита" - Перник, ЦКБ - Перник, "Родина" АД, "Екобулпак" АД. Бил е председател на Пернишката търговско-промишлена палата и заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата. Сега оглавява Софийската търговско-промишлена камара.

---

- Г-н Чернев, кои са конкретните антикризисни мерки, които Софийската търговско-промишлена камара предлага на новите управляващи?
- На първо място СТПК подкрепя предложенията на Института за пазарна икономика. Те са около 70 препоръки, които просто трябва да се прочетат от всеки от управляващите и да се каже „аз разбирам ли я тази мярка и ако не я разбирам, кой може да ми я обясни“. ИПИ са ползвали сериозни източници като Световната банка, Международния валутен фонд и т.н.
Но въпросът е как тези мерки да стигнат до управляващите. На първо място трябва да има гражданско общество. Например вие сте една неправителствена организация, която се занимава с екологията. Всеки ден трябва да сте достатъчно силни, за да внушавате на правителството, че има една-две или три мерки, която не се разбират или не се прилагат. Вашата мисия е не да мълчите, а да доказвате.

- Не станаха ли прекалено много работодателските организации у нас?
- Не е нормално в страна с размерите на България да има 5-6-10 големи работодателски организации. Това го няма в Европа и олицетворява принципа „разделяй и владей“. Така се отслабва нашата позиция. Ние непрекъснато вървим след грешните решения, вместо да упражняваме натиск правителството да взима верните такива. Има два варианта това да се случи: бизнесът да се обедини доброволно в асоциация на всички организации или чрез закон да се създаде структура, която да събере под шапката си всички представители на бизнеса. Досега вторият начин е по-масовият в Европа – в 90% от страните в ЕС има закон за камарите. Той ги е обединил и по този начин правителството има една точка за контакт. Това е нормалната практика, ако управляващите искат да водят нормален диалог с тази част на обществото. В момента комуникацията управляващи–браншови камари е в пълен хаос. Излиза лидер на дадена организация, подхваща дадена тема и само нея си я развива. Излиза друг, който си избира негов любим наболял въпрос, и го подхвърля в медийното пространство. Така че аз, ако съм добронамерен премиер, ще кажа: дайте да видим кои са най-сериозните проблеми. При сегашното положение организациите са разделени. Евентуален закон ще създаде инструменти за конструктивна опозиция на правителството. Синдикатите от своя страна са по-консолидирани. Най-големите са два и често действат като един общ и така успяват да кажат на управляващите от какво имат нужда наетите работници.

- Можем ли тогава да говорим за допълнителен риск за бизнеса в година на два избора и глобална икономическа криза?
- Рисковете не са малко. Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър например смята, че икономиката вече се е оттласнала от дъното и през третото тримесечие ще приключи рецесията. В отделни браншове като автомобилната индустрия вече се забелязват признаци на възстановяване.

- Но това не се ли отнася единствено за САЩ?
- Не, той говореше на глобално ниво. Аз също бях убеден, че в средата на годината ще станем свидетели на оттласкване от дъното. Вече борсите отчетоха лек оптимизъм, който се забелязва и в изказванията на водещи икономисти, а и огромните финансови пакети в Китай, САЩ, Япония дават резултат. Банките се съвзеха, сега е въпрос на време и реалната икономика да тръгне по пътя нагоре. За нас рисковете се увеличават, защото сме малка икономика. Най-вероятно кризата ще бъде W-образна. Няма да има постоянен възход нагоре, а поредица от по-леки спадове и ръстове. Тези вълни изискват прецизно управление.
Другият риск е, че новите лица, които тепърва влязоха в политиката, бяха презентирани като добри експерти. Но те трябва да съумеят не само да внесат готови решения отвън, но и да мотивират ходовете си начело на държавата. Т.е. да познават местния пазар и особеностите му. Друг риск, пред който са изправени управляващите, е това, че вероятно ще влязат в ситуации на конфликт на интереси. Това за съжаление е един вечен риск. Най-коментираното име в последно време е новият министър на икономиката Трайчо Трайков – прокуристът на EVN. Въпросът е дали той ще успее да превъзмогне мисленето си на прокурист и ще помисли как да оптимизира енергетиката.

- Кои са основните трудности, от които страда бизнесът?
- Първата трудност идва от външните пазари, които се свиха. Вторият проблем е кредитирането, както и междуфирмената задлъжнялост.

- Водите ли дискусия с банките за „отпушване“ на кредитите за бизнеса или предоговарянето им с оглед усложнената ситуация?
- Това е една от основните критики към управителя на БНБ. В Унгария станахме свидетели на това как правителството седна с банките на една маса и започнаха да разговарят как да улеснят нещата за бизнеса. Естествено никой не е очаквал от Искров да казва какво да правят трезорите, най-малкото защото повечето са подразделения на чужди банки. Но все пак БНБ има правомощията по закон да изпрати в случай на нужда надзорници в съответните институции. Така надзорникът ще може да участва в управлението от името на централната банка и да следи на базата на какво се вдигат лихвите. Оправданието на банкерите беше, че защото рискът е голям, затова и лихвите са високи. Но аз не мисля, че в Унгария рискът е по-нисък. Но в крайна сметка никой не знае каква е цялата истина, защото банките са една затворена система. Стоян Александров например казва, че трезорите умеят да „напудрят“ отчетите си, за да изглеждат добре в лицето на БНБ и на клиентите.

- Чуха се идеи за падане на валутния борд?
- Преди две години поставих темата за резонноста на курса на лева спрямо еврото, а не за смисъла на борда. Веднага се вдигна шум, че подобни тези застрашават едва ли не финансовата стабилност. Но въпросът ще стане изключително актуален, когато България се присъедини към ERM2. Тогава поне две години страната ще бъде на свободен валутен пазар и ще си проличи доколко е реален настоящият курс или левът е силно надценен. Преди две години 1 евро се изчисляваше на 5-6 лв. Днес трябва да е с 20-30% по-скъпо.
Поводът да се повдигне тази дискусия бяха оплакванията на износители, които и преди 2 години, и сега срещу 1 евро получават два лева. Но в същото време вътрешните разходи (за ток, вода...) са скочили няколко пъти. Т.е. фиксираният курс и тогава, и сега пречеше на експорта.

- Какво е мнението ви за закриването на свободните зони?
- На практика в цяла Европа има подобни зони. 1 млрд. лв. от износа на България минаваше през тях при нулеви ставки. Смисълът им беше да се произвеждат и да се изнасят продукти, без да се начислява ДДС, което компанията да чака да й се върне. За последните 20 години на функциониране на свободните зони нямаше регистрирано нарушение, тъй като стриктно се спазваха 40 контролни регламента. При така наречените складове под митнически контрол има много нарушения и затова и паднаха приходите от акцизи и т.н. На практика убихме свободните зони, които генерираха износ, за да създадем складове, които стопиха приходите.

- Какво е мнението ви за идеята за сливане на агенция „Митници“ и НАП?
- Това е грешка, защото двете звена имат различни функции и цели. Дори се контролират една друга. Ако се обединят, ще имат един общ център, който да замазва всичко. Добре би било не да се сливат, а да се изгради обща информационна система, както анонсира новата власт. Например аз съм виждал фактури за 0,43 цента за обувка. И когато друг вкарва подметките за обувки на 1,43 долара, той трябва да чака на границата, за да се обработи първо този, който внася целите обувки. Това се прави, за да не може да се засече огромната разлика в цената в дневниците за обработка. Според бизнеса трябва да има обща информационна система, в която ведомствата ще работят по-добре, но засега тя не се внедрява умишлено.

- Задават се избори за кмет на София. Какви са препоръките ви към наследника на Бойко Борисов?
- Големият проблем е с диалога. Преди изборите се водят разговори на ниво партия – т.е. слушат ни, но след изборите конкретните лидери като че ли забравят какво сме си говорили.

- Вашата оценка за управлението на Бойко Борисов като кмет на София и Сергей Станишев като премиер?
- За мен Сергей Станишев изгради образа на некорумпирания политик, но се беше обградил с такива, които изглеждаха корумпирани. Като че ли не му достигна политическата сила и влияние да ги махне. За разлика от Бойко Борисов, който е едноличен, при Станишев партийните механизми бяха по-силни и той не можеше да взима необходимите решения. Пред настоящия премиер има два варианта: или да накаже лошите, или да стане част от тях. За съжаление примери от българската политическа действителност след прехода показаха, че е много трудно да се накажат лошите – защото често те се оказват част от управляващия екип. Това се оказа проблем и за Иван Костов.

Интервюто взе Диана Йосифова